Производителите на мляко и продукти като сирене и кашкавал само за месец чуха няколко версии за бъдещето на бизнеса си: от това една трета от мандрите да трябва да избират коя част от производството си да спрат до запазване на статуквото. Лъкатушенето идва след спорен опит за държавна намеса, в който министърът на земеделието Мирослав Найденов опита хем да се хареса на фермерите, като им осигури повече пазар и по-високи цени, хем трябваше да потушава протеста на мандрите, които основателно не харесаха предложението за административно ограничаване на бизнеса им. Така вместо подчинената на министерството Агенция по храните да засили контрола върху производителите, се роди нов вариант на регламента. Отново спорен, а вече и отложен във времето.

Последната идея

Според последната метаморфоза на идеята за ограничаване на производството на продукти със заместители на мляко мандрите реално ще бъдат разделени в три категории - такива, произвеждащи само от мляко, такива само със заместители и със смесено производство. Третият вид ще получава нещо като квота за производство на продукти с растителни мазнини веднъж на шест месеца. Това ще става след уведомление до Агенцията по храните. Ако предприятието бързо продаде стоките от заявената партида, няма да може да допроизведе, докато не мине въпросният интервал от шест месеца. Друг е въпросът защо държавата се е спряла точно на периода от шест месеца, а не например три или девет. В този вариант отново административното регулиране остава, макар и не в най-крайния си вариант.

Промяната обаче ще влезе най-рано в края на годината, тъй като ще се изиска допълнително съгласуване с Европейската комисия. То пък се налага заради спорове между производители и преработватели по определението за мляко и млечни продукти, заложени в еврорегламентите, които се прилагат при етикетирането на храните. България няма такова задължение и питането се прави доброволно. Според представители на сектора ходът е с цел протакане и е много вероятно до приемане на шестмесечното ограничение въобще да не се стигне. От друга страна, така министърът на земеделието Мирослав Найденов отлага бунтовете на фермерите и сблъсъка с недоволните мандри. От министерството съобщиха, че очакват самата наредба да бъде публикувана в Държавен вестник в началото на 2013 г.

Как започна всичко

В края на миналия месец земеделското министерство изготви проект на нова наредба за изискванията към млечните продукти. В нея беше заложен текст, според който млекопреработвателите нямат право на територията на едно и също предприятие да произвеждат едновременно и продукти от мляко, и такива от растителни заместители. Официалните мотиви на ведомството бяха, че по този начин ще се ограничат максимално възможностите за подвеждане на потребителите, тъй като в момента имало случаи, при които върху етикетите например на сирена е изписано, че са произведени от мляко, а в състава им имало и палмово масло. Тогава от Агенцията по храните предоставиха данни, според които такова нарушение е намерено при 7 фирми, които са произвеждали едновременно и двата вида продукти.

През последната седмица се появи и нов мотив в защита на наредбата - от земеделското министерство съобщиха, че това било начин да се подпомогнат млекопроизводителите, тъй като изкупните цени на млякото са намалели, а вносът на растителни мазнини се е увеличил.

Първа промяна

След публикуване на проекта част от млекопреработвателите настояха спорният текст да отпадне. Причината според тях е, че промяната би била административна мярка, която ще ограничи производството. От националната асоциация на млекопреработвателите съобщиха и че такова ограничение не съществува в никоя друга държава и част от най-големите европейски производители също имат нискобюджетни продукти със заместители. Представители на мандри и работодателските организации коментираха още, че евентуалните нарушения по етикетирането трябва да се борят със засилен контрол и по-високи глоби, а не с ограничаване на производството.

След като наредбата бе приета на вносител на заседание на правителството, започна да се обмисля и промяна. Тогава земеделското министерство предложи вместо създаването на две отделни предприятия за продукти от мляко и от заместители да се въведе уведомителен режим. Идеята беше така всички мандри 24 часа преди старта на производството със растителни мазнини да пратят уведомление до Агенцията по храните. Срещу тази идея обаче се възпротивиха производителите на мляко и животновъдни организации, които по неофициална информация дори са заплашили с протест, в случай че текстовете се приемат в този им вариант.

Другите промени

При обсъжданията окончателно е отпаднал и текст, който гласеше, че върху етикетите на сирена и кашкавали трябва да има надпис, който уведомява потребителите, че ползваното мляко не отговаря на евроизискванията (предимно хигиенни норми към фермите). Те са задължителни от следващата година, заради което и дотогава правилото няма да важи. Отделно от това се предвиждат и по-високи глоби за лъжливи етикети - до 100 хил. лв. при първо нарушение и затваряне на предприятието при второ. В момента санкциите са между 3 и 5 хил. лв.

Затяга се режимът за името "млечен" в етикетите

В последния вариант на наредбата ще остане изискването наименованието "млечен" да не може да се изписва върху етикети на продукти, в производството на които са използвани растителни заместители. Забраната надгражда въведеното преди повече от година изискване да не се ползват наименования като сирене и кашкавал за продукти, които не са произведени само от мляко. Оттогава насам Агенцията по храните на няколко пъти съобщава, че в търговската мрежа има храни, върху които са изписани наименования като "млечен продукт" и други подобни, които също създават асоциация, че са произведени изцяло от мляко.
Проектонаредбата предвижда още да остане задължението в магазините продуктите от мляко и от растителни мазнини да се предлагат на отделни витрини и с ясни обозначения.