Проф. Пиструи, твърдите, че събитията в икономиката могат да се изпреварват. Как?

При сегашния нестабилен икономически климат е по-важно от всякога да се научим да мислим за бизнес перспективите по нов начин. Крайно необходимо е да откриваме нови пътища за правене на бизнес, като оценим по нов начин потока от данни, информацията и опита, с които се сблъскваме. Това може да ни помогне да открием възможности, които останалите не виждат. Аз наричам този процес визионерство (nextsensing). Той е от огромна важност за мисленето на всеки мениджър или предприемач, който иска бизнесът му не само да оцелее, но и да расте.

Могат ли изобщо да се правят реалистични бизнес прогнози при днешната динамика на пазара?

Факт е, че водовъртежът в икономиката превърна пазара в абсолютна бъркотия. Напълно нормално е повечето хора да не могат да отговорят на комплексен въпрос от типа: "Какво ще се случи със световната икономика през следващата година?" Тревожното обаче е, че все по-често бизнес лидерите се затрудняват да отговорят и на уж по-лесния, но много фундаментален въпрос: "Какво ще се случи с клиентите на моята компания през следващата година?"

Тази масова икономическа неяснота е разрушителна за всички бизнес субекти - големи и малки компании, както в публичния, така и в частния сектор. Лошото е, че когато се сблъскат с трудност, повечето хора се опитват да я преодолеят, като гледат назад. Независимо дали помагат на приятел или на своята собствена фирма, те често импулсивно искат да решат проблема, използвайки техники, които са научили в миналото. Те спонтанно предлагат решения, с които да върнат нещата до състоянието, в което са били, преди проблемът да възникне. Например, ако продажбите падат тази година, много висши мениджъри ще се опитат да приложат същите техники, които са използвали миналата година, когато продажбите са били по-стабилни.

Защо това да е грешно? Нали управленските решения трябва да почиват на вече придобития опит?

С мислене в посока назад обаче не може да се направи реалистична прогноза за това, което предстои. А тя е необходима, за да бъде мениджърът в крак с промените в динамично време като сегашното и да намери нови пътища за правене на бизнес. Вместо просто да се опитват да "оправят" даден проблем, използвайки някакъв отживял подход, хората могат да се научат как да прилагат визионерството, за да направят много повече, отколкото просто да върнат нещата до старото им статукво. Има безброй примери, в които визионерството е успяло да спаси затънали компании или цели индустрии от големи неприятности или дори от крах. Както и обратното - липсата му е хвърляла цели браншове в сериозна криза.

Бихте ли посочили конкретен пример? 

Когато в интернет се появи първата платформа за теглене на музика Napster, звукозаписните компании и звукозаписната индустрия като цяло се втурнаха да правят всичко възможно, за да забранят тази услуга. Вместо да разпознае промяната в начина, по който музиката се слуша, разпространява и съхранява, и да се опита да намери начин да спечели от новата реалност, браншът се фокусира върху тоталното спиране на споделянето на файлове. Той полагаше огромни усилия, за да запази могъщото си влияние върху традиционните канали за дистрибуция.

Както е известно, опитите на звукозаписните компании се провалиха. Те безсмислено загубиха ценно време и пари в напъните си да се справят с нещо, което бяха определили като проблем, вместо да погледнат напред и да създадат нещо качествено ново в бизнеса със записана музика.

В какво се състои визионерският подход?

Както подсказва самото име, този процес включва най-напред умението да виждаш, да забелязваш какво се случва в момента и да разбираш неговия смисъл. В примера със звукозаписната индустрия това би означавало да се направи по-задълбочена оценка на новите методи за електронно съхраняване и възпроизвеждане на музика и опит да се разберат по-добре социалните измерения на споделянето на тези файлове.

С други думи, за да можем да правим нови връзки между събитията и наистина да предвиждаме и разпознаваме потенциала, ние трябва да развиваме и използваме като подемен лост нашия познавателен, емоционален и социален капацитет. Той ни е необходим, за да откриваме нов смисъл в информацията, която получаваме в момента, и събитията, които се случват сега.

Методът, който прилагам, помага на мениджърите на първо място да забелязват, на второ място да анализират и на трето място да разбират спецификите на събитията, с които се сблъсква тяхната организация или индустрия.

Ако можех да работя с мениджърите в звукозаписната индустрия, когато те се опитваха да спрат Napster, щях да ги разкритикувам за това, че са се изправили срещу такава страхотна възможност за развитие на техния бизнес. Защото Napster беше всичко друго, но не и една от множеството обикновени инициативи, подети, след като музиката се прехвърли от магнитни на дигитални носители.

Как на практика помага визионерството?

Прилагайки визионерския метод, ние можем да разкрием смисъла, скрит в неясния контекст от събития, който обещава възможност. Накратко, визионерството се занимава с превръщането на мисловния безпорядък в ясно структурирана преценка и изградена върху нея прогноза. Само тогава един мениджър на бизнес може да оцени пълния набор от потенциални възможности, присъщи на променящия се пазар. Звукозаписната индустрия можеше например да създаде печеливш онлайн магазин за музика години преди Apple да измисли iTunes, ако беше направила правилна прогноза в ранния етап на прехода към дигиталното съхраняване на музика.

Затова аз вярвам в ценността и перспективността на визионерството. В днешната бързо развиваща се глобална икономика този метод открива значителен потенциал за бизнес растеж. Ключът е в правилната оценка на природата на събитията, включително тази на икономическия срив. Визионерството ни помага да отворим ума си за бъдещето. То ни кара непрекъснато да търсим отговор на въпроса как бъдещите иновации могат да засегнат нашите собствени връзки с клиентите. Защото тъкмо в това може да се състои разликата между успеха и провала.

Просто да реагираме на проблемите, когато те се появят, и да се опитваме да ги отстраним може да е било работещо решение в миналото. Днес обаче, за да расте, една компания задължително трябва да може да гледа и вижда в бъдещето.

Интервюто взе Екатерина ПОПОВА