Ако през последните две години българската икономика си имаше двигател, това определено беше износът. Структурата му обаче не е на ракета-носител. По-скоро може да се оприличи на дирижабъл.

Причината е, че преобладаващата част от експорта ни е като на икономика от началото на миналия век – повече суровини и материали и много малко високотехнологични изделия със собствена марка. А именно вторите носят по-голяма добавена стойност и дърпат една икономика напред.

Погледнато краткосрочно, лош износ няма, защото от него влизат пари в икономиката, и то по време на криза. Нашият обаче е толкова съсредоточен в пазарите в Европа (около две трети от изнесените стоки са за ЕС), че всяко забавяне там се отразява и на поръчките към нашите компании тук.

Затова и очакванията са, че след като надхвърли предкризисните си нива, възходящият тренд на експорта ще прекъсне. И то още през тази година. А това означава и че приносът му в ръста на българската икономика постепенно ще започне да намалява. Образно казано, двигателят ще работи на доста по-бавни обороти, а друг засега няма.

Мощността на този може да се увеличи. Просто е нужна пренастройка - последните десет години тя се случва, но много по-бавно, отколкото ни се иска. Ускорител могат да бъдат инвестиции, но те навремето не бяха канализирани в подходящи приоритетни производствени сектори, а сега съвсем ги няма. Ако тази промяна не се случи обаче, България ще продължи да играе ролята на "снабдителя на Европа", както се изразява икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Десислава Николова.

Малки икономики като българската са обречени да бъдат износителки и това съвсем не е лошо. Експортният сектор си има и своите добри примери. Въпросът е, че тези компании все още са твърде малко и формират едва 16-17% от общия експорт на страната.

Десет процента надолу

През миналата година България имаше едни от най-високите темпове на растеж на износа в сравнение с останалите нови членки на ЕС. В последния тримесесечен анализ на БНБ се посочва, че българският пазарен дял расте устойчиво както в обема на световния износ, така и в общия внос на страните - членки на ЕС.

В следствие експортът продължи да е единственият фактор на растеж за икономиката и през 2011 г. Тази тенденция обаче беше прекъсната през януари тази година. За пръв път от над две години националната статистика отбеляза 10.2% годишен спад на износа на годишна база. Очакванията са и за слаб февруари.

"В спада има вероятно и еднократен ефект, доколкото миналия януари растежът беше над 70% на годишна основа. Но и без това се вижда сериозно забавяне на темповете на растеж на износа в последно време", коментира в блога си икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов.

Бизнесът посочва и още една причина за лошите резултати от началото на годината – тежката зима, която на практика блокира част от дейността на компаниите. Не е ясно обаче дали низходящата тенденция няма да продължи и след като термометрите отчетоха положителни стойности.

"Всички ранни идикатори са, че Европа навлиза в нова рецесия. Въпросът е колко дълбок ще е спадът там. Ако не е голям, нашият износ би могъл да запаси ръста си, но в едноцифрени стойности", казва Десислава Николова от ИПИ.

Извън ЕС един от най-важните пазари за България е Турция. Голяма част от износа на южната ни съседка обаче също е насочен към Стария континент. Така че, когато поръчките там намалеят, това неминуемо ще се усети и някои от българските компании, работещи за Турция. Друга алтернатива за българските износители са по-далечните и източни пазари. Но и за някои от тях, като например Китай, данните показват, че е започнало забавяне на икономиките им.

Петър Чобанов от Института за нов икономически напредък допълва, че нестабилността на Гърция и донякъде на Румъния също оказват влияние върху българската икономика. "Преди кризата в региона се оформи единен пазар, скочиха потреблението и износът, но заради проблемите на съседните икономики в момента няма стабилност", обяснява той.

Всичко това означава, че ролята на износа като двигател на растежа на икономиката тази година ще отслабне. При липсата на други фактори като инвестиции и вътрешно потребление обаче изглежда, че България е обречена на нисък икономически растеж и през тази година. Дори и Министерството на финансите ревизира прогнозата си от 2.9% на 1.4% ръст на БВП. Експертите посочват, че това забавяне ще дойде главно по линия на ниския принос на нетния износ.

Конкурентни, но с ниски заплати

Високите ръстове (в някои месеци над 70%), които отбелязва българският износ през последните две години, се разчитат от икономистите като знак за повишена конкурентоспособност. Експертите от БНБ например посочват, че един от основните фактори за ръста на експорта е изпреварващият темп на прираст на производителността на труда в България спрямо средния за ЕС. За десетте години до 2010 г. средногодишната разлика възлиза на 2.4 процентни пункта. През същия период страната ни отбелязва и най-силното нарастване на стойността на единица изнесена продукция сред новите страни членки. Това заедно със силната динамика на износа е свидетелство за подобряващото се качество на продукцията, посочват още от БНБ.

Разбира се, до голяма степен повишението на производителността на труда е чисто механично – заради кризата и намалелите поръчки част от компаниите съкратиха персонал и понижиха заплатите. В момента, в който бизнесът им започна да се съвзема обаче, те предпочетоха да не избързват с наемането на нови служители. В резултат разходите за труд се свиха, а това направи бизнеса по-конкурентен на останалите в ЕС. "Но дългосрочно не би трябвало да търсим конкурентоспособност в ниските заплати, а в производството и износа на стоки с висока добавена стойност", твърди Петър Чобанов.

В други случаи България има предимство, защото произвеждаме стоки, които не се предлагат от всеки. Такава например е слънчогледът. "България е най-конкурентна на пазара на слънчоглед, защото много малко държави в Европа го отглеждат. За съжаление през 2012 г. не очакваме ръст в производството му, защото имахме лоша стопанска година. Като цяло за сектора очакваме 30% по-малко приходи, тоест производство, което вероятно ще се отрази и на износа", твърди Ангел Вукодинов, който е председател на Национална асоциация на зърнопроизводителите.

Има и стоки, например металите, при които статистиката отчита ръст на изнесената продукция заради растящата им цена на международните пазари. "Преди две години изнасяхме почти същото количество на два пъти по-ниска цена - около 4 хил. долара за тон. Днес цената е около 8 хил. долара за тон", казва Никола Треан, изпълнителен директор на медодобивния комбинат в Пирдоп "Аурубис България". Компанията е най-големият износител в страната.

Снабдителят на Европа?

Ако се направи дисекция на стоките, които изнася България, се вижда, че в по-голямата си част те са нискотехнологични. "От гледна точка на структура на износа България остава развиваща се икономика", казва Десислава Николова от ИПИ. Може би присъдата изглежда твърде строга, но е вярна. През последните години около 45% от експорта ни са суровини и материали. "Инвестиционните стоки са с малък дял – около 16-17% през последните години, и няма подобрение", продължава икономистът от ИПИ.

И ако трябва да сме малко по-изчерпателни – над една пета от износа е на метали, като много малка част от тях са готови изделия. Другата най-голяма група са храните и чак на трето място са машините (виж графиката). Като тук също една много малка част от изделията са завършена продукция, в повечето случаи става въпрос за производство на части за големите европейски концерни. Колкото по-завършен е един продукт обаче, толкова по-голяма добавена стойност носи той на икономиката. Това я прави по-конкурентна и я предпазва от цикличните шокове. Крайният резултат от всичко това е повече благоденствие за всички.

Подобно израстване в еволюционната стълбица на експорта обаче изисква време и капитали. "Причината износът да не може дългросрочно да се пренастрои е липсата на инвестиции в такива производства", твърди Петър Чобанов. Според него обаче лош износ няма. "От друга страна, не е ясно дали стоките с висока добавена стойност не са в по-неблагоприятна позиция по време на криза. Причината е, че хората отлагат тяхната покупка. Така че ако рецесията в ЕС продължи цяла година, това може да се окаже благоприятен фактор за българския износ", продължава Чобанов.

Няколко пролетни птички

Разбира се, картината не е само сиво-черно. Има и много хубави примери. Например фабрики, които правят части за световноизвестни производители на автомобили. Или пък нишови уникални продукти. Такива компании успяват да растат и да инвестират дори и по време на криза.

"Изминалата 2011 г. беше нормална за нас. Основните ни пазари като Италия, Русия, Украйна, Бразилия, Полша са устойчиви. През тази година разширяваме мощностите си, защото се стремим да навлезем в нови държави като Турция и Израел. Очакваме растежът през 2012 г. да е около 12-15%.", казва Танчо Михайлов, генерален мениджър на "Гуала Клоужърс България". Компанията е част от италианската група Guala Closures, която произвежда капачки и дозатори за хранително-вкусовата, фармацевтичната и козметичната промишленост. Нейни клиенти са гиганти като Pernod Ricard и Diageo. През 2011 г. компанията откри новия си завод в Казанлък, който е джойнт венчър с казанлъшката "Даник".

Американската Enersys пък преди време купи българския производител на тягови и стационарни батерии "Енергия" – Търговище. Днес изпълнителният директор на компанията Ойген Петерханс обяснява, че фирмата изнася 96% от своята продукция и очаква през 2012 г. около 20% ръст на износа. Миналата година също е била добра за компанията, която работи основно за пазарите от Европа, Средния изток и Африка. Има и още подобни примери.

"Хубав пример е и инвестицията на китайската Great Wall Motors до Ловеч. Тя осигурява на инвеститора трамплин към пазарите в Европа. Ако тя се окаже успешна, може да послужи като реклама за други инвеститори от бързоразвиващите се източни пазари", коментира Десислава Николова. Но допълва, че в момента водещото в износа ни остават суровините и металите.

"И ако преди кризата техният дял беше около 30% от общия износ, сега е нараснал. Ако страната ни не успее да привлече още подобни на китайската инвестиция обаче, ще сме обречени да сме снабдителят на Западна Европа", завършва икономистът.

България вече пропиля първият си шанс - безпрецедентният период, когато благодарение на нестихващия оптимизъм глобалната икономика растеше и потоците от инвестиции бяха готови да се насочат в почти всичко, обещаващо печалба. Тогава страната не успя да привлече големи стратегически инвеститори в производствени мощности, а капиталите влязоха основно в недвижими имоти, строителство и финанси. Може би вторият шанс на България ще дойде на изхода от кризата, ако успее да запази финансовата си стабилност и атрактивната данъчна политика. За да се получи магията обаче, ще трябва цялостно да се промени средата, като администрацията стане по-ефектива и по-малко корумпирана. Трети шанс едва ли ще има.