Прагът за оборот на сдруженията на производителите, които искат да кандидатстват за еврофинансиране за рекламиране на храни, ще бъде намален. Това предвижда постановление на правителството, което въвежда промени в евродирективи. Досега членовете на организациите, които искаха да промотират хранителни продукти в чужбина, трябваше да имат минимум 30% от пазара за съответния продукт. Според новите промени този праг вече ще бъде 20 на сто, което се очаква да "допусне" повече сдружения до еврофинансирането. Отделно се променят и сроковете за кандидатстване.

Кой може да кандидатства

Всяка година сдруженията на производители или на производители и търговци могат да поискат европейски средства за реклама на хранителни продукти. Изискването към тях е вече да бъдат представителни и да държат според новите разпоредби поне 20% от пазара на съответния продукт. Според регламентите няма отделен бюджет за всяка държава членка, а всички кандидати се състезават за финансиране в Брюксел. Организациите могат да получат 50% от стойността на проектите от ЕС, други 30% трябва да бъдат финансирани от държавата членка, а останалите - от самите производители. Изключение се прави за случаите, когато се промотира консумацията на плодове и зеленчуци сред деца. Тогава еврофинансирането е 60%.

Всяка година има две кампании за избор на проекти - за реклама в други страни от ЕС или за реклама на външни за общността пазари, които се провеждат съответно през есента и пролетта. Кандидатите трябва първо да подадат предложението си пред националния орган, който в България е министерството на земеделието, след което и то се изпраща в ЕС.

Данните до момента показват, че най-много проекти са спечелени от италиански и френски сдружения. Списъкът от продукти, които могат да бъдат рекламирани, е много широк и на практика обхваща храни от животински и неживотински произход, вина, напитки, селскостопански продукти и др.

Какви трябва да бъдат кампаниите

Рекламните кампании на хранителните продукти могат да се изпълняват в срок от 1 до 3 години. Обикновено одобрявания им бюджет е между 1.5 и 3 млн. евро. Допуска се финансирането на ТВ, радио, печатна и интернет реклама, както и PR дейности. В проектите могат да бъдат включени още обучения, конференции с участието на журналисти, лекари, педагози и др. Други допустими дейности са промоции в супермаркети и магазини, дегустации, участия в изложения и панаири, както и организиране на бизнес срещи и конференции. Задължително изискване е рекламните кампании да представят конкретен продукт, например саламурено сирене, но не и конкретни търговски марки. Обикновено производителите кандидатстват за реклама на храни със защитени наименования в техните страни.

Кой получава предимство

Практиката досега показва, че някои видове проекти получават предимство при кандидатстването. Такива са например предложения, подадени съвместно от няколко страни членки. В различни инструкции това дори се препоръчва, особено за програми, които трябва да рекламират продукти извън ЕС. Повече точки в крайното класиране получават и програми, които рекламират сходни продукти - например сирене и кашкавал. Предимство получават още проекти, целящи стимулиране на здравословно хранене в училища, университети и др., както и такива, които стимулират разумната консумация на алкохолни напитки. В последните години има и много одобрени проекти за реклама на биопродукти.

Българските проекти

В първите години след присъединяването на страната към ЕС българските организации не бяха много активни в кандидатстването за еврофинансирането. Към момента има три одобрени проекта както за реклама в ЕС, така и за други държави.

Асоциацията на млекопреработвателите вече работи по две кампании. Едната от тях е за промоция за българско саламурено сирене и кашкавал в Германия и Испания. Вторият проект, който е изготвен съвместно с организация от Кипър, е за реклама на сирене в Русия и Украйна.

През миналата година европейско финансиране спечели и съюзът на преработвателите на плодове и зеленчуци. Те ще рекламират лютеница, шипков мармалад, конфитюр от рози, компот от кайсия и белени капии в Германия, Румъния и Полша. Българските проекти са на стойност между 1.5 и 3 млн. евро и са тригодишни.

През годините сдружения са кандидатствали и с други програми, които обаче не са получавали субсидии. Такива е имало за промоция на вино, на кисело мляко, сирена, кашкавали и други, предимно в държави извън ЕС. Част от тях са разработвани съвместно със сдружения от Чехия, Гърция и Румъния.

На територията на България пък досега се е изпълнявал само един проект. Полската организация на градинарите рекламира през 2007 и 2008 г. няколко вида сок от моркови в България, Румъния и Гърция. Освен реклама чрез медиите, сдружението организира и няколко участия в изложения, дегустации, както и промоции сред лекари. В момента класиране изчаква и проект от Италия за промоция на бели вина в България и Румъния.