Иво Тодоров е председател на управителния съвет на Асоциацията на българските износители, която беше учредена от 11 големи български компании, които формират около 25% от експорта на страната. Тодоров е търговски директор на "Приста ойл холдинг груп" от 2009 г. и отговаря за 25 пазара. В компанията е от 2005 г., оглавявал е офиса й в Украйна, а след това търговските й операции в 14 филиала. Преди това е работил като заместник-директор на външнотърговските дружества на "Булгартабак" в Русия, Сърбия и Украйна. Завършил е международни икономически отношения в УНСС - София, и магистратура в Университета по международни и политически науки в Алжир. Владее отлично испански, френски, английски, руски, както и сръбски и арабски.

Г-н Тодоров, асоциацията обяви, че има намерение да се срещне с търговските аташета. В България част от екипите на посолствата си позволяват да удрят по масата, правят ли това и нашите екипи за българските фирми, доволни ли сте от тяхната работа?

Всичко зависи изключително много от подготовката на тези хора. По природа съм оптимист и забелязвам едно много положително развитие, като имам предвид, че се проведе доста сериозна реформа и в Министерството на външните работи, и в икономическото министерство, които основно обезпечават тези кадри. Строго индивидуално е, не мога да поставя всички под един общ знаменател. Има изключително активни хора, които работят много и защитават интересите на българския бизнес в максимална степен, много комуникативни са и помагат изключително много. Има и други, разбира се. Говоря предимно за търговските аташета, тъй като посланикът е по-скоро политическа фигура, той има политическа власт и представителство, докато търговският аташе реално е оперативният човек, който трябва да промотира и да осъществява реални контакти между българските фирми и местни компании, които проявяват интерес към български стоки.

Какви хора ще настоявате да бъдат назначавани на тези позиции?

Ние не искаме да участваме във формирането на кадровата политика на правителството по никакъв начин, тъй като става въпрос за структури, които имат определени правила и изисквания. Разбира се, за нас най-подходящо е това да са хора, които имат опит в реалния бизнес и които преди това са работили в реален бизнес, занимавали са се с износ и познават много добре държавата, в която отиват. Не говоря толкова за държавите от Европейския съюз, където до голяма степен нормативната база е унифицирана и е много по-лесно да се работи. Тук говоря за т.нар. трети страни извън ЕС, където действително са нужни много подготвени хора, с познания за местното законодателство, които да дадат правилни насоки и да предпазят фирмите от евентуални рискове. Ние трябва да излезем от сферата на мисленето, че държавата е майка, която трябва да ни осигури печалбите. Не, ние трябва да си осигурим печалбите, държавата трябва да ни осигури основата – информацията за съответната страна, в която ние отиваме.

Помага ли държавата на износителите в момента и къде им пречи?

Държавата успя доста добре да се настрои. Не съм склонен да обвинявам което и да било правителство. По-скоро проблемът на държавната администрация е на средно и ниско управленско ниво. Всички правителства идват с едни програми, които малко или много са насочени към развитието на България. Въпросът е, че самите министри са 20 души и не могат сами да ги приведат в действие, на тях им е необходим много подготвен апарат, който за съжаление на места отсъства.

Политиката на правителството в България не е строго индивидуализирана като икономическо законодателство, имаме доста добри механизми, възстановяване на ДДС, Агенцията за експортно застраховане изключително много подпомага експорта, защото дава сигурност на българските износители особено в пазари и партньори, които не познават толкова добре. Така че държавата е осигурила един минимум, оттук нататък важното е да се разработи адекватна стратегия как държавата иска да развива износа. А държавата трябва да има огромно желание да развива износа, защото предстоят плащания по външния дълг, това изисква приходи. Откъде ще дойдат тези приходи? Аз не се надявам българското население да се увеличи два пъти през следващата година. Това може да дойде само от износ.

Вътрешното потребление е слабо.

Да, то е ограничено от редица фактори – брой на населението, възрастова структура. Реално оценките на маркетолозите са, че имаме активно потребление от 2.7 млн. души. Няма модерно производство с нормален мащаб, което да може да бъде ефективно при такъв пазар. Така че износът трябва да бъде приоритет номер едно в държавната политика. Аз наблюдавам напоследък доста позитивни тенденции в тази посока, особено Министерството на външните работи предприе доста инициативи за подобряване на имиджа на България в Близкия изток, министър Николай Младенов е доста активен в тази насока, което мисля, че ще окаже позитивно въздействие.

Има ли шанс България да се възползва и да си върне присъствието на пазарите в страните от Африка и Азия, в които има установен мир?

Ако за пореден път пропуснем шанса да се възползваме, това ще е уникална грешка, която мисля, че ще ни е последната на тези пазари.

Според структурата на износа близо една четвърт са суровини – металите, на какво трябва да заложи България в бъдеща стратегия за развитие на износа?

Ние трябва да тръгнем първо от традиционните продукти, които сме изнасяли и все още изнасяме, може би в недостатъчен обем. Знаем, че има традиционни отрасли за българската индустрия като хранително-вкусовата промишленост, химическа промишленост, в която се включваме и ние, тютюнопроизводство, производство на цигари, независимо че са регулиран сектор. Това са традиционни отрасли за българската икономика, които трябва да бъдат приоритетни. Аз не съм против да развиваме и високите технологии, но за да го правим, трябва да стъпим някъде. Дори САЩ не са започнали с износ на совалки, а с износ на царевица и тютюни, нека не го забравяме. Така че ние трябва да гледаме в перспективата тези допълнителни доходи как ще бъдат инвестирани, така че да се развива българската промишленост.

Трябва да се направи много добър баланс. Знаем, че голяма част от експорта се формира от туризъм, той е експортна услуга и все още е основен генератор на валутни приходи за икономиката. Наистина малко изпаднахме по мои наблюдения, може би специалистите в туризма ще кажат друго, изпаднахме в един уклон към количествени натрупвания, а не към качествени, което не води до високи печалби в този сектор, защото ние сме дестинация за масов туризъм. Това е нормално при стихийното развитие на пазара, което имахме. Ние тръгнахме от една абсолютно регулирана икономика, отидохме в другата крайност на крайно либерализирана икономика, което винаги води до такива изкривявания. Трябва време. Например независимо от критиките трябва ли да се строят магистрали и дали трябва фискалният резерв да се използва за това можете да попитате всички големи инвеститори в България коя е най-голямата пречка да не инвестират – липсата на инфраструктура е точка номер едно. Така че за мен всеки километър магистрала, всеки километър пътища значи нови инвестиции и нови пари в българската икономика.

На каква помощ разчитате от правителството?

Не точно помощ, разчитаме на равнопоставено сътрудничество, тъй като ние също имаме доста добри контакти в държавите, в които работим, включително и на правителствено ниво. Нашата идея е ние да кажем на правителството какво бизнесът вижда като посоки за развитие, а вече приоритет на правителството е да подготви националната стратегия. Ние задължително трябва да започнем работа по възстановяването на традиционните български пазари, изпуснахме прекалено много време, през него конкурентите ни се развиваха и успяха да ни задминат там. Става въпрос за третите страни извън ЕС, износът там ще подпомага засилването на позицията на България и в самия съюз. Това са бившият Съветски съюз, целият, за да не изпусна някоя държава, арабските държави, които започнаха да се успокояват и да предлагат много по-динамични и интересни условия за бизнес, да не говорим за възможностите, които предлагат страните от Централна Азия като най-бързоразвиващи се икономики. Те използват тягата на Китай. Подготвяме срещи с министъра на икономиката, бихме искали да се видим и с министъра на външните работи – това са водещите хора, които работят за интересите и развитието на имиджа на България. Министър-председателят е много добър лобист, той има аура и излъчване, които отварят много врати, разбира се, ние като български фирми ще се стремим да използваме това и неговата популярност.

Има ли България потенциал и в кои сфери да изнася за най-бързоразвиващите се пазари на т.нар. BRIC`s страни?

Имаме, разбира се. Както се вижда, има български износ и за Китай. Доколкото знам, доста колеги работят много активно в развитието на тези пазари, включително компании и от нашата група – на "Приста ойл", работят активно и очакваме добри резултати. Ние имаме потенциал в много области – химическата промишленост най-общо казано, дъщерната ни компания "Монбат" е изцяло експортно ориентирана, имаме доста контакти с потенциални купувачи от Китай на много наши продукти.

В Русия ние трябва да се борим да търсим отново нашето място на пазара, тъй като го загубихме изключително безотговорно и леко именно поради недостатъчно целенасочена и последователна политика, тъй като Русия все още е доста силно администрирана икономика, в която политиката има сериозно влияние върху икономическото развитие. Ние изпуснахме редица възможности, имахме един пазар, който в момента за съжаление не съществува, и българските компании трябва да се борят, за да завоюват отново своето място. То беше заето от унгарски, чешки, полски дружества, от мултинационалните компании, които се ориентираха в много области.

Имал съм щастието да видя част от стратегиите на големите международни концерни за развитие на руските пазари, те успяха да постигнат своите цели. Ние пропуснахме момента, когато те търсеха сътрудничество с нас, което можеше да донесе изключителни ползи за България. Имам предвид периода от средата на 90-те години на миналия век, когато големите мултинационални компании търсеха българските износители като платформа за навлизане на тези пазари, а ние тогава се занимавахме повече с решаване на политически въпроси, без да обърнем внимание стратегически на развитието на България. Що се отнася до Бразилия и като имаме предвид мащаба на икономиката й, мисля, че пазарите там са все още твърде далечни за нас.