Козметиката за лице: расте, всичко расте



Автор: Боряна Генчева, по данни на Nielsen 05 март 2012



Дали защото тревогите задълбочават бръчките и това налага контрамерки, или защото цените на козметиката за лице станаха по-приемливи за потребителите, а може би и заради двете, но категорията се представя забележително през 2011 г. На фона на кризата продажбите на кремове за лице, тоник, лосиони, тоалетни млека и олиа, маски и гелове растат както в обем, така и в стойност. По данни на Nielsen продажбите на козметика за лице са се увеличили с около 5% в стойност през годината до октомври 2011 спрямо предходната - от приблизително 26.5 млн. лева на над 28 млн. лева. За същия период ръстът в обем е около 6% - от почти 350 хил. на почти 370 хил. л. Тези данни включват и продуктите за измиване на лице, скраб и мокри кърпички.

Средни цени

Средната цена за категорията след известен скок през 2010 г. (тук и навсякъде другаде става дума за годините до октомври) намалява през 2011 г., но остава по-висока, отколкото през 2009 г. Компаниите от бранша го обясняват с промоциите, които напоследък стават все по-универсален механизъм за стимулиране на продажбите в категорията. Тази логика са следвали цените на българските козметични продукти за лице. За разлика от тях при вносните цената пада плавно вече три години подред. Локалните марки все още държат над половината от пазара в обем – 54%, докато делът им в стойност е под 23%. Това се обяснява с факта, че цените им са средно четири пъти по-ниски от тези на вносните марки. Като цяло обаче пазарният дял на българските продукти и в обем, и в стойност плавно намалява през последните години в полза на вносните.

По сегменти

Данните на Nielsen сочат, че средната цена на кремовете за лице – най-големият сегмент в стойност, устойчиво расте през трите последни години. Тази политика обаче не може да компенсира спада на продажбите в обем и като резултат сегментът намалява и като количества, и като приходи.

Почистващите средства – най-големият сегмент по обем, следват тенденцията на средните цени в категорията като цяло - ръст през 2010 г., спад през 2011 г. , но все пак над нивата на 2009 г. Благодарение на това продажбите им нарастват в обем и се задържат в стойност.

Спецификата при маските за лице е, че след вдигането през 2010 г. средната цена през 2011 г. е свалена по-рязко - под тази за 2009 г. Така сегментът наваксва спада в обемите си от 2010 г. и дори реализират леко увеличаване на общите продажби в стойност.

Като цяло нарастват средните цени и при мъжката козметика за лице. При това тези цени са около три пъти по-високи от тези на козметиката за жени. Мъжкият сегмент обаче все още е изключително малък. Той е 0.5% от пазара в обем и 1.6% в стойност.

По канали

Продажбите на козметика за лице се концентрират в три основни канала – аптеки, специализирани козметични магазини и хипер- и супермаркети (магазини над 300 кв.м).

Най-скъпата козметика за лице се продава в аптеките – които са и канал номер едно по стойност на продажбите. Изглежда, че и там промоциите са чести, защото наблюдаваме познатия ни ръст през 2010 г., сваляне през 2011, но на нива над тези от 2009 г. Делът на канала следва тази тенденция и в обем, и в стойност.

При козметичните магазини – вторият канал по значимост и като обем, и като стойност, стратегията е била противоположна. Средните цени са намалели през 2010 г. и са се увеличили през 2011 г., но не чак до нивата на 2009 г. Това позволява на козметичните магазини да отбележат ръст в обем спрямо 2010 г. и да компенсират спада от тази година в стойност, макар да се достигат съвсем нивата от 2009 г.

В хипер- и супермаркетите видимо се залага на по-масовата козметика, което ги прави канал номер едно по обем на продажбите и трети по стойност. Средните цени са почти наполовина на тези в аптеките. През последните три години обаче цената на козметиката в супер- и хипермаркетите последователно намалява, което води до задържане и леко намаляване на пазарния им дял в обем и в стойност.

Методология

Цитираните данни на Nielsen са събрани чрез ритейл одит - извадково проучване, което покрива продажбите само на типовете магазини, включени в панела на агенцията. В тази връзка данните не покриват 100% от продажбите в страната. Не са включени продажбите в дискаунтърите, а данните за някои вериги, като Kaufland например, се оценяват. Ритейл одитът се характеризира с т.нар. Pipeline ефект/Ефект на забавянето. С изключение на пресните продукти, които се дистрибутират всекидневно, при всички останали бързооборотни стоки винаги има забавяне между момента на излизане от фабриката до момента, в който продуктите достигнат крайния потребител. А в случаите, когато по веригата има и дистрибутор/търговец на едро, този лаг е още по-изразен. По тези причини ритейл одитите служат основно за ориентиране в пазарните тенденции.