В столична аптека влизат двама инспектори на Икономическа полиция и държавен експерт в Патентното ведомство. Целта е да "арестуват" наличните опаковки американски аспирин Asperan и съставят на управителя акт, според който той ще бъде глобен от 1000 до 3000 лв. за продажба на този продукт. Причината, изтъкната в акта, е, че това става в изпълнение на заповед 239 на председателя на Патентното ведомство, че в аптеката е направена проверка и е установено нарушение на Закона за марките и географските означения - аптеката продава продукт, "сходен на регистрираната марка Aspirin, без съгласието на притежателя Bayer". След това проверяващите съставят протокол за изземване и задържане на веществени доказателства в полза на държавата и ги оставят на отговорно пазене в аптеката. 

Веднага след аптеките екипът, изпратен от Патентно ведомство, блокирал и наличните количества в офиса на вносителя - RU&EL, който от 22 години продава продукта.

Bayer - България отговориха на въпросите на "Капитал" със съобщение до медиите, в което се казва, че защитават търговската си марка, позовавайки се на съдебно решение от дело с RU&EL от 2006 г. С друго писмо аптеките са уведомени, че по сигнал на централата на Bayer до Патентното ведомство има проверка на продукта Asperan на компанията RU&EL. "Искам да ви уверя, че нито едно от тези действия не е насочено срещу Вашите компании и Вашия бизнес... Бъдете уверени, че в склада за търговия на едро има достатъчни количества Aspirin Protect, Aspirin C и Aspirin 500, така че Вашите клиенти и пациенти да не почувстват никакви затруднения или липса на лекарства", пише в писмо до аптеките регионалният директор за България. 

Това е поредният епизод от дългогодишната битка на Bayer да защити марката си в България от конкурентите. Проблемът обаче е, че методът е абсолютно нов, а фармацевтите са в паника.

Да ударим резултата, не причината

Досега от аптеките са изтегляни лекарства само от Изпълнителната агенция по лекарствата, и то централизирано, заради проблем с продукта. След акцията, предприета от Патентното ведомство, вече съществува опасност всеки от производителите на близо 15 хил. продукта, които стандартно се продават в българските аптеки и са разрешени за употреба от здравните власти, да реши, че марката му не е защитена и без никакъв предварителен сигнал търговците на дребно да бъдат глобени като икономически престъпници. В случая с ацетилсалициловата киселина (съдържанието на двата продукта) става въпрос за пазар с оборот от 28.5 млн. лв. през 2011 г. по данни на IMS Health, който се поделя между шест производителя. 

По подобна логика всички супермаркети в България трябваше да бъдат глобени за разпространение на кисело мляко "Боженци" (след споровете между двете фирми производителки) или за водка "Докторс", която трябваше да смени дизайна си след натиск от "Сийграм" (производител на "Абсолют").

От RU&EL обявиха, че ще обжалват акта, тъй като смятат, че Патентното ведомство защитава конкурента му и действията му са противозаконни. Чат от аптеките също обжалват акта. "Евентуална глоба и присъствие на Икономическа полиция в аптеката е действие, насочено срещу компанията и бизнеса ми. Ние сме проверили дали медикаментът отговаря на изискванията, предвидени в лекарствения закон - кой е неговият производител, разрешен ли е за употреба, има ли листовка за пациента, какъв е срокът му на годност. Не сме специалисти по търговските марки. Смятам, че не е наличен субективният елемент "вина" и освен това намерените лекарствените опаковки са осем с обща цена 15.12 лв., което е маловажен случай по Закона за административните нарушения и наказания за глоба до 3000 лв.", коментира Юлия Вълева, управител на една от аптеките с акт. 

От асоциацията на генеричните фармацевтични фирми "БГФарма" отбелязаха, че случаят е емблематичен пример за използване на патенти и запазени марки, описани в доклада на Европейската комисия като похват, който оригиналните компании използват, за да могат по-дълго да запазят монопол и да не допускат на пазара евтини генерични конкуренти.

Патентно ведомство от своя страна казва, че не е необходимо решение на друг орган, например съдебно решение, за да се извършват проверки, и проверяваните не могат да бъдат предупреждавани. Законът е уредил, че за всяка марка се прави публикация в Официалния бюлетин на Патентното ведомство, след датата на която се счита, че всеки е уведомен за възникването му и трябва да го спазва, допълват от ведомството.

Така в момента продуктът е разрешен за употреба от здравните власти, но не може да се продава от доставчика и в някои аптеки, а казусът става все по-заплетен.

115 години история

През далечната 1897 г. химикът Феликс Хофман синтезира за Bayer С9Н804-най-известното лекарство на химическия концерн - аспирина. След края на Първата световна война Bayer е принудена да отстъпи правата и продажбата на марката на територията на САЩ, Франция и Великобритания на държавите победителки, а дружеството й в Русия е национализирано. В САЩ американската Sterling купува операциите на Bayer на търг за зашеметяващите през 1918 г. 5.3 милиона долара. През 1994 г. Bayer успява да купи от британската SmithKline Beecham за 1 млрд. долара правата върху Aspirin Bayer. Две седмици преди това обаче SmithKline купува за 2.9 млрд. цялото портфолио на Sterling и всъщност си връща една трета от инвестицията.

В България Aspirin е регистриран като запазена марка през 1955 г. и протекцията му е до 2017 г. По време на социализма държавната "Фармахим" произвежда на воля аспирин, а след промените от 1989 г. продължава, но вече с лиценз от Aspirin Bayer. Към 2000 г. българските заводи вече започват да регистрират и свои марки ацетилселицилова киселина.

Марката Asperan е на пазара е от 1990 г. Tя се произвежда от американската Perrigo по поръчка на българската фирма RU&EL в пластмасова бутилка с по 100 хапчета. Базираната в щата Мичигън компания е най-голямата за производство на небрандирани генерични лекарства (private label) с приходи от 2.7 млрд. долара през миналата година. "Asperan има запазен промишлен дизайн на опаковката, етикет, цветова комбинация и отличителен знак Asperan 325 mg, а спорът дали прилича или не на Aspirin тече от повече от 12 години - конкуренти сме, а ние продаваме 100 таблетки на два пъти по-ниска цена, отколкото тяхната опаковка", разказва пред "Капитал" Венцислав Михайлов, управител на RU&EL. Освен този продукт аспирините на Bayer имат още два американски конкурента и няколко български. "И за двете други марки американски аспирини Bayer са инициирали производства за заличаване на марките. Единият продукт е регистриран като лекарство в ИАЛ, но не се продава, другият е в процедура по пререгистрация от 2008 г. При тройната коалиция самите ние чакахме пререгистрация близо две години, която иначе трябва да е готова за един месец", разказва Михайлов.
Защитата на правата на Bayer не се ограничава само с американските продукти. През миналата година по жалба на компанията Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи имуществена санкция от 51 130 лв. на "Адифарм" за това, че над два месеца са продавали "Аспетин Протект Адифарм", който наподобява "Аспирин протект" на Bayer. От фирмата съобщиха пред "Капитал", че обжалват решението на КЗК.

Историята на оцеляването на Asperan-а обаче е показателна за упоритостта на предприемача на ръба на името на марката.

"Това беше първото име, което ми дойде наум през 1994 г., дотогава произвеждахме Aspirin и трябваше да го сменим. Бих го сменил, разбира се, но не защото Bayer настояват, а когато аз реша. Не мисля, че потребителите бъркат двата продукта, нашият е в пластмасова бутилка, а не в картонена опаковка, цветовете са различни и е ценово много по-достъпен", казва управителят на фирмата. През 2000 г. Комисията за защита на конкуренцията налага глоба от 15 хил. лв. на RU&EL за нелоялна конкуренция по жалба на Bayer. Върховният административен съд обаче отхвърля на две поредни инстанции решението и постановява, че кутията на аспирина и контейнера на асперана не си приличат и потребителите ги различават и не могат да изпаднат в заблуждение.

Оригиналните лекарства имат патентна защита по съвременното законодателство от около 10 години на територията на САЩ и Европа, след това генеричните компании могат да ги произвеждат и съществуват много случаи, в които има 10 сходни имена, които дори не се различават освен по името на производителя. "Практиката на оригиналните компании да блокират конкуренцията на по-евтините генерични лекарства беше описана в секторното разследване на Европейската комисия. Единият им прийом са патентните стратегии, с които не се допускат други фирми на пазара. Другият е вмешателството в работата на здравните администрации с жалби, молби и други да не регистрират даден продукт. Докато ведомствата проверят жалбите, продуктът няма конкурент. Това не е непозната практика в България", коментира Росен Казаков, директор на "БГФарма", която обединява генеричните фармацевтични фирми в България.

През 2006 г. Михайлов решава да действа още по-смело. В САЩ аспирин е родово понятие, като например джип и ксерокс, и обединява продукти от една група. "В САЩ, Франция, Великобритания и други европейски страни Aspirin е "генерично наименование", съответстващо на обичайно означение за лекарство, съгласно Закона за марките и географските означения. Затова през 2006 г. поисках от Патентното ведомство да заличи запазената марка на Bayer в България, така както и в други европейски страни, по причина, че в резултат на действието или бездействието на притежателя марката е станала обичайно означение за стоката или услугата, за която е регистрирана", казва Михайлов. Делото през 2006 г. обаче се обръща срещу Михайлов и Bayer го осъждат да не употребява Asperan заради сходството с Aspirin. Михайлов пък регистрира промишлен дизайн, комбинирани и други видове марки, но не и словна, каквато е Aspirin и лекарството продължава да се продава.

Законът дава право на притежателя на марката да забрани използването на сходна на регистрираната от него марка за същите или сходни стоки, т.е. притежателят й е в правото си да иска изтеглянето й от пазара. Търговската фирма на Bayer в България обяви, че са отправили молба до Патентното ведомство в България да установи дали правата на компанията върху търговската марка Aspirin® са нарушени от фирма "Руел 2000". Тази молба впоследствие е предизвикала инспекции в аптеките.

Няма такова лекарство

На практика с блокирането на партидите Asperan ще изчезне от пазара. Проблемът е в сблъсъка на две законодателства - за лекарствата и търговските марки. Според лекарствените закони регистрираните лекарства се продават в аптеките и това не е нарушение на който и да било от законите на България, напротив, аптеките са длъжни да предоставят исканото регистрирано лекарство. Регистрацията му може да бъде заличена само след влязло в сила решение на компетентен съд, а такова решение няма.

"За пръв път чувам, че има блокиран Asperan в аптеките, той има действаща регистрация и никой не ни е предупреждавал, че има проблем около него", коментира Александър Янков, директор на ИАЛ. По думите му без влязло в сила съдебно решение и единна заповед за изтегляне на партидите служителите на Патентно ведомство ще трябва да "спират" продукта обект по обект, което може да отнеме години и е прецедент на лекарствения пазар.

"Не разбирам защо не се съдят с мен, а плашат и тормозят аптеките. Поисках заповедта на директора и документи, въз основата на които са написани актовете по жалба на Bayer. От Патентното ведомство отказаха. По закона документи не се предоставят на наказаната страна само при защита на важни държавни интереси - не считам, че Патентното ведомство е поделение на държавата Bayer", коментира Михайлов.

От самото Патентното ведомство обясняват действията си с член 81 от закона -  "лице, което използва в търговската дейност стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а едноличните търговци и юридически лица - с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. за първо нарушение".
От Патентното ведомство посочват, че "не е необходимо решение на друг орган, например съдебно решение, за да се извършват проверки за установяване на административнонаказателно нарушение. Проверяваните лица не могат да бъдат предупреждавани за предстоящи проверки от административно наказващия орган – Патентното ведомство, по обясними причини". "С информация относно това дали собственикът на нарушаваната марка е предупреждавал  предполагаемия нарушител Патентното ведомство не разполага. Патентното ведомство не разполага и с информация как собственикът на марката от своя страна е афиширал правата си, тъй като това е частно-правен въпрос, а  извършените проверки са по сигнал на засегнато лице", коментираха още пред "Капитал" от институцията. Оттам отказват да предоставят заповедта на председателя на Патентното ведомство за проверката, "тъй като е част от преписка, която не е публична и достъп до нея имат само страните в производството. Освен това в нея се сочи името на длъжностното лице, каквато информация не може да бъде разгласявана".

Проблемът в случая не е защитата на търговската марка, а това, че вместо да насочи силата на закона към производителя и вносителя, една компания има право да проверява всички търговци на дребно - причина, поради която всеки търговец трябва да започне да се запознава с правата на интелектуална собственост и регистъра на Патентното ведомство.