Индия най-накрая отвори пазара си за еднобрандовите вериги магазини (single-brand retailers) като Nike, Starbucks и IKEA. Досега законът за преките чуждестранни инвестиции задължаваше международните компании да се ограничат с до 51% от индийския си бизнес, а останалата част да е в ръцете на местни предприемачи, което отблъскваше много западни фирми. Но правителството обяви, че собствениците на еднобрандови вериги магазини вече могат да притежават изцяло дейността си в страната. Очаква се решението да доведе до значителни ритейл инвестиции в третата най-голяма азиатска икономика и да привлече луксозни имена като Gucci, Prada, Swarovski, Omega и други.

Засега изключени от пазара, оценяван на 400 млрд. долара, остават мултибрандовите гиганти като Wal-Mart, Carrefour и други чуждестранни вериги, чиито опити за промяна на закона се провалиха. През ноември правителството на Манмохан Сингх разреши и на тях да станат пълни собственици на индийския си бизнес, но скоро след това отмени решението си заради протестите на местни предприемачи, които смятат западните гиганти за заплаха на семейните магазинчета, наричани кирана. Натискът върху Сингх дойде както от коалиционните му партньори, така и от опозицията. Премиерът все пак обеща, че ще преразгледа ограниченията върху мултибрандовите вериги след регионалните избори през тази година.

В момента лидери на индийския пазар са местни вериги като Pantaloon, Suvidhaa, Essar и др. Раджан Бхарти Митал, генерален директор на Bharti Enterprises, която има джойнт венчър с Wal-Mart за магазини "кеш енд кери", смята, че сегашното решение ще стимулира икономиката. "Увеличените инвестиции от еднобрандовите ритейлъри ще увеличат конкуренцията на нашия пазар. Надяваме се това да е само началото на по-голяма либерализация в сектора", заяви той пред CNN. "Хората смятат, че това решение ще доведе до позитивно развитие и за мултибрандовите магазини, но не смятам, че това ще стане скоро", заяви пред Вloomberg Самир Наранг, анализатор от Мумбай.

Въпреки досегашните ограничения известни брандове като Nike, Reebok, Calvin Klein, Estee Lauder и други вече са в Индия под различни форми - най-вече партньорство с местни бизнесмени. Въпреки присъствието им от 2005 г. досега в този тип бизнес са били инвестирани едва 45 млн. долара. Това число ясно показва досегашното нежелание на луксозните вериги да навлязат на пазар, без да имат едноличен контрол над дейността си.

Според Американския бизнес съвет single-brand сегментът в Индия се оценява на 7 млрд. долара и се очаква да достигне 25 млрд. долара през следващите пет години. Starbucks обяви още през ноември 2011 г., че през тази година ще отвори първото си заведение в Индия. Конкуренти в страната са му Barista Coffee Co. на Lavazza и местната Cafe Coffee Day. Но най-голям интерес има към бъдещите планове на шведския мебелен гигант IKEA. Групата единствено обяви в официално изявление, че "приветства отварянето на пазара, който е много интересен за нас". Основният въпрос, който си задават анализаторите, е как IKEA ще се позиционира като бранд на фрагментиран пазар като индийския, на който купуването на мебели не е много разпространено: повечето домакинства от средната класа предпочитат да си поръчват изработка на мебелировка. Така че шведският гигант трябва да измисли как да привлече клиентите в страна, където 42% от населението преживяват с по-малко от 1.25 долара на ден.

Новите правила за едномарковите магазини влизат веднага в сила, но идват с уловка: чуждите фирми трябва да използват малки индийски компании за 30% от доставките си. Идеята има за цел да стимулира дребния и средния бизнес в страната, който да стане част от глобална логистична верига, като същевременно го изкара на светло. Повечето индийски бижутери, дърводелци, шивачи и др. са в сивия сектор и работят без никаква регулация. Включването им към западни вериги ще им помогне да се възползват от модерните мениджърски и технологични практики на компании като IKEA. Въпреки добрите намерения условието на правителството е трудно приложимо, особено когато се отнася до луксозни марки като Gucci. А и Индия е член на Световната търговска организация и има задължения по различни споразумения за свободна търговия, според които правителството трябва да третира чуждите инвеститори по същия начин, както и индийските производители. Тоест да не им налага ограничения.

А ритейл пазарът тепърва ще се развива. Според изследването 2011 BMI India Retail Report общите продажби на дребно в Индия ще скочат почти двойно: от 411 млрд. долара през 2011 до 804 млрд. през 2015 г. Като причина за скока се изтъкват икономическият растеж, нарастващото население, все по-голямата средна класа и разширяването на търговската инфраструктура. Не бива да се забравят и достъпът до банкови кредити, все по-голямата собственост на автомобили и туризмът.