Бихте ли пояснили философията на понятието "стратегическа несигурност на пазара", за която КЗК работи и с новоприетите Насоки за обмен на информация между конкуренти?

Основен принцип на конкуренцията е, че всяко предприятие трябва да определя по независим начин стопанското си поведение на съответния пазар. Това означава, че то трябва да определя самостоятелно както пазарната си стратегия, така и конкретните условия, при които възнамерява да предлага продукти на своите клиенти и потребители. Обменът на стратегическа информация може да премахне или да намали несигурността на предприятията за актуалното или бъдещото конкурентно поведение на останалите участници на пазара. Това увеличава риска тяхното поведение на пазара да бъде определено не по независим начин, а съгласувано с техните конкуренти. Така биха се намалили стимулите на предприятията да се конкурират помежду си чрез предлагане на по-качествени продукти или услуги на по-ниски цени. В резултат биха могли да се създадат условия за конкуренция, които не отговарят на нормалните за съответния пазар.

Кое наложи комисията да излезе с тези насоки? Защо точно сега?

Целта на насоките е да дадат ориентир на предприятията, сдруженията на предприятията и всички заинтересувани лица за същността, формите и ефекта от обмена на информация между конкуренти и оценката му от гледна точка на правото на конкуренцията. В своята практика КЗК е установила няколко случая, при които предприятията и техните сдружения осъществяват антиконкурентен обмен на информация. Това оставя съмнение, че може би не съществува достатъчна яснота по отношение на това какъв обмен на информация е забранен. Затова КЗК прие тези насоки, които да помогнат на предприятията и на сдруженията от предприятия да осъществяват законосъобразно дейността си, да се постигне превантивен ефект и да се минимализират случаите на антиконкурентен обмен на информация.

Въвеждат ли насоките нещо ново в сравнение с досегашната практика на КЗК?

Насоките отразяват разбирането на КЗК за възможните подходи при оценката на обмена на информация между конкуренти. При създаването им са взети предвид най-добрите практики в тази област на ЕК и националните органи по конкуренция в другите държави от Европейския съюз. КЗК е прилагала тези принципи в своята досегашна практика. В същото време насоките описват различни форми на обмен на информация, като не всички от тях са били обект на проучване от КЗК в конкретни казуси.

Бихте ли казали защо обменът на информация между конкуренти се обособява като самостоятелно нарушение извън обмена на информация в рамките на картел? Какви очаквате да са последиците?

Обменът на информация между конкуренти може да бъде част от друга форма на забранено споразумение, например картел. Той може да се прояви и като самостоятелна форма на сътрудничество и сам по себе си да представлява нарушение на правото на конкуренция заради антиконкурентния ефект, който поражда или може да породи. По отношение на обмена на информация като самостоятелно нарушение на правилата на конкуренция предимството е, че сравнително по-лесно могат да се съберат доказателства за него. Но главната трудност произтича от обстоятелството, че събраните доказателства следва да бъдат подложени на задълбочена икономическа оценка, която да покаже или да отрече антиконкурентния ефект (цел или резултат) на конкретния обмен на информация между конкуренти.

Не се ли опасявате, че в стремежа си да ограничите обмена на информация между конкуренти хоризонтално ще ограничите и информацията, която тече вертикално - по веригата на доставки и от търговеца и/или производителя към потребителя?

Обменът на пазарна информация, който повишава прозрачността на пазара, е полезен за ефективната конкуренция, доколкото не води до създаване на условия за съгласувано или координирано пазарно поведение на участниците на пазара. Съществуват определени видове информация, която, ако бъде обменена и достъпна за участниците на пазара, би довела до превишаване на благоприятното равнище на прозрачност на пазара и до ограничаване на конкуренцията между предприятията, които участват на пазара като конкуренти. С цел по-лесното идентифициране на границата между полезния и антиконкурентния обмен на информация насоките очертават основните характеристики на най-често обменяната информация между конкуренти, белезите на забранения обмен на информация и особеностите на пазарния контекст, в който обменът на информация между конкуренти може да доведе до предотвратяване, нарушаване или ограничаване на конкуренцията.

Освен това при наличие на установени проконкурентни ефекти обменът на информация между конкуренти може да се счете за освободен от забраната по силата на закона. Това е валидно в случай, че отговоря на изрично уредените законови условия, съдържащи се в чл. 17 от ЗЗК и чл. 101, ал. 3 от ДФЕС. Оценката дали и доколко обменът на информация отговаря на условията за освобождаване от забраната следва да се осъществява от самите предприятия, участващи в тях.

Да разбираме ли, че всякакви пресинформации, свързани с отварянето на нови производствени мощности и техния капацитет или с плановете за отваряне на нови магазини например, стават нередни от гледна точка на КЗК?

Информацията, чийто обмен би могъл да доведе до ограничаване на конкуренцията, най-често се отнася до следните параметри на стопанското поведение на конкурентните предприятия: цени, количества, доставчици и клиенти, договорни условия и изисквания към доставчици и клиенти, въвеждане и закриване на производствени мощности, прилагане на технологии и стандарти и др. В повечето случаи информацията, свързана с цените и количествата на предлаганите продукти, има най-голяма стратегическа стойност, следвана от наличната информация за производствените разходи и капацитет и търсенето. Стратегическата стойност на информацията зависи от нивото на нейната обобщеност и актуалност, както и от пазарния контекст, в който тя се разкрива или споделя. Зависи и от честотата на нейния обмен между конкуренти.

В случая с прессъобщения, свързани с отварянето на нови производствени мощности, при оценката на подобен вид обмен на информация трябва да се вземат предвид конкретните обстоятелства по случая, за да се прецени доколко информацията е стратегическа. Отчита се например дали прессъобщението дава конкретна информация за производствените мощности, дали разкрива конкретни данни за увеличението на произведените количества, дали пазарният контекст е такъв, че да благоприятства съгласувано поведение между предприятия, което може да бъде улеснено от информацията, съдържаща се в прессъобщението, и др.

Не се ли опасявате, че с този подход към обмена на информация бихте нарушили диалога в индустрия като тази на бързооборотните стоки, в която той прохожда?

Насоките нямат за цел да ограничат или нарушат полезния обмен на информация. Напротив, те би трябвало да помогнат на предприятията да разграничат полезния от антиконкурентния обмен на информация и по-добре да преценяват законосъобразността на обмена на информация. В този смисъл насоките на КЗК всъщност стимулират обмена на информация, който е полезен за процеса на конкуренцията и може да доведе до повишаване на благосъстоянието на потребителите. По-голямата яснота по отношение на границата между полезния и антиконкурентния обмен на информация би стимулирала полезния, тъй като предприятията не биха го избягвали, опасявайки се, че могат да нарушат правилата на конкуренция.

По-малък проблем ли е, ако браншови въпроси от типа на надценки, принципи на работа и прочее се обсъждат в кворум между доставчици и търговски вериги например, отколкото само между производители и само между търговски вериги?

Интерес от гледна точка на правото на конкуренцията представлява преди всичко обменът на информация между предприятията, които се намират в конкурентни отношения помежду си. Така е, защото обменът на стратегическа информация би могъл да повлияе негативно на техните стимули да се конкурират помежду си. Може и да доведе до съгласувано или координирано пазарно поведение на участниците на пазара.

Формулирането и разгласяването на тези насоки засилва ли позициите на КЗК по подобни решения, в случай че те бъдат обжалвани в съда?

Насоките имат за цел да постигнат превантивен ефект, изразяващ се в намаляване на антиконкурентния обмен на информация. Предприятията и сдруженията на предприятия, които са осъществявали антиконкурентен обмен на информация преди приемането на насоките, не могат да оправдаят поведението си с липсата на подобни насоки. Както вече посочих, те само обобщават натрупан опит от практиката на органите, които прилагат чл. 15 от ЗЗК и чл. 101 от ДФЕС. В този смисъл не очакваме насоките да се отразят на позициите на КЗК пред съда при разглеждането на такива казуси. В същото време продължаващият антиконкурентен обмен на информация при наличието на подробни насоки би породил основателни съмнения, че предприятията имат за цел да ограничат конкуренцията на съответния пазар.

Въпросите зададе Боряна Генчева