Плащане в срок, при това в по-голям размер. Това е краткото обобщение на 2011 г. за хората, занимаващи се с агроекология.

За първи път през миналата година субсидиите за "зелените фермери" бяха изплатени още през декември, а не със закъснение от 12 или дори 24 месеца, каквато бе обичайната практика до този момент. Освен това всички безвъзмездни възнаграждения, насърчаващи грижовното отношение към земята и околната среда, нараснаха значително. Например за стопаните, които отглеждат овощни градини и така поддържат характеристики на ландшафта, субсидиите по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони са повишени от 505 на 729 евро на хектар. Плюсът е, че тези пари се получават допълнително към директните плащания на площ.

Позакъснелите жестове са сигнал, че администрацията прави опит да промени отношението си към "зелените фермери". За съжаление това се оказа необходимо, но недостатъчно условие. Затова е съвсем реална опасността бюджетът по мярка 214 (близо 255 милиона евро) да не бъда усвоен и средствата да бъдат върнати на Брюксел.

"Мярка 214 стартира изключително зле. Едва през миналата година имаме усещането, че успяхме да се отлепим от дъното, при все че още в началото на 2011 за нас тази мярка стана цел и приоритет", заяви Васил Грудев, заместник-директор на фонд "Земеделие", на специален форум, организиран от клуб Investor.bg.

"Ние сме държавата, която усвоява най-слабо парите за агроекология в целия Европейски съюз", обобщава Светлана Боянова, заместник-министър на земеделието и храните. "По мярка 214 са усвоени около 6% от бюджета й, като само за 2011 те са 3%. Но колкото и да тичаме, не може да стигнем повече от 15%", преценява Веселина Ралчева, председател на асоциация "Биопродукти".

"Не трябва да повтаряме сегашните грешки през следващия програмен период, когато се предвижда да има отделна мярка за биоземеделие", предупреди Ралчева. Според нея Брюксел ще ни принуди да инвестираме в биодейности. "ЕС няма да даде пари, за да се купуват джипове и ферари, и дори трактори, ако това не носи принадена стойност: здравословна, вкусна храна, опазване на биоразнообразието и почвата", категорична е Веселина Ралчева.

Предложенията за промени в Общата селскостопанска политика, които ще се прилагат от 2014 г., предвиждат всяка държава членка да отдели 30% от сумата за директни плащания, за да финансира селскостопански практики от полза за климата и околната среда.

Според Васил Грудев това намерение на практика е "алибито на Европейската комисия", за да оправдае бюджета и нивата на плащане, предвидени в Общата селскостопанска политика. Затова няма съмнение, че земеделският бизнес все повече ще позеленява. Дори и в България.