Супа-ресторанти, супа-барове, супатерии... Няма начин да не сте ги забелязали, много е вероятно дори да сте пробвали някоя от супите на деня или вече да сте част от редовните клиенти, ако работите в центъра на София. А ако нямате идея за какво ви говорим, накратко - това са онези заведения, в които супата е издигната в култ и е основна част от менюто. Концепцията им е проста – ако се налага да ядете набързо, нека поне да е вкусно, засищащо и здравословно - изяжте една супа, вместо сандвич!

Оказа се, че бизнес-идеята за супа-бар ("супа-бар", а не "супа-ресторант" е определението, което предпочитат собствениците на този тип заведения) се харесва на много хора в България и вече от две години шкембе-чорбата и супата топчета си имат сериозна "западна" конкуренция - френска лучена супа, арабска леща, полска супа с кисели краставички... Разнообразието на супи е голямо, а специализираните заведения, които ги предлагат, се увеличават с всеки изминал месец. Някои от собствениците им вече мислят и за франчайз.

Супа-баровете никнат като гъби

Установихме, че само в София броят им неусетно вече е достигнал 4. А само преди седмица отвори и супа-ресторант от формата take away, т.е. не ядеш на място, а можеш да си вземеш нещо готвено за офиса или вкъщи. От миналата година супа-бар има и в Пловдив. Но това не е всичко - "супа-вълната" накара много ресторанти да обърнат по-голямо внимание на супата и да я включат в менюто си или да започнат да предлат по-голямо разнообразие.

И ако офисът ви не е в центъра на София или Пловдив, може би съвсем скоро и вие ще можете да "засупите" глада по обед или след работа, тъй като ресторантите от този формат ще продължават да се разрастват. Това прогнозират предприемачите, които стоят зад действащите в момента заведения.

Местата, които имат потенциал за развитието на тази бизнес-концепция са районите, в които има офис сгради и бизнес центрове, в моловете, в центровете и на други по-големи градове в страната. А някои от собствениците на супа-барове дори обмислят идеята да отворят заведение и в съседни на България държави. Но въпреки бума на този вид бизнес, се оказа, че отговорът на въпроса "Може ли да се печели от супа", не е еднозначен. Само преди няколко месеца един от супа-баровете, който не е успял да разработи супа-бизнеса си, е затворил (Soup Bar на ул. "Константин Иречек" 16).

Българска супа по френско-английска рецепта

Но преди да стигнем до основното блюдо, ще ви предложим малко предястие... или кратка история за супарниците по света и за появата им в България.

Според собствениците на пловдивския Supa Bar идеята за заведение, в което се предлагат основно супи, датира още от края на 18 в. През 1765 г. френски предприемач започва да продава силно концентрирани бульони по улиците на Париж, които рекламира като антидот срещу физическата умора. И понеже идеята му за здравословна, питателна и същевременно нескъпа храна се приема добре, супата става не само важна част от менюто, а и довежда до появявата на специализирани ресторанти.

В наши дни. Първият български супа ресторант – Supa Star, се появява в началото на 2010-а. Вдъхновението на тримата съсобственици на заведението – Владимир Цонков, Кристина Ошанова и Иван Жиров, е Лондон. "Ресторант не е точното понятие. Концепцията беше по-скоро за заведение тип бар с основен фокус супа. На практика съзадохме една напълно нова, непозната категория, построихме основите на "супения" бранш", казва Владимир Цонков.

Само година по-късно настъпва и истинският супа-бум в България. В рамките само на няколко месеца през пролетта и началото на лятото се появяват софийските заведения Soup House, Soup Me, Soupateria, Soup Bar. Пак по това време стартира и Supа Bar в Пловдив. Месеци по-късно обаче, през декември, софийският Soup Bar е затворил, а на негово място сега има склад за алкохол.  

Концептуално за супите

Всички собственици на заведения за супа казват, че са били вдъхновени от подобни места в чужбина и изреждат различни градове и държави, където са пробвали супи, като Лондон, Лисабон, Париж... Може би никой няма да си го признае, но едно от вдъхновенията им може да е бил и първият български супа-ресторант, който много бързо набра популярност и клиенти, показвайки, че и супата може да бъде вид инвестиция.

В крайна сметка концепцията им е една и съща – да предлагат няколко вида супи от сутрин до вечер. Рецептите събират от цял свят и гледат всеки ден да има разнообразие и "изненади" за клиентите. Цените също се движат в рамките на едни и същи диапазони – средно около 3-3.50 лв. И всички обясняват, че това не е висока цена, тъй като продуктите, които използват са "истински" и пресни, а не полуфабрикати. 

Но собствениците на супа-заведенията признават – само със супи не става. Затова в менюто си обикновено имат и нещо готвено. Или поне сандвичи и салати, както и десерти. Но супата все пак си остава на почит. 

"Първоначално заложихме на супите, но бързо осъзнахме, че българските потребители не са свикнали да ядат само супа. Те търсят и готвени ястия, затова решихме да им предложим по-широк избор", казва Петър Бончев, собственик на Soupateria. 

"Първончално почти всички питаха: "А къде са ви манджите?". Сега същите тези хора, които преди търсеха по-тежка храна, са ни редовни клиенти. До известна степен нашият бизнес е свързан и с "превъзпитаване" на потребителите към по-здравословен начин на живот", коментира съсобственикът на Soup House Александър Манолов. Той добавя, че въпреки всичко, към момента успява да покрива разходите около дейността на супа-ресторанта и да осигурява заплати и осигуровки на персонал от 6 души. Уверен е, че в бъдеще концепцията ще става все по-популярна, а това ще донесе и нови по-високи приходи и печалби. 

"Все още е трудно да се печели само от супа. Затова предлагаме и разнообразие от други храни. Вярвам, че този вид бизнес има потенциал, но все още не е чак толкова масов и за да е печеливш е много важна локацията, броя на местата, храната, обслужването", казва Искрен Стоянов, собственик на Supa Bar в Пловдив.  

И от Supa Star са доволни от начинанието си, което започнали по-скоро като експеримент. Ако кажем, че са доволни от разрастването на супа-баровете, ще е пресилено. Но поне са доволни, че бизнесът им се развива, че са запазили първоначалната концепция да сервират основно супи и че в крайна сметка в българската супа-история винаги ще бъдат представяни като "първите".

Тайната съставка

Всички супа-заведения залагат на една и съща концепция. Приличат си и по обслужването – екипите са от млади, приветливи и усмихнати хора (по наше субективно мнение). Обзавеждането може и да се различава в детайлите, но си прилича по едно - създава уют. И клиентите на тези заведения дори си приличат. В повечето случаи средната им възраст е около 30 до 40 г. Млади, активни, работещи хора с малко свободно време. Засега май по-скоро преобладават жените.

И все пак всеки ресторант се опитва да намери уникалния си облик. В Supa Star това е арт-уют-атмосферата, в която можете да видите от студенти до министри. В Soupateria -  залагат на "гурме" храната и уютна съвременна обстановка. В търсене на по-различен подход преди седмица от заведението отвориха и нов обект от типа take away.

"Локацията е това, което е най-важно за нашия бизнес. Колкото по-добро е мястото, колкото повече хора минават покрай ресторанта, на толкова повече клиенти можеш да се надяваш", казва Бончев. Всъщност към момента заведенията, които предлагат супа, са или в идеалния център или съвсем близо до него. Но това може и да е така, поне докато концепцията се наложи и добие по-голяма популярност.

В Soup House пък разказват, че за разлика от другите заведения, при тях има и тераса, която е добър вариант за летните дни и вечери. От пловдивския Supa Bar коментират, че уникалното при тях е това, че има сепарета, както и възможността да си поръчате доставка на храна за вкъщи.

Новите супници на масата

И въпреки че и към момента заведенията не са малко, всички мениджъри, до които се допитахме, са категорични, че има място за още. "Има достатъчно място за всички, стига да се работи стратегически разумно и в рамките на някакви етични норми", казва Владимир Цонков.

"В идеалния център на София не мисля, че може да се открият повече от три нови подобни заведения", казва Александър Манолов. Според него новите добри локации са моловете, по-крайните квартали, в които има струпване на офиси и Бизнес парка в София. На подобно мнение за бъдещите подходящи локации са и останалите управители на заведения. Манолов е мислил и за откриването на ново заведение извън столицата, но към момента по-скоро предпочита да изчака, тъй като бизнесът му в София е едва на една година и казва, че е рано да се правят каквито и да е заключения.

За крачка извън столицата е мислил и Петър Бончев от Soupateria. Понеже е пловдивчанин, едно от местата, които си е набелязал е именно Пловдив, но засега по-скоро се фокусира върху бизнеса си в столицата. От пловдивския Supa Bar пък споделят, че са мислили за варианта да отворят заведение в София. Плановете им са дори малко по-мащабни – установили са, че концепцията на супа-ресторантите все още не е разпространена в съседни на България държави като Румъния и Македония и смятат, че може би си заслужава да се направи и подобна крачка. Но към момента и техните планове са на етап идея.

Стартирането на супа-бизнес обаче не е лесно. Мениджърите на супа-ресторантите не обичат да изпадат в подробности в отговорите си на въпроса за първоначалната инвестиция, но от няколко места посочиха, че минималната инвестиция е поне около 30 хил. лв. В най-добрия случай пълната възвращаемост може да се очаква поне към 3-тата година, казват от Soupateria. Обикновено най-големите разходи са свързани с наема, тъй като и локациите, на които са разположени заведенията са в централанта част на града, където наемите са сравнително високи и не се променят. При супа-ресторантите със сигурност има много повече работа и логистика, отколкото при обикновения ресторант, допълват още от Supa Star.

Супата на бъдещето

В бъдеще супа-рестoрантите в България може да доразвият доставките си по домовете, концепцията take away или да започнат да продават правата върху марката си на принципа на франчайзинга, казват мениджърите на различните заведения. Прогнозирайки още по-дългосрочно, всъщност вече не се струва невероятна и идеята за завръщането на първоначалната френска концепция от 18 в. – супата да се продава на улицата, от специални супа-фургони или колички, както сега се продават хамбургери и хот-дог... Но стига толкова хипотези. Обяд наближава. Време е за супа.