Въпросът с преструктурирането на дълга на компаниите ще продължава да е актуален в България през цялата 2012 г. Потвърждава го фактът, че междуфирмената задлъжнялост и необслужваните кредити към банките в страната продължават да растат. В тази връзка е много важно да се разбере, че финансовото преструктуриране е възможно само в начален стадий на финансова турбулентност. Когато се появи реална заплаха от откриване на производство по несъстоятелност, вече е късно. Затова банките и длъжниците по кредити не трябва да са пасивни участници в процеса. Те трябва да предприемат мерки още при първите симптоми за нестабилност.

Преструктуриране – кога и как

Симптомите на нестабилност могат да са най-различни, но най-ярко се проявяват при проблеми с обслужването на дълга. Това може да породи опасност от предприемане на принудителни мерки от кредиторите срещу компанията или вероятност от откриване на производство по несъстоятелност. Преструктуриране е необходимо и когато дългът е обслужван, но компанията е в лошо финансово състояние и има нужда от рефинансиране, което може да включва и капиталово участие.

Във всички тези случаи процесът може да започне с подписването на споразумението за запазване на съществуващото положение (Standstill Agreement) между кредиторите и компанията. Целта му е да се постигне оптимално краткосрочно стабилизиране на компанията. Това означава контрол и управление на паричните средства и подобряване на финансовите параметри в кратък срок. Макар и да не решава принципно въпроса дали компанията ще работи и ще може ли да си плати дълга, краткосрочното стабилизиране е ключов етап към преструктурирането му.

Споразумението за запазване на съществуващото положение

е едно условно споразумение между кредиторите и компанията. То цели временното спиране изпълнението на договорните споразумения с други кредитори (най-вече по договори за кредит), като кредиторите се задължават да не предприемат действия по събирането на своите задължения. То най-често има ограничено приложно поле при неизпълнение на определени задължения или неизпълнение на лихвени задължения. Това споразумение може да бъде и основният договор между компанията и кредиторите с цел преструктуриране на дълга, изменение на търговската дейност и структурата на компанията.

Споразумението за запазване на съществуващото положение няма изрична нормативна уредба в България. То е възможно на основание чл. 9 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Свободата в договарянето на това споразумение дава простор то да бъде използвано не само в етапа на краткосрочно стабилизиране на компанията. В него може да се уговорят също целите и мерките, които трябва да бъдат осъществени в другите етапи от процеса на преструктуриране на дълга.

Този тип споразумение дава възможност за оздравяване на компанията извън уредената в Търговския закон възможност за оздравяване на една компания, обявена в производство по несъстоятелност. За разлика от производството по оздравяване на една компания в несъстоятелност тук последиците по стабилизирането на компанията са изцяло в ръцете на кредиторите и не се стига до крайни решения на съда. Търсеният ефект е един период на финансова стабилност на компанията. Той може да се използва от банката, за да получи пълна и достоверна информация за състоянието на компанията. Чрез него тя може да си осигури време за изготвяне на финансов, данъчен и правен дю дилиджънс, предоставящ анализ на опциите за преструктуриране и договаряне на план за преструктуриране. В резултат от сключването на споразумение за запазване на съществуващото състояние банката би могла да избегне процедура по несъстоятелност на дружеството.

Алтернативата – процедура по несъстоятелност

Това е важно, тъй като процедурата по несъстоятелност в България все още се характеризира с тромавост и непредсказуемост, а това създава рискове за изпълнението на дълга към банката. На широката общественост са известни случаите, в които съдът е определил дата на несъстоятелност седем-осем години преди датата на образуване на делото за несъстоятелност. Такова ретроактивно действие на решенията на съда поставя под съмнение сигурността в оборота и обезпеченията, предоставени на банката. С навременно сключеното споразумението за запазване на съществуващото положение банката би могла да си гарантира, че тази процедура ще бъде избегната и същевременно ще бъдат договорени нови или допълнителни обезпечения. Споразумението за запазване на съществуващото състояние може да наложи финансови ограничения за компанията и да институционализира сътрудничество с кредиторите при разработването на по-подробен план за преструктуриране на дълга.

Този нов за българското право договор е основният етап от стартиране на процеса на преструктуриране. Отново напомням, че споразумението няма да бъде приложимо, когато компанията е в много лошо финансово състояние и не е обслужвала дълга си за дълъг период от време.

* Споразумение за запазване на съществуващото положение
** Стамен Янев e адвокат и е мениджър в адвокатско съдружие "Ърнст и Янг". Работи по сливания и придобивания, преструктуриране на дългове и компании, както и по проблемите на публично-частните партньорства. Занимава се с научна и преподавателска дейност в БАН и УНСС.