Хотел Dedeman Princess в София, 2010 г. Група български производители са свикали пресконференция. Искат да привлекат общественото внимание, за да кажат, че вече не издържат. Говорят за притискане, рабати, фалити и заплашват да сезират институции. На другия ден медиите излизат с почти еднакви заглавия: "Веригите извиват ръцете на българския бизнес."

Горе-долу тогава започна активното противопоставяне между някои вериги и някои доставчици, разделени условно на големите чужди и малките родни. Повече от две години група фирми - производители на известни български марки, правят срещи с министерства и комисии, инициират дискусии и промени в закони.

След около две седмици може да се каже, че една фаза от борбата между веригите и доставчиците ще завърши. В Министерския съвет ще бъде внесен проект, изготвен от министерството на икономиката. През тези две години документът претърпя десетки мутации както структурно и съдържателно, така и концептуално. Беше съкращаван до общи определения и разширяван до най-малките детайлни ограничения, някои от които дори при първи прочит звучаха невъзможно. В сегашния си вид той е сведен до едно ново определение, шест ограничителни точки и много притеснения.

В най-добрия случай законът ще бъде мъртвороден, няма да реши сериозните проблеми на българските доставчици и производители, но няма и да навреди на бизнеса. По-натрапчивите опасения са, че така променен, законът дава инструмент в ръцете на всякакви фирми да си разчистват сметки със свои партньори, с които бизнес отношенията им не вървят. Негативните прогнози са, че КЗК ще бъде залята от сигнали на недоволни доставчици. Още повече че обхватът на закона далеч не се ограничава до модерната търговия, а ще важи за всякакви търговски отношения – от производството на метали, през адвокатските услуги до туризма.

Шестте точки на значителната сила

Напрежението между двете страни има своето основание. Модерните търговски вериги (това определение придоби популярност и обхваща магазините, предимно чужди, но и някои български, които през последните години активно разширяват мрежата си из цялата страна, предлагат разнообразие и се борят за ниска цена) вече са значителен фактор на пазара, в някои категории държат над 50% от него. От позицията си на голям и важен играч и в преследване на най-ниската цена те имат силата да налагат своите условия над доставчици. Не е тайна, че прибягват до агресивни методи, като изпилват маржовете на партньорите си и правят тяхното съществуване, меко казано, предизвикателно.

Сега подготвеният текст има за цел да успокои двете страни. Той въвежда в Закона за защита на конкуренцията ново понятие - значителна пазарна сила. Тя е различна от вече съществуващите монополно и господстващо положение, които така или иначе са ограничени според закона. "Значителна пазарна сила притежава предприятие, което не е с господстващо положение по смисъла на чл. 20, но с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможност за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може едностранно да наложи на зависими от него доставчици и/или купувачи несправедливи търговски условия, с което да попречи на конкуренцията на съответния пазар." Всички други детайли ще бъдат уточнени в специална методика, която ще бъде изготвена от Комисията за защита на конкуренцията.

Законът поставя и шест точки, шест забрани какво не трябва да правят значително силните компании. Така например те не могат пряко или косвено да налагат цени и други нелоялни условия, да ограничават инвестициите и развитието на партньорите си, да сключват договор с партньор, като искат от него да изпълни нещо допълнително (например да си плаща два пъти в годината за реклама), да не спазва договорените срокове за плащане и т.н.

"От този вариант отпаднаха много недоразумения, които нямаше как да бъдат изпълнени. Сега топката е в ръцете на професионалистите от Комисията за защита на конкуренцията, които трябва да изготвят методиката", коментираха от министерството на икономиката.

Действително сегашният вариант на текста не определя с какъв процент български продукти трябва да работят веригите, както и не изброява десетина случая на нарушение и да завършва с "и др.", което предполага голяма доза субективизъм.

Министърът на икономиката Делян Добрев защити пред "Капитал" закона с мотива, че той трябва да има превантивна функция и да спира компаниите със значителна пазарна сила да я упражняват. "Затова не очаквам да има лавина от сигнали в КЗК", каза той.

Ако законът успее да сплаши пазарно силните и ги накара да "не извиват ръце" (по жаргона на доставчиците), той би трябвало да получи позитивна оценка. Ако не се стига до сигнали в КЗК, а същевременно веригите смекчат условията си към доставчиците, означава, че подготвяните през последните две години промени са пожънали успех. Този позитивен сценарий обаче изглежда малко вероятен на фона на проблемите, които могат да възникнат.

 Лошо или по-лошо

Според собственика на компанията за майонеза и лютеница "Олинеза" Александър Найденов законът е "балансиран" и предлага решение между двете крайности на репресивна позиция срещу веригите и пълната ненамеса на държавата. "Веригите тепърва започват своята експанзия, едва сега започва инвазията на малките модерни магазини и този процес е необратим", казва Найденов. Според него е редно печалбата да се разпределя между производителя и търговеца поравно, а не както е сега - почти цялата печалба остава при търговеца за сметка на доставчика.

Но по-важното според Найденов тепърва предстои – изготвянето на методиката. От това, което КЗК ще формулира, зависи и как на практика ще се прилага законът.

Точно тук прозира и първият проблем. Освен че ще изготви методиката, КЗК може да бъде сезирана или да се самосезира срещу компаниите със значителна пазарна сила. "Комисията по искане на страните или по своя инициатива, когато съществува риск от сериозно увреждане на интересите на потребителите или на конкурентите, може във всеки момент да наложи временна мярка..." Проверката на КЗК ще тече два месеца, а в по-сложни случаи и три. Под временна мярка се разбира разпореждане от регулатора да се спре дадено действие. А ако комисията види нарушение, идва най-тежката част - глоба, която може да е и до 10% от годишния оборот на компанията.

Именно концентрирането на прекалено власт и правомощия в контролния орган дава повод за притеснение сред някои търговци. "Формулировката е прекалено обща, а определението "когато съществува риск от сериозно увреждане" предполага проявата на голям субективизъм. Има се предвид някой, който вече е увредил интереса или има риск да го увреди", коментира юристът на една от големите търговски вериги.  

Едно от притесненията е, че законът не само няма да подобри отношенията между спорещи верига и доставчик, а, напротив, още повече би могъл да задълбочи конфликта. Ако някоя верига не се поддаде на превантивната функция на закона и продължи с агресивната си политика, той би могъл да се превърне в средство за изнудване в ръцете на доставчика. Има и друг вариант – ако някой производител тръгне да си търси правата в КЗК, той лесно може да бъде заменен с друг, който не е задължително да бъде български. "Допълнителни държавни регулации в пазарните взаимоотношения между търговци и доставчици ще доведат до засилен внос от други държави на ЕС", предупреждават от една от големите търговски вериги в свое становище по темата. Подобно е мнението на цялата асоциация за модерна търговия, в която влизат повечето големи търговци на бързооборотни стоки, стоки за дома, техника и други, предупреждават за увеличение на цените и по-важното – на вноса.

"Проблемът като цяло се създава изкуствено. Две трети от продуктите в нашите магазини са с български произход. Ние имаме коректни бизнес взаимоотношения със стотици български доставчици, а някои от тях продават стоките си в нашите магазини в чужбина", казват от една от компаниите.

Всеки срещу всеки

Истински големият проблем обаче е друг. Законът ще бъде променен заради конфликта между доставчици и вериги, но далече не се концентрира само върху тях. Така оформен, той засяга абсолютно всички компании, които имат някакви бизнес отношения с други компании. Ако Комисията за защита на конкуренцията прецени, че дадено дружество има значителна роля в своя бранш и с действията си би могло да навреди на другите, то може да бъде глобено, независимо дали продава чушки, домати или туристически пътувания. Представители на бизнеса подозират, че всякакви недоволни партньори биха могли да поискат разчистване на сметки по законен път.

Например в туризма. От години има хотелиери, които недоволстват от тежките условия на големите международни туроператори. Честа практика е в договорите да се слага клауза, че хотелиерът няма право да предоставя по-ниска цена на друг туроператор. Според подготвените промени в закона за конкуренцията това директно попада в графата  "наказуемо". Друг пример: туроператорите често имат допълнителни изисквания към хигиената, качеството и сигурността в хотелите, с които се договарят. С новия закон хотелите лесно биха могли да се жалват, че им налагат допълнителни условия при сключването на договора.

Ако останем пак на туристическа вълна, промените в закона със сигурност ще привлекат вниманието и на бизнеса по планинските курорти. Там има доста пазарна сила, концентрирана в една компания или в група от свързани фирми, и същевременно много недоволни бизнес партньори. Само тези няколко примера са достатъчни, за да залеят КЗК с жалби и сигнали, ако решат да се организират.

Макар че звучи абсурдно, проектът вече не се харесва даже и на част от доставчици, които доскоро настояваха за регулация, защото може да се обърне срещу тях. Какво пречи на фермер да подаде сигнал срещу производителя на сирене, на когото продава млякото си.

"Изберете българското"

Повече от две години ресорните законодатели търсят механизъм, който да успокои напрежението между вериги и доставчици. Факт е, че силата на търговците ще става все по-голяма и разваля дисбаланса в отношенията между тях и партньорите им. С този проблем се борят всички европейски страни и досега никой не е успял да намери решението. Има две насоки, по които може да се мисли - да се ограничат силните или да се стимулират слабите. Истината е, че ако насреща си веригите имаха силен партньор с конкурентни предимства, наложена марка и умело водени преговори, те не биха се държали толкова агресивно. Тогава те трудно биха успели да извиват ръце. В действителност българските компании, които пазарът сам търси и които са със силни позиции, са прекалено малко. Но каквото и да се предприеме, трябва да има много сериозен задълбочен анализ на проблема и възможностите за неговото решаване. Въпреки че минаха две години, законодателите не показаха доказателства, че са направили подобно проучване. "Би трябвало да се направи много внимателен анализ и чак тогава да се мисли как да бъдат регулирани най-големите вериги в отношенията си с доставчици", коментира собственикът на "Фикосота" Красен Кюркчиев.

Друг е въпросът защо точно сега идва готовият вариант за промени в закона. От една страна, това може да е, защото сега, след две години работа, законодателите са намерили формулата. Но има и друго - през последните месеци кампанията на доставчиците премина под мотото "Защитете българското" и оставиха впечатлението, че ако не се приемат промени в закона, българското производство ще изчезне. Нотката на популизъм, която прозира в тази кампания, може да доведе до приемането на закон, който след това да навреди повече на бизнеса, отколкото да му помогне.