Държавата и бизнесът се разминаха в оценките си за ефекта от продуктовата такса за най-тънките найлонови торбички, която има за цел да ограничи замърсяването. 8 месеца след като Министерството на околната среда и водите започна да облага с 15 стотинки за брой хвърчащите чанти, от ведомството отчитат, че мярката е имала ефект и потреблението им е намаляло значително. Производителите на полимерни изделия обаче смятат, че бизнесът им е застрашен за сметка на увеличаването на нерегламентирания внос.

Полиетиленовите торбички до 15 микрона бяха най-разпространените и често "украсяваха" градския пейзаж. От 1 октомври 2011 г. производителите и дистрибуторите бяха задължени да внасят по 15 стотинки в екофонда ПУДООС към екоминистерството за всяка такава торбичка, пусната на пазара. Магазините за хранителни стоки можеха да изберат дали да продължат да подаряват пликовете, или да ги продават. Междувременно бизнесът започна да произвежда повече от по-дебелите торбички и такива без дръжки, които се броят за първична опаковка и затова не се таксуват. От началото на 2012 г. таксата скочи на 35 стотинки, през 2013 г. министерството планира да я увеличи до 35 стотинки, а през 2014 – до 55 стотинки.

В името на природата

Целта на мярката не е приходи за администрацията, а пренасочване на потребителите към продукти за многократна употреба. "Вече има отчетени резултати, че формирането на крайна цена на торбичката има възпиращ ефект за ползването й от хората. Големите български производители са спрели производството на такива торбички още през септември 2011 г.", обясниха за "Капитал Daily" от министерството на околната среда. От 1 октомври 2011 г. досега от тази такса в екофонда са постъпили едва около 3000 лв., т.е. на пазара официално са разпространени около 20 000 торбички. Те са произведени по поръчка на определени магазини и не са за масово разпространение. С приходите от такси ПУДООС финансира различни проекти за опазването на околната среда.

Около 58% от гражданите одобряват таксите върху полиетиленовите торбички, показа скорошно социологическо проучване по поръчка на министерството. 88 на сто подкрепят пълната забрана на използването на такива пликове и замяната им с разграждащи се или такива за многократна употреба. По-стари данни на екоминистерството показват, че в България годишно са се изхвърляли 1.25 млрд. торбички.

Пред изчезване

Браншовиците не виждат положителните резултати. "Таксата удари бизнеса. В последните 5-6 години на българския пазар нямаше торбички, произведени в чужбина. С таксата бяха санкционирани българските производители в полза на чуждите", обясни пред "Капитал Daily" изпълнителният директор на асоциация "Полимери" Антоанета Перникова. Според нея е невъзможно митниците да установят дали внасяните торбички са под или над 15 микрона. В асоциацията са получили информация за случаи, при които са декларирани дебели торбички при внос, но впоследствие в търговската мрежа се оказва, че те са тънки.

През последните месеци местното производство е спаднало с 60-70%, но тъй като нишата е запълнена от сивия сектор чрез внос, на практика не може точно да се измери дали и с колко е спаднала употребата на торбички и какъв е екологичният ефект. "Ограничихме работата на нашите фирми, и то в криза", констатира Перникова. По информация на бизнес организацията в сектора работят около 3500 души.

От 1 октомври 2012 г. таксите ще важат за всички торбички независимо от дебелината им, потвърди
намерението си във вторник екоминистърът Нона Караджова. От мярката отново няма да бъдат засегнати пликове, в които са опаковани например насипни продукти. Според министерството щетите от безконтролното разпространение на полимерните продукти са по-големи, отколкото загубите за производителите. В бранша ще се пренастроят трудно, а от асоциация "Полимери" твърдят, че този бизнес ще бъде унищожен.