Вино ще се нарича напитката, направена само от грозде. Добавянето на спирт се забранява, а добавянето на захар ще става само при нужда, предвижда проектозаконът за виното и спиртните напитки. Текстовете на практика забраняват използването на понятието плодово вино, съобщиха производители.

Според Милко Моллов, който произвежда и продава вино от арония, проектозаконът в този му вид е рестриктивен и затваря една перспективна, макар и малка, пазарна ниша в страната. "Защо в Западна Европа може да се каже плодово вино, а в България – не може. За мен това е нонсенс", заяви Моллов, цитиран от "Дарик".

Хармонизация ли

"Проектозаконът е хармонизиран с европейското право. Определението за вино визира само продукт, който е произведен от грозде. Всички останали продукти, получени чрез ферментация, в т.ч. и т.нар. плодови вина, се наричат "напитки от ...", коментира Пламен Моллов, председател на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК). Според него "законът не спира креативността на отделните производители, а само дефинира по-прецизно техния продукт. Така потребителят не се въвежда в заблуждение, волно или неволно".

Националната лозаро-винарска камара поддържа промените в закона и смята, че са навременни, декларира Пламен Моллов. И обясни, че тези нормативни разпоредби са резултат от "разпространената в страната некоректна практика за производство на наподобяващи вино алкохолни напитки от стафиди, "с аромат на мавруд", оцветено в зелено "ментово вино", често произведени в домашни и полудомашни условия". "Има и много други подобни питиета, наричани произволно "вино от..." и масово предлагани без надлежен контрол в търговската мрежа и по пазарите", заяви председателят на НЛВК.

И малко ревност в добавка

"Още при обсъждането на проектозакона винарите реагираха малко ревниво по отношение на понятието вино, защото се страхуват от недобросъвестни производители. Затова НЛВК държеше да бъде записано, че с термина вино ще се отбелязва напитка, произведена само от грозде", коментира Ивана Мурджева, юрист в кантора "Вино".

Според Мурджева европейското законодателство не налага забрана, а дава възможност на всяка държава сама да реши как да нарича плодовите вина. "Не виждам проблем, ако е коректно обозначено, че това е вино от малини или арония например или от какъвто и да било друг плод, то да продължи да се нарича така", заяви тя. И отбеляза: "По-големият проблем е, че след като тези напитки са извън закона за виното, те остават извън регулация и не е ясно кой ще ги контролира и проследява. Допускаме, че това ще е митницата, защото количеството алкохол по правило се проследява от митническите власти", смята Мурджева.

От опит

Винарска изба "Памидово" от няколко години произвежда "Малинела" - плодова напитка, произведена в резултат на алкохолна ферментация на свежи малини. "Налагахме "Малинела" стъпка по стъпка, а в момента не можем да насмогнем с изпълнението на поръчките. Това е 100% плодова напитка със съдържание на алкохол", обясни Ганка Биволарска, управител на производствената база на "Памидово". "Пътят, който извървяхме обаче, беше труден и самотен заради неяснотата под каква регулация е продуктът. Струваше ни доста ходене по мъките и по инстанциите - в Изпълнителната агенция по лозата и виното, в митниците, в Агенцията по храните, в Министерството на икономиката и енергетиката. Никой не ни искаше, институциите си прехвърляха топката. Първата година непрекъснато ни санкционираха. Твърдяха, че напитката не е в съответствие с нормативната база, като в същото време не я нарушава, тъй като не е ясно къде е регламентирано производството й. Накрая приехме, че това е течна храна, затова "Малинела" се контролира от Агенцията по храните, но тъй като съдържа алкохол, се проверява и от митницата", обясни Биволарска.

Пламен Калинов е сертифициран биопроизводител и отглежда арония от 2003 г. край Две могили, Русенско. За да оползотвори по-добре продукцията си, той възлага на ишлеме преработката на плодовете и произвежда сок и вино.

"На миналогодишната "Винария" имаше много голям интерес към напитката. Голям интерес има и в Сърбия, Гърция, Румъния, макар че съседните ни държави нямат особени традиции в плодовите вина, докато в Германия и Франция те са отлично познати. В Япония също много се търси сок и вино от арония заради антирадиационния ефект на плодовете", разказва Калинов. Според него "виното от арония е чудесно за пробив в целия свят". Съседните държави също са открили аронията и започват да я отглеждат. Полша инвестира огромни суми в арониеви масиви в Корея. Пазарът се отвори тази година, ще бъде жалко да го загубим", казва Калинов.

"Със сигурност би ни улеснило, ако има регламентация на алкохолните напитки от плодове", смята Ганка Биволарска. Дали това ще се случи зависи от предложенията, които биха постъпили между първо и второ четене на проектозакона.