Земеделското министерство забранява производството в едно и също предприятие на млечни продукти, в които се използва само мляко като основна суровина, и такива, в които има заместители. Текстовете на новата наредба вече са публикувани за обществено обсъждане.

Според агенцията по храните, която е участвала в писането им, идеята е да се прекъснат всякакви възможности за злоупотреби. Производителите обаче смятат, че това е ненужно ограничение, което единствено ще принуди фирмите да съкратят портфолиото си от продукти и съответно да свият производството.

Какво гласят текстовете

В проект на наредба на земеделското министерство за специфичните изисквания към млечните продукти се въвежда текст, според който "производителите на мляко и млечни продукти и производителите, които разфасоват и преопаковат мляко и млечни продукти, не могат да произвеждат, разфасоват и преопаковат имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, на територията на едно предприятие".

Това на практика означава, че ако например една фирма с една производствена база има в портфолиото си сирене само от мляко и същевременно нискобюджетен продукт, в който има и растителен заместител, ще трябва да спре да произвежда единия от двата.

Очаква се такъв избор да трябва да направят 75 компании, или около 30% от всички млекопреработватели в страната според статистиката на агенцията по храните.

Мотивите

Въпреки че самата наредба въвежда конкретни изисквания за отделни продукти и етикетирането им, от агенцията по храните съобщиха, че този текст цели на пазара да излизат продукти с ясен произход и състав. В момента е забранено на етикетите да се изписва, че един продукт е произведен например от мляко, ако в него има и растителен заместител; отделно от това магазините трябва да ги разделят в отделни щандове.

Затегнатият режим обаче "би прекъснал всички възможности за евентуална злоупотреба", коментира пред "Капитал Daily" зам.-директорът в агенцията по храните Венцислава Тасева. По думите й в последните месеци е имало случаи, при които точно тези производители на двата вида продукти злоупотребят, изписвайки на етикетите си, че ползват мляко, а всъщност в съставките на продуктите да има и заместители.

Данните на агенцията обаче показват, че досега са открити само седем фирми с такива нарушения, което е под 10% от производителите, имащи в портфолиото си и двата вида продукти.

Критиките

Млекопреработвателите вече изразиха недоволството си от новото ограничение, настоявайки то да отпадне. По думите на производители и в съществуващото законодателство има предвидени санкции при опити за злоупотреба. Фирми дадоха пример с дружество в Бургаския регион, чийто цех е бил запечатан от агенцията по храните именно заради продажба на продукти, върху етикетите на които има лъжлива информация.

"Става въпрос за завоалиран опит за административно ограничаване на дейността на млекопреработвателните предприятия в България", коментира председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Диляна Славова. По думите й това ще доведе до намаляване на конкурентоспособността на фирмите на фона на предприятия от Гърция, Румъния, Полша и други страни, където няма такова ограничение.

Отделно от това текстовете важат за произведените продукти в страната, но не и за вносните, както и са дискриминационни, защото сходен регламент не се мисли например за фирмите за колбаси или който и да било друг сектор от хранителната индустрия, е становището на сдружението.

"Имам поръчка за Казахстан - искат ми половин камион с натурални продукти и половин - с растителни мазнини. И аз какво - трябва да се откажа от поръчката, защото, ако наредбата бъде приета, няма да мога да изпълня половината от заявеното. Кой си свива принудително бизнеса, и то в условия на криза, когато потреблението и без това намалява. Има строга наредба за етикетирането на продуктите, нека има санкция за този, който не я спазва, а не с административни мерки да се свива и без това свиващото се производство", коментира производител, пожелал анонимност.

Друга фирма даде пример с европейския лидер "Лакталис", производител на сирената "Президент", който също има в портфолиото си продукти с растителни заместители. "Напълно нормално е в криза да оформиш линия от по-евтини продукти, на практика те искат да ми забранят определен ценови клас", казва друг представител на бранша.

Новата наредба в момента е в процедура на обществено обсъждане, след което трябва да бъде обнародвана в Държавен вестник. Срок няма, но може времето да се използва за среща с бизнеса и изслушване на аргументите на производителите. Едва ли и потребителите ще са склонни да плащат повече заради нормотворчеството на земеделското министерство. Смисленият подход е през засилване на контрола и ако трябва - завишаване на санкциите (което вече е предвидено в готвените промени в Закона за храните). Вярно е, че сега глобите са ниски - при първо нарушение санкцията е от 1000 до 3000 лв., а при второ е до 10 000 лева, но пък след нея следва и затваряне на обектите. Достатъчно строго, за да се търсят нови законови ограничения.