Какви ще са основните акценти в развитието на "Билла"?

Rеwe Group (собственикът на Billa - бел.ред.) има интерес да се развива на млад пазар като българския. Разрастването ще остане основният ни фокус през следващите години. Целта ни е общият брой на магазините възможно най-бързо да надхвърли 100, като за тази година са планирани поне девет нови обекта. Имаме бюджет за инвестиции и търсим добри локации. Ще поддържаме досегашната си политика – акцент върху пресните продукти, качество на по-добри цени и безопасност на храните. Високото ниво на обучение на служителите и атмосферата на пазаруване в магазините ни са други важни предимства, които ни отличават от традиционната търговия.

В какъв тип населени места ще са новите магазини?

В София покупателната способност е много по-висока от тази в провинцията, но и конкуренцията за добрите локации е много по-голяма. По принцип бихме искали да се развиваме навсякъде в страната, въпросът е дали рамковите условия го позволяват. Българският пазар все още не е добре развит и конкурентната ситуация невинаги е балансирана. Съществен проблем за България е, че в икономически по-слабо развитите региони, където основно присъства традиционната търговия, модерната търговия почти не може да се развива. Причината е, че голяма част от традиционните търговци не плащат данъци, а стандартите им за качество не отговарят на законовите изисквания. В същото време модерната търговия плаща данъци, официални заплати и осигуровки на служителите си и спазва изискванията за качество. Това води до изкривяване на конкуренцията в неин ущърб. Законовата рамка, която се разработва в момента, заплашва да влоши още повече тази ситуация. Ако съдя по разгорещените публични дискусии, смятам, че България върви в погрешна посока.

Вие формулирате като основен проблем за вашия бизнес в България нелоялната конкуренция на традиционната търговия. Не мислите ли, че големият проблем всъщност е ниската покупателна способност на хората?

Покупателната способност на населението е макроикономически фактор, върху който не можем да влияем. В момента целият свят е повлиян от финансовата криза. Изкривяването на конкуренцията е много по-съществен проблем за пазара в момента.

Като говорите за заплахи в законовата рамка, вероятно имате предвид проектозакона за изменение и допълнинение на Закона за защита на коркуренцията, който цели да бъдат регулирани отношенията между търговските вериги и доставчиците?

Да. Подобен тип законови мерки са заплаха за свободната конкуренция, защото тя работи само при равнопоставеност на играчите на пазара. Тези отношения не би трябвало да се регулират чрез закони, а чрез открит диалог. В момента модерната търговия се демонизира и ограничава едностранчиво, а в същото време съществуващите закони не се спазват от всички играчи на пазара. На развити пазари като Германия, Австрия или Франция модерната търговия функционира отлично, те нямат нужда от подобни регулации. Защо подобно решение би трябвало да е добро за България? Не трябва със закони да връщаме търговията в България години назад.

Ето един аргумент - на развитите пазари търговските вериги са се разраствали едновременно с доставчиците си, докато в България все още работят множество малки компании. Те са и под натиска на пазарната мощ на навлизащите мултинационални вериги.

Това е въпрос на конкурентоспособност. Разбира се, че е проблем за местните доставчици, когато на пазара навлизат утвърдени международни производители. Но не търговецът е този, които решава дали даден доставчик ще успее или не. Решава го пазарът, тоест потребителите. Постоянно се говори за горкия малък български производител, който трябва да се защитава. Но защо никой не иска да защитава потребителите и тяхното право на избор?

Изисква ли "Билла" входни такси при откриване на магазин?

Радвам се, че питате, защото този въпрос често се представя по изключително заблуждаващ начин. Определени аспекти от проблема се извеждат на преден план, извън общия контекст на търговската практика. Отправят се нападки към търговските вериги за това, че налагат такси и изискват отстъпки от доставчиците си. В същото време никой не взима под внимание факта, че самите доставчици вече са калкулирали тези такси и отстъпки в доставните си цени. Много често базовата закупна цена на даден продукт (фактурна цена - бел. ред.) e много по-висока от продажната цена на дребно именно защото съдържа калкулирани всички такси и отстъпки. Ето един конкретен пример. Да кажем че продажната цена към краен клиент е 7 лв. без ДДС, а базовата цена на доставчика е 10 лв. без ДДС. Върху нея се наслагват отстъпките към веригата, така че накрая се получава крайна закупна цена от 6 лв. без ДДС. Това е практиката в Западна Европа от десетки години. И хората от бранша са наясно със същността на тези търговски механизми. В същото време някои доставчици се възползват от това, че хората встрани от бизнеса не са наясно с дейността, и дават гласност на проблема по изкривен начин. Тогава всички казват "вижте колко лош е търговецът, той налага такси". Това е само пример, че трябва да се илюстрира цялата картина, а не да се дискутира само едностранчиво въпросът за остстъпките.

Проекторегулациите обхващат и други два основни аспекта - забавянето на плащанията и едностранната промяна на договорните условия постфактум от страна на търговските вериги.

В България "Билла" вероятно е една от веригите с най-висок морал на плащане. Що се отнася до срока, нормално е условията на плащане на даден доставчик да се договарят според времето за ротация на стоката му. Срокът за ротацията на стоките в цялата ни верига средно е с близо 25 дни повече от средния договорен срок на плащане към доставчиците. Това означава, че на практика ние финансираме нашите доставчици.

Доставчиците искат за всички асортименти да се фиксира строго определен срок на плащане до 30 дни. Това нарушава икономическата логика, като означава, че теоретично ние трябва да плащаме 30 дни по-рано на доставчици, с които имаме в момента договорен срок на плащане например 60 дни, а ротацията на стоката им е например 90 дни. Това значи реално да финансираме доставчиците и при това с цената на вземане на евентуален банков кредит, защото ще се наложи да им платим, преди да сме продали тяхната стока.

Вторият проблем е много полемичен. Трябва да се разбере, че договорът, който подписва всеки доставчик, е рамков. Той не може да регулира всички условия между двете страни. Търговията е нещо живо, тя се развива всекидневно. Няма как например при годишните преговори да договорим всичко, така че нищо да не се промени по договора за година напред. Самите доставчици също често имат причина да искат промяна на условията. Абсурдно би било веригата да откаже да продава нов продукт на доставчик само защото не е бил договорен предварително, независимо от това дали клиентите биха искали да го купуват или не.

Какви ще са последствията, ако се въведат предвидените промени в ЗЗК?

Като голям инвеститор в България "Билла" е вложила милиони, които все още не са се възвърнали. Ако свободата ни на договаряне с доставчиците съществено се ограничи, ще бъдем принудени да търсим начини за набавяне на стоки от други места на по-добра цена, например собствен внос на стоки от Западна Европа и други. В противен случай резултатът ще е по-високи цени за крайния потребител. Оптимист съм и мисля, че няма да се допусне подобна грешка. Би било жалко, защото в България за толкова кратко време беше постигнато толкова много в развитието на модерната търговия.

Регулирани ли са по някакъв начин в Австрия отношенията между търговските вериги и доставчиците?

Това е немислимо за Австрия. Всяка компания има етичен кодекс за поведение. Има сдружения, които представляват интересите на отделните браншове. Но там няма подобна дискусия. Нещата в Австрия са доста структурирани и установени от години. Трудно е да се сравняват двата пазара.

Как оценявате ефекта от плановете на правителството да забрани връщането на стоки от животински произход с изтичащ срок на годност назад по веригата?

Ние спазваме тази забрана. Целта е да се гарантира на потребителите, че стоки с изтекъл срок на годност няма да попаднат по други търговски канали отново при тях. Както казах обаче, такива разпоредби нямат смисъл, ако важат само за модерната търговия, а в същото време традиционните търговци не ги спазват и не подлежат на контрол. По тези проблеми бихме се радвали на открит диалог с правителството, в който да покажем какви мерки взимаме за безопасността на стоките и какви са нашите стандарти. Имаме специални програми и вътрешни политики, постоянно правим обучения на персонала, специалисти тестват текущо храните. Относно криминализирането на продажбата на стоки с изтекъл срок на годност мисля, че това е наистина екстремно решение, което е извън всякакви разумни граници и няма как с лека ръка да бъде прието.

Интервюто взеха Жана Чанкова и Боряна Генчева