Близо година след въвеждането на стандарт "България" за няколко вида хляб интересът към него остава на почти постоянно ниво, като някои производители отчитат плавен ръст, а други – лек спад. Това показа проверка на "Капитал" сред компании от бранша, които произвеждат продукти по стандарта. Със сигурност не се отчита по-голям интерес към този хляб, макар разликата в цената му да е малка в сравнение с обикновения - крайната в магазина е 1-1.15 лв. Все още производството по "България" заема доста малък дял от общия обем на хлебозаводите. Повечето обаче отказаха точни данни, като се извиниха с търговска тайна или са факта, че произвеждат отскоро.

Задържане на интереса

Към момента 63 производителя са заявили в Агенцията по храните (БАБХ) интерес да правят хляб или брашно по стандарт. Последните - от 22 декември, са "Хлебопекарни Христови" – София, за производство на хляб в Севлиево и на брашно в близкото с. Ловни дол. Производителите, с които говорихме, не пожелаха да кажат на каква цена продават продукцията си, тъй като това много зависи от поръчаните количества.

"По наши данни този хляб завоюва място и продажбите му нарастват с бавни темпове, което е нормално", каза Димитър Георгиев, управител на "Хляб и хлебни изделия" - Бургас. Предприятието има лиценз да работи по стандарта от октомври и няма дълги наблюдения, но според Георгиев, щом не се забелязва спад през зимните месеци, може да се каже, че продажбите са добри. Хлебозаводът работи за региона на Бургас – заради краткия срок на годност от 48 часа и останалите дружества доставят продукта по стандарт "България" само на близки разстояния. От "Добруджански хляб" имат по-високи продажби в по-малките магазини в сравнение с големите вериги.

Постоянен интерес отчитат и софийските"Хлебни изделия Подуяне" (с марка "Нилана"), както и "Хлебни изделия Лозенец".

От "Добруджански хляб" обясниха, че в последните два месеца има леко намаление на интереса, но през миналата година стандарт "България" е спечелил лоялни потребители, с които задържат нивото на продажби. Бранд мениджърът на компанията Емил Петров смята, че в началото хората са купували от любопитство, а лекото намаление се дължи "на по-малкия медиен интерес" и на краткия срок на годност.
Изпълнителният директор на "Хлебни изделия Подуяне" Николай Тапаров каза, че производството си струва и не смятат да се отказват.

С българско брашно

При "Хлебни изделия Лозенец" продуктите по "България" заемат 5-6% от общия им обем. Ръководителят на производството Мариян Добринов обясни, че разликата като технология в сравнение с обикновения хляб не е голяма и няма сериозни допълнителни разходи. Тапаров добави, че използват българско брашно и че в България има достатъчно качествена пшеница.

Председателят на управителния съвет на браншовата федерация Мариана Кукушева потвърди, че миналогодишната реколтата е била много добра и хлябът по стандарта се прави основно от българско брашно. "Хляб и хлебни изделия" - Бургас, например купуват брашно от българска мелница, което е с 20% по-скъпо от обикновеното, а крайната цена на хляб "България" е с около 10% повече, отколкото на обикновения. Това прави по 5-10 стотинки по-висока цена, уточни Димитър Георгиев.

"Време е да се сложи край на този мит, че българското брашно не е качествено", коментира Кукушева. От пекарни "Лагард" обясниха, че работят с брашно на "София Мел" и се налага са внасят допълнително. Малко след обявяването на стандарт "България" през април миналата година, в началото на май шефът на агенцията по храните Йордан Войнов заяви, че в България има недостиг на качествено брашно и ще се наложи внос. Според производителите обаче в последните години качеството на пшеницата, отглеждана тук, се е повишило значително, след като субсидиите позволиха сериозни инвестиции в земеделието за машини, качествени семена и по-богати торове.

За обществени поръчки

От Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите потвърдиха задържането на равнишето в потреблението на хляба "България", но посочват, че щом заводите искат лиценз, значи продажбите вървят добре. Една от причините е промяната от есента на миналата година, с която за обществени поръчки се иска доставка само на хляб "България". От "Славянка" - Горна Оряховица, имат такъв лиценз и произвеждат по него само за обществени поръчки, а не и за свободни продажби.
 
И непретенциозни клиенти

Някои представители на бранша са скептични към изискванията по стандарт "България". Съсобственикът и управител на пекарни "Лагард" Валентин Спасов коментира, че този хляб излиза евтино и като технология, и като полза за здравето. По думите му за производството му се изискват общо 3 часа при нужни 12 часа за по-качествените и съответно по-скъпи продукти.

"В България се продава основно типа, който в Западна Европа наричат големия хляб - той се е консумирал масово след края на Втората световна война", обясни Спасов. Той обяснява това, че  у нас все още се консумира масово заводски и по-специално бял хляб, с ниските доходи и с по-слабата култура на здравословно хранене. И Спасов обаче отчита и нарастване на интереса в тази посока. По думите му кризата е ударила продажбите на "Лагард" и в сравнение с най-добрата 2008 г. сега те са с 30% по-ниски.