След 2013 г. директните субсидии на фермери ще се изплащат на стопанство, а не по досегашната схема, която зависи от хектарите и обработваемата площ. Това са част от ключовите промени в Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2014 - 2020 г., които в момента се обсъждат в ЕС.

Сега плащанията се извършват на площ, но редица земеделски производители смятат, че това създава сериозни дисбаланси между отделните подсектори. Данните от статистиката показват, че огромната част от субсидиите отива в зърнопроизводителите, тъй като тяхната дейност е свързана с обработването на големи площи. В същото време зеленчукопроизводителите например са сред сериозно ощетените.

Според замислените промени в ОСП плащанията ще стават не на единица площ, а на стопанство и при наложени тавани - от 150 до 300 хил. евро. Ограниченията за стопанство все още се обсъждат, затова е трудно да се прогнозира колко точно ще бъде размерът на сумите за отделния производител. Но очакванията са, че реформата в ОСП ще даде шанс на много повече хора в бранша - предимно малки и средни стопанства, а не само на големите производители (които в България сега са 22-ма по данни на земеделското министерство).

Зеленият компонент

Промените в ОСП предвиждат още всяка държава членка да отдели 30% от сумата за директни плащания, за да финансира селскостопански практики от полза за климата и околната среда.

Директните плащания за България са нарастващи в годините - от почти 660 милиона евро през 2014 г. до над 801 милиона евро през 2020 г., като общата сума е почти 5.4 милиарда евро. Това означава, че над 1.6 милиарда евро от тях ще са предвидени за т.нар. зелен компонент.

Сумата ще бъде добавка към това, което фермерът получава по схемата за основно плащане. За да получат допълнително поощрение обаче, стопаните ще трябва да изпълнят определени изисквания - например да не разорават пасищата и да не ги превръщат в обработваеми площи. Най-малко 7% от хектарите, отговарящи на условията за подпомагане в едно стопанство, да са "приоритетни екологични площи" - например оставена под угар земя, тераси, буферни ивици, лесозащитни пояси около земеделските полета.

Има изисквания и за диверсификация на културите – минимум три и в определено съотношение (виж карето). Биологично сертифицираните стопанства са освободени от спазването на тези изисквания, но ще получават "зелени плащания", защото по презумпция отговарят на условията за грижовно отношение към земята и природата.

Между "да" и "не"

Засега мненията за предвидените "зелени плащания" не са еднозначни, при това не само в България. Мнозинството от земеделските стопани в страната твърдят, че по принцип подкрепят щадящите околната среда инициативи. Но се опасяват от голямата бумащина, която би съпровождала прилагането на мярката и съответно - получаването на субсидията. Друг проблем са допълнителните инвестиции, които ще са нужни на част от стопанствата, за да отговорят на условията за "зелени практики".

"Чрез задължителните зелени дейности отново едни сектори ще са облагодетелствани, а други - ощетени. Изискването за отглеждане на минимум три култури е лесно изпълнимо при зърнопроизводителите. Но ако например си инвестирал единствено в създаване на прасковена градина край Сливен или отглеждаш десертни лозя, или пък голям блок с картофи в Самоковско, няма как да отговориш на горното условие и губиш допълнителните плащания", коментира Ивайло Тодоров, главен секретар на Асоциацията на земеделските производители в България. Към аргументите "против" той прибавя и досегашния негативен опит, свързан с екологосъобразни дейности. "В нашата асоциация нямаме фермер, който да не е с редуцирана субсидия по агроекология, и то не поради опити за измама, а заради усложнените проверки и процедури и променящи се правила", казва Тодоров.

Предвижда се в земеделското министерство да бъде създадено специализирано звено за бъдещето на ОСП. То ще събере и анализира всички предложения на браншовите организации, преди страната да излезе със своята официална позиция по предложените промени в ОСП.