На входа има бариера и кабинка с портиер. Вляво са птиците, а вдясно има кози и понита. Продължаваме напред и вече от двете ни страни се зареждат жилищни сгради. Стигаме до малко площадче с добре поддържана градина. Не, това не е затворен комплекс с вили, а земеделският институт в Стара Загора. Той е на 110 години и една от основите му задачи е да съхранява генофонда на българските породи овце, говеда, зайци и кокошки.

Институтът е и едно от местата в България, които доказват, че ако науката се съчетае с малко предприемчивост и нюх за нуждите на бизнеса, тя носи ползи за компаниите и от нея могат да се правят пари. Миналата година институтът е получил 1.2 млн. лв. държавна субсидия, а е успял да заработи от всички свои дейности близо 2.6 млн. лв. собствени приходи, казва директорът ст.н.с. д-р Стайка Лалева. За последните няколко години са спечелили и външно финансиране за около 900 хил. лв. по два научни проекта съвместно с италианския университет в Падуа. По последния само преди седмица беше открита лаборатория за анализ на газови емисии от животни, която е една от малкото в Европа.

По-малко вредни емисии

Близо 30% от вредните въглеродни емисии в атмосферата са от животните, обяснява Лалева. Със своите метанови емисии те имат особено голям принос за замърсяването на въздуха и затова на европейско ниво все повече се говори за търсене на начини за намаляването на ефекта от тях. Единият е с цялостното намаляване на броя на животните, а другият - чрез контролиране на храните, които те консумират, за да произвеждат по-малко вредни газове като въглероден диоксид и метан.

"Целта ни е да проверим как се повлияват животните при консумация на различни видове фуражи и други храни и как всъщност да контролираме газовите им емисии, за да можем и да ги намалим", обяснява Лалева. Тя добавя, че тази задача е един от приоритетите на европейската политика през следващия програмен период, който започва от 2014 г.

Очаква се до 1-2 месеца да започнат и реалните експерименти в новооткритата лаборатория. А на финалната права фермерите не само в България, а и по света ще имат по-ясна представа как да подбират менюто на животните си, така че хем да имат добри добиви от тях, хем да се намали вредното влияние върху околната среда.

С подобни изследвания в момента се занимават основно българските и италианските учени, които работят съвместно по проекта, и учени от Дания, САЩ и Финландия.

Как се произвежда по-добро мляко

По друг от двата последни проекта учените изследват коагулацията (съсирването) на млякото. Целта е експериментално да се установи за колко време се съсирва мляко от различни животни, разположени на различни места в цялата страна, и какво всъщност може да се направи, за да се подобри този показател. Това означава, че с препоръките на учените животновъдите ще могат да произвеждат по-качествено мляко, а млекопреработвателите – да произвеждат по-качествени продукти, и то при по-пълноценно използване на млякото, което купуват.

Фонд "Научни изследвания" е финансирал проекта с 600 хил. лв., като това е третата година от провеждането на изследванията, а резултатите трябва да бъдат обявени скоро.

Предпримчиви учени

В земеделския институт самите научни работници са оказват доста добри предприемачи. Институтът развъжда селектирани първокласни животни, които продава на фермери от България и чужбина. Болката им е, че понякога са принудени да продават животните си не на български, а на чужди животновъди, въпреки че дейността им реално е свързана със съхранението и разпространяването на генофонда на български животни.

Именно старозагорските учени инсталираха и първите млекомати в България. В момента те са два и се намират в магазина на института в центъра на града, като всеки месец чрез тях се продават по 22-25 т прясно мляко.

Институтът предоставя и консултантски услуги за фермери, включително и за разработване и изпълнение на европейски проекти. Той провежда и обучения на фермери с различна продължителност за получаване на сертификат за кандидатстване за европейски субсидии.

Встрани от розовата история

И все пак не всичко е розово. В годините на соца институтът е бил в много по-добро състояние от гледна точка на мащаб на дейността и на сграден фонд. И сега учените разказват как на територията от около 300 дка преди е имало много повече сгради, някои от учените дори са живеели тук, а за децата им е имало детска градина, където да ги оставят, докато са на работа.

Сега голяма част от сградите са полуразрушени. В някои от тях живеят хора, които получават социални помощи, като повечето са от малцинствата. Те плащат символичен наем и помагат при отглеждането на животните.

Учените мечтаят да подобрят финансовото си състояние от държавата или чрез собствените си проекти, така че да могат изцяло да възродят дейността и мащабите на института. Те биха искали не само административните сгради, а и всички останали да бъдат реновирани и добре поддържани, така че не само на входа, а и в самия институт човек да се чуди в научно учреждение, в затворено вилно селище или в частна ферма се намира.