Парабените са химични вещества, използвани като консерванти в козметичната и фармацевтичната индустрия. Те са разрешени за употреба и като хранителни добавки, казва проф. Ада Байнова, токсиколог и оценител за безопасност на козметични продукти.

Парабените могат да бъдат намерени в шампоани, душ-гелове, пасти за зъби, кремове за лице и тяло, маски за лице, продукти за поддържане на косата, лак за нокти, дезодоранти, гелове за бръснене и спрейове за тен.

Някои съществуват в растенията - например в синята боровинка e установен метилпарабен, пояснява проф. Байнова. Всички парабени, използвани в производството на козметични продукти, са синтетично създадени. Разработването на парабени от нефтопродукти е дало нов тласък в ръста на тяхното производство.

Защо са предпочитани

Парабените са предпочитани от много производители заради ефикасността им като консерванти с доказано антибактериално действие, ниска системна токсичност, липса на кумулативно вредно действие върху организма, добра кожна съвместимост, слабо кожно дразнене и приемливи разходи при тяхната употреба. Те не се класифицират като опасни химични съединения за разлика от други консерванти, използвани в козметичната промишленост. Потискат развитието на микроорганизмите и в ниски концентрации гарантират стабилност в обявения срок на трайност. Според проф. Байнова естествените алтернативи на парабените (като екстракт от семената на грейпфрут) са недостатъчно ефективни и не са в състояние да осигурят отсъствие на микробиологично замърсяване на козметичните продукти.

Въздействие върху здравето на човека

Парабените се абсорбират бързо, биологичната им трансформация и отделянето от организма не предполагат риск от натрупване в тъканите. Разграждането им не е свързано с получаване на опасни за здравето метаболити. Изследвания върху опитни животни доказват, че парабените не създават риск от интоксикации в разрешените за използване концентрации. При хора с нормална здрава кожа парабените не предизвикват дразнене, казва проф. Байнова и уточнява, че както почти всички консерванти парабените могат да предизвикат образуване на специфични антитела в организма с развитие на контактна сензибилизация. След повторен контакт при някои потребители са описани алергични реакции със сърбежи и поява на обриви.

Научните комитети по оценка на риска за здравето на потребителите от въздействието на козметични продукти (SCCNFP, SCCP, SCCS) към Европейската комисия в Брюксел са публикували през 2005 г., 2006 г., 2008 г. и 2010 г. обосновани мнения за здравните рискове от употребата на парабени в козметични продукти. Предстои преразглеждане на здравния риск за населението и поредно експертно мнение по тези въпроси и през 2012 г., уточнява проф. Байнова.

Многобройни токсикологични и дерматологични изследвания върху тест системи in vitro и опитни животни in vivo, върху доброволци и пациенти с кожни проблеми, свързани с употреба на козметични продукти, са дали основание да се определят граничните концентрации на парабените в козметичните продукти. Те гарантират контрол върху нежеланите ефекти за потребителите.

В дерматологичната научна литература са публикувани изследвания на опасността от контактни алергични реакции към консервантите в козметичните продукти (Jong и съавт., 2007, Schnuch и съавт, 2011, Tyssen и съавт., 2010, Travassos и съавт., 2011), посочва проф. Байнова. Доказано е, че контактната сензибилизация към консервантите се получава предимно при жените над 40 години при употреба на козметични продукти, които остават върху кожата, в сравнение с тези, които се измиват.

По повод изказваните мнения, че има връзка между честотата на рака на гръдната жлеза и употребата на парабени в дезодорантите, през 2005 г. Научният комитет към Европейската комисия публикува мотивираното си мнение, че няма каквито и да било научни доказателства за подобни твърдения. Доказано е, че консервантите, използвани в дезодорантите, не създават подобен здравен риск. Трябва да бъде известно, че всички съставки, класифицирани като възможни канцерогени въз основа на доказателствени токсикологични проучвания, са забранени за употреба в козметичните продукти. Това прецизно се следи както от производителите, така и от оценителите за безопасност на козметичните продукти, обобщава проф. Байнова.

Някои неправителствени потребителски организации са публикували опасенията си, че парабените могат да бъдат естрогенни модулатори. В опити in vitro и върху нисши организми in vivo поради химичната си структура във високи концентрации производните на парахидроксибензоатите имат подобни ефекти. В мненията на SCCP на Европейската комисия категорично е изяснено, че парабените се определят като изключително слаби хормонални модулатори (от порядъка на 100 000 пъти по-слаби от референтните съединения), посочва проф. Байнова. И уточнява, че са провеждани и се провеждат валидирани експерименти на мъжки опитни животни, за да се потвърди окончателно липсата на репродуктивна токсичност. Според някои изследвания парабените могат да проникват в ДНК генетичния код на клетката, но всички експериментални изследвания върху тест системи in vitro и върху опитни животни in vivo сочат, че парабените нямат рискова мутагенна и генотоксична активност. Повече подробности по този въпрос могат да се намерят в публикуваните мнения на SCCP от 2005 г., 2006 г., 2008 г. и 2010 г.

Изводът е, че при спазване на разрешените гранични нива парабените на практика са безопасни консерванти. Многогодишните токсикологични и дерматологични проучвания, проследяването на нежеланите ефекти върху големи групи потребители показват, че здравният риск от въздействието на парабените не се различава от този, който може да се очаква при използването на останалите разрешени консерванти в козметичните продукти, обобщава проф. Ада Байнова.

Записа Мара Георгиева

* Лекар токсиколог и оценител за безопасност на козметични продукти