Производители от регионите на Карлово и Казанлък са подали документи за вписване в европейския регистър на защитените наименования за българското розово масло. Процедурата е на съвсем начален етап, като кандидатите искат да бъде обозначено като продукт със защитено географско указание, съобщиха източници на "Капитал Daily".

Заявлението е подадено в началото на годината, като се предвижда още през лятото да бъде публикувано за обществено обсъждане. Междувременно земеделското министерство вече стартира тази процедура за пет вида колбаси.

Розовото масло от България

В началото на годината няколко фирми от региона на Розовата долина са подали заявка до агроминистерството за регистрация на наименованието "българско розово масло" в европейския регистър. Фирми съобщиха, че първоначално са обмисляли дали да не поискат защита за произход, но впоследствие са се спрели на такава за географско указание, което улеснява доказателствената част.

Компаниите  кандидатки ще трябва да докажат, че поне на един етап от производството качествата на българското розово масло зависят от климатичните условия в региона. За целта ще бъдат представени местните сортове маслодайна роза, отглеждани в Розовата долина. Очакванията са първите проверки на място по внесените документи да бъдат през месец май, когато е розоберът, след което и да започне следващата процедура по кандидатстване.

Тя включва публикуване на досието на продукта за обществено обсъждане и евентуални възражения от български фирми от други региони. Това най-вероятно ще се случи през юни или юли, казаха още източници на "Капитал Daily".

Регистрацията на български колбаси ще бъде поетапна 

Междувременно стана ясно и че агроминистерството е публикувало за обществено обсъждане досиетата на пет вида колбаси. През миналата година асоациацията на месопреработвателите подаде кандидатурите на 11 продукта, които кандидатстват за вписване в европейския регистър като храни с традиционно-специфичен характер.

От агроминистерството обаче съобщиха, че засега процедурата продължава само за пет от тях - филе "Елена", кайсерован врат "Тракия", роле "Трапезица" и два вида пастърма - обикновена и кайзер от говеждо и биволско месо. "Не сме се отказали от кандидатстването за други продукти, ще работим поетапно", коментира председателят на асоциацията на месопреработвателите Кирил Вътев, който оглавява и сдружението "Традиционно сурово-пушени месни продукти", поискали регистрацията.

Сред останалите продукти, които ще бъдат внесени на по-късен етап, са няколко вида луканки - панагюрска, смядовска специална, троянска, търновска, както и "Трапезица" и "Чумерна".

Регистрациите отнемат години 

Процедурите по регистрация на защитени наименования отнемат години. Първоначално организациите, които пожелаят такава, трябва да подадат документи до национален орган, който в България е земеделското министерство. След това предстои проверката на документации и на място във фирмите, като е възможно да се наложи редакция на документи. След първоначалния преглед започва да тече едномесечен срок, в който заинтересувани лица могат да изпратят мотивирани възражения срещу проекта на национално ниво. В случай че има такива, те трябва да бъдат разгледани.

След финалното одобрение на продукта в България цялата документация се изпраща и в ЕС, където предстои нова проверка от експерти, за която няма краен срок. В случай че Брюксел даде зелена светлина на заявлението, започва да тече и нов шестмесечен срок за възражения от заинтересовани страни, които обаче могат да бъдат само от другите държави членки. Ако няма такива или бъдат отхвърлени, продуктът официално се вписва в еврорегистъра.

Досега България има само един такъв продукт - "Горнооряховски суджук", който получи европейски "патент" за около 2 години и половина. Практиките на други държави обаче показват, че обикновено срокът е по-дълъг, като рекордът се държи от Гърция, която се бори над 17 години за регистрация на сиренето "фета", срещу което протестираха производители от Дания, Германия и Франция.

Вписването в европейския регистър, освен че е знак за качество на продукта, обикновено е основание за по-висока цена. Очаква се през следващия програмен период след 2013 г. да се засили субсидирането на "патентовани" продукти на европейско ниво, най-вече чрез програми за реклама и инвестиции в качество.