Инфлацията за февруари е 0.9%, отчете Националният статистически институт (НСИ), а спрямо същия месец на миналата година потребителските цени са се повишили с 2%.

С това годишните стойности на инфлацията се понижават четвърти пореден месец (виж графиката), което означава, че цените растат по-бавно спрямо съответните месеци на предната година.

През зимата обаче отново се наблюдават инфлационни фактори, които повишават разходите на домакинствата за потребление.

Такива са скъпите горива и храните, а ако тенденцията се запази, има риск инфлацията за годината да надхвърли прогнозираните от правителството 2.8%.

Разбивката по отделни стокови групи показва, че се повишават цените на тези продукти, чието потребление също расте. Така храните поскъпват с 1.6% на месечна база, бензинът и дизелът - съответно с 3.7% и 2.2%, докато а лекарствата и козметиката поскъпват с 0.1%. Това са и продуктите, чиито продажби на дребно се увеличават според последните данни на НСИ.

Същевременно там, където продажбите спадат, цените също са по-ниски. Статистиката отчита поевтиняване при облеклото и обувките средно с 2% и с 3.4%, а цените на обзавеждането падат средно с 0.6%.

На 29 февруари НСИ оповести данни за цените, по които производителите са реализирали продукцията си през януари. Тогава бе отбелязано и най-голямото повишение на месечна база за последните 4 години - с 2.3%.

Според повечето макроикономисти обаче на този етап няма повод да се очаква сериозен ръст на потребителската инфлация, а сигнал за тревожни промени ще е запазване на високи производствени цени поне за срок от едно тримесечие.

Европейската централна банка обаче завиши прогнозата си за инфлацията в еврозоната от 2% на 2.4% заради по-скъпите енергийни ресурси и повишаването на различни държавно регулирани цени.
Високата инфлация е благоприятна за българския бюджет, защото негов основен източник на приходи е данъкът върху добавената стойност, и с увеличението на цените растат и постъпленията на държавата.