Защо като биопроизводител решихте да влезете на пазара на боза? Кое беше с по-голяма тежест - характерът на продукта или особеностите на пазара?
- Решихме да проучим възможностите за производство на боза, след като вече имахме няколко успешни продукта в други сектори. Киселото ни мляко, например, е първият по-масов биопродукт, който се прие много добре, въпреки разликата в цената, на един пазар, на който единствената цел на производителите е да предложат ниска цена. Ние тръгнахме по обратния път. Киселото мляко е един от най-традиционните и типични продукти за България, а последните години на индустриализация на производството на храни бяха отнели много от автентичността и традицията. Нашата цел е да върнем истинския вкус на типичните български храни и то в биоверсия. Затова и тръгнахме към бозата. За щастие намерихме правилните партньори, на които сме много благодарни, и заедно, след доста проучване и опити, успяхме да направим един уникален продукт. В момента работим по още няколко подобни продукта.

Какво е различното при вашия продукт?
- Бозата, която ние правим, ферментира. Захарта започва да се разпада в процес на ферментация и вкусът на бозата се променя. В първите дни е прясна и сладка, след това започва да става резлива, да образува балончета. Всеки човек има различни предпочитания. Някои я предпочитат сладка, други резлива. Ферментацията е газообразуваща и понякога бозата може да кипне. Особено, ако е била оставена на топло. Използваме пълнозърнеста биоръж от български ферми, а захарта ни е също така от биологично земеделие, нерафирана, тръстикова. Придава един много приятен и специфичен вкус на ръжта, все едно, че има какао.

Имате ли представа за мащаба на пазара на боза в България в обем и в стойност. Кои са основните производители, каква е спецификата на този пазар?
- Пазарът на боза в България е почти на 100% изпълнен от имитации на продукта - вместо захар се използват подсладители, при които не само че няма най-ценния процес на ферментацията, но и много от тези подсладяващи продукти имат доста лоша слава. Тъй като бозата е типичен, регионален продукт, който никога не е бил разбиран от чужденци, производството му е разделено между много малки и локални бозаджийници, няма силен бранд или международна компания, която да е инвестирала в развитие на боза. Мисля, че ние малко съживихме интереса към бозата.

Как се развиват продажбите на продукта ви, каква е тенденцията и за какъв период от време?
- Започнахме през септември 2011 г., първо в няколко биомагазина, а после във все повече големи магазини, заведения и вериги в София, Варна и най-големите градове. Това е най-бързо наложилият ни се продукт. От началото на годината досега имаме над 60% ръст на продажбите. Без реклама.

Срещате ли трудности при налагането на продукта на този пазар и от какво естество?
- Трудностите, които срещнахме, са свързани с това, че много хора са забравили какво е истинската боза и че тя е жив продукт, който ферментира, променя вкуса си, става резлива, изкипява. При бозите, които не съдържат захар, хладилното съхранение не е толкова важно, но при нашата всяко оставяне на температура над 8 градуса засилва много процеса на ферментация и се случва да се развали, да изкипи в ръцете на някой клиент. Дори в магазините за бозата нямат същите навици като за млякото - да я държат постоянно на студено. Стигна се дори до това, че една "гръмнала" боза попадна в новините на телевизията в много негативен репортаж, все едно че слагаме тротил. Характерът на традиционния продукт е подменен от имитациите. Често ни се налага да обясняваме на ядосани магазинери или клиенти, че бозата изисква хладилник, иначе надува бутилката и става резлива, а може и да гръмне.