Очаквано България вече си внася забавяне в икономическия растеж от Западна Европа. Сигнал за това са предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за външната търговия към края на март, които показват, че превишението на вноса над износа за първото тримесечие е на най-високото си ниво от 2009 г. насам. Всичко това все по-ясно очертава отрицателно развитие за българската икономика през първите три месеца на тази година (първите експресни оценки на НСИ се очакват на 15 май), още повече че не се вижда събуждане на вътрешното потребление въпреки ръста на вноса последните два месеца.

Какво показват числата

Според статистиката на НСИ разликата между износа и вноса за първите три месеца на 2012 г. вече е 1.57 млрд. лв. Това е близо пет пъти повече спрямо година по-рано и е на-високото ниво от 2009 г. насам, когато дефицитът се равняваше на 2.3 млрд. лв. в края на март. Този резултат се дължи на два фактора. Първият е стагниращият износ, който макар през март да има анемичен ръст от 2%, общо за трите месеца се понижава с 3.3% до около 9 млрд. лв. А вторият е (продължаващият да расте, макар и със забавящ се темп) вносът с 8.9% до 11.2 млрд. лв. Статистиката не съдържа пълна разбивка за целия свят (данните за търговията със страни от ЕС излизат месец по-късно), но според данните от трети страни в България са били внесени повече машини и горива - съответно с над една трета при машините и около 10% при горивата.

Изводите

На пръв прочит подобен ръст на вноса изглежда като да показва събуждане на вътрешното потребление, от което се очаква да поддържа икономическия растеж на българската икономика тази година. Според повечето анализатори обаче подобно събуждане все още няма.

За това може да се съди от данните на други съпътстващи показатели като търговията на дребно, индустриалното производство и пазара на труда, който засега не показва спад в безработицата, коментира Кристофор Павлов, главен икономист в Уникредит Булбанк. Според него увеличаването на ножицата между износа и вноса по-скоро може да се дължи на недотам благоприятните промени в условията на търговия. "Цените на стоките, които внасяме, нарастват с повече от тези на стоките, които изнасяме", каза Павлов и поясни, че тъй като едно от основните пера в търговското салдо на страната са внесените и изнесените горива, поскъпването им в допълнение с отслабването на еврото спрямо долара съответно водят до влошаване на условията за търговия.

Според Павлов най-важният извод от данните на НСИ е, че забавянето на външното търсене от страна на Европейския съюз вече е съвсем ясно. "Както и очаквах, износът стагнира - имаме лек ръст през март след спад преди това. Съответно е ясно, че той вече не може да е двигател на българската икономика", коментира и Десислава Николова, главен икономист от Института за пазарна икономика.

Според нея макроданните ясно показват, че рецесията, в която навлизат страните от развита Европа, ни застига с очакваното закъснение от няколко месеца. Все още обаче е твърде рано да се говори за рецесия, но определено първото тримесечие вещае отрицателен растеж за българската икономика, допълни тя.

"Хубаво е, че на трети пазари имаме добро представяне и те могат да служат за някакъв частичен буфер срещу по-лошото представяне на европейския пазар заради влошените условия там", каза още Николова. И според нея ръстът във вноса все още не е сигнал, че вътрешното потребление се събужда отново заради контрастните сигнали с останалите макропоказатели, и то най-вече на пазара на труда. Отделно според нея така както базата за сравнение на износа вече е висока, при вноса се наблюдава обратното - тя все още е ниска.

Засега все още няма разбивка как се движи износът само за ЕС за трите месеца на 2012 г. Подобна разбивка има само за търговията с трети страни, откъдето е видно, че има значително понижение на износа за Турция (с 21%), която е най-големият партньор на България извън ЕС по отношение на износ. В същото време обаче почти се удвоява износът за Китай до над 300 млн. лв., а този за Обединените арабски емирства расте в пъти до малко над 100 млн. лв.

В края на февруари националната статистика показва, че с 10% се понижава износът на България за Германия. Още по-съществено е и понижението за Румъния и Гърция. 

Очакванията

Така вече е ясно, че първото тримесечие на 2012 г. ще бъде белязано с отрицателен растеж за българската икономика. Според Павлов може да се очаква понижение на БВП в рамките на 0.4%-0.5% спрямо четвъртото тримесечие на 2011 г., когато бе отчетен ръст от 0.3%. Общо за цялата година по-оптимистичните очакванията са за анемичен растеж около 1%, а по-реалистичните са за липса на такъв, т.е. 0% или спад.

Освен отрицателен ефект върху брутния вътрешен продукт обаче така развиващата се външна търговия може да окаже напрежение и върху платежния баланс на страната. 

Ако тенденцията за нарастване на дефицита се запази при липсващи чуждестранни инвестиции, това може да окаже натиск върху валутните резерви. Дефицитът временно престана да е в тежест на икономиката през последните две години заради сравнително апатичния внос и по-силния износ през 2010 и 2011 г. Той обаче беше сериозен проблем в годините на бум, тъй като страната консумираше много повече вносни стоки, отколкото изнасяше, и това създаваше предпоставки за по-бързото изтичане на капитали от нея. Тогава този дисбаланс до голяма степен се покриваше от влизащите в страната преки чуждестранни инвестиции, които обаче последните две години липсват.

Според Николова търговски дефицит с подобен размер не е опасен, още повече че данните за чуждите инвестиции търпят сериозна корекция нагоре, и то за доста време назад. Така, ако сега изглежда, че инвестициите покриват малка част от дефицита, то в края на годината след една ревизия нещата могат да се променят съществено.

Според Павлов обаче това си има своите рискове, още повече че последните данни за платежния баланс показват, че в графата "грешки и пропуски" има немалки капиталови потоци, които все още не може да са прецени с какво са свързани - с финансовата или текущата сметка. Прогнозата на "Уникредит" за 2012 г. е за положително салдо по текущата сметка от 1.6% от БВП, но според Павлов най-вероятно ще претърпи ревизия надолу.