Можем да перифразираме популярната мисъл: "Днес знаем цената на храната, но не и стойността й." И наистина насред наредените на рафтовете в супермаркета продукти с етикетчета с цени човек трудно може да се ориентира в качеството им. Но все повече хора опитват да търсят стойностни храни, а все повече предприемачи са заинтересовани да я създават. Този бум на био производството, търговията и потреблението на био стоки постепенно се преселва от Западна Европа и в България и създава нови нишови възможности за предприемачи.

Една такава е търговията с продукти, произведени от малки ферми или стопанства, които не са сертифицирани като био, но отговарят на високи стандарти за качество. Тони Владимиров е управител на два магазина, които залагат на този модел. "Хляб и сирене за приятели" и "Вино и сирене за приятели" съществуват от по-малко от година, но смело намират мястото на пазара въпреки конкуренцията на големите вериги и бутиковите магазини за храна. Защо?

Деликатес по качество, а не по цена

Първият магазин "Хляб и сирене за приятели" в София (на ъгъла на ул. "Парчевич" и ул. "Цар Асен") скоро ще навърши една година от откриването му, а вторият (на ъгъла ул. "Цар Иван Асен II" и ул. "Ракитин") "Вино и сирене за приятели" е открит малко след него.
Концепцията е да се предлагат качествени стоки на малки производители, които не могат да намерят място на щандовете на големите вериги, защото се оскъпяват многократно заради плащането на входни и други такси. "Продукти като киселото мляко и сиренето, което продаваме тук, във веригите ще имат толкова високи цени, че ще бъдат непродаваеми", казва собственикът и управител на магазините Тони Владимиров. "Стоките са бутикови, но заради качеството им, а не заради цената. Когато хората си купуват сирене рокфор, то струва точно колкото трябва да струва сирене рокфор заради стойността му", допълва той.

Както и името на магазините подсказва, сиренето и други млечни продукти дават лицето на бранда. Това обаче не означава, че там се продават само такива стоки. Тони постоянно се запознава с нови и нови продукти благодарение на клиентите си, които питат и се интересуват от определени храни. Но не задължително био. "Много се злоупотреби с това зелено, био и т.н. в България. Мога дори да ви кажа, че клиентите имат резерви, защото много се надценяваха нещата", обяснява Тони.

Според мнението му се получава така, че всеки хубав продукт се продава с голяма надценка било заради вноса, или заради таксите на веригите, или защото е био. "Ние опитваме да вървим в обратната посока, нямаме допълнителни тежести, искаме разумни цени", казва той.
Освен това целта е хората да могат да се запознават с нещата, с които се хранят, да задават своите въпроси, да получават информация, която търсят. Това практически е невъзможно в големите вериги. Магазините "Хляб и сирене за приятели" и "Хляб и вино за приятели" спокойно могат да се наредят до магазините за деликатеси, какъвто е "Дар от боговете", но те не са пряка конкуренция. "Залагаме на българска стока, а ако е вносна, гледаме да не е надценена. Това е разликата. Ние работим в съвсем друга ниша", казва Владимиров.

Изберете местното

Владимиров разказва, че около две години той и партньорите му обмисляли каква да бъде формулата, добрият баланс за бизнеса. Идеята е магазинът да не е за суперлуксозни стоки, да не е само за ценители, а за всеки, който просто иска качество. Решението е да се работи с голям процент български стоки. "Искаме, ако има български добър продукт, било вино, сирене или месо, да присъства на щанда. Това ни различава от другите магазини в нашия клас. Те разчитат основно на внос", споделя той.

Това помага и цените на да се запазват на поносими нива, няма допълнителни разходи за импорт, освен това е много по-лесно да се намери историята на една стока, а после са бъде разказана на клиента.
Българските марки сега са 60-70% от асортимента. Много се разчита на виното. "Първоначално го мислехме като добавка към сиренето, но всъщност то си намери самостоятелно място", констатира Тони.
Сиренето и млечните продукти са от мандрата "Добрев". Тони е работил там 7-8 години и е на мнение, че реално това са продуктите с най-високо качество на пазара в момента. Навсякъде наричат Антон Владимиров Тони Добрев, защото неизменно го свързват с мандрата. Там той се е занимавал с търговското представяне на продуктите. Други партньори са производителят на хлебчета и кроасани "Кю енд бред къмпани" винарските изби "Мараж" и "Загрей", колбасите са от свинекомплекс в село Голямо Враново.

Владимиров моли всички български малки производители да се свържат с него. "Има семейства, които живеят в села и квартали и правят там мляко, хляб, масло или друго. Избрали са такъв живот. Всеки от тях може да предложи продуктите си, искаме магазинът да стане лице на продуктите на малки производители. Така ще им подадем ръка, защото много често те не могат да намерят място за реализация", смята той. Тук обаче е редно да се спомене, че в концепцията на магазините "...за приятели" не се вписва сивият сектор. "Ще дадем път на производителите, които си плащат данъците", допълва Владимиров.

В началото бяха млякото и сиренето

Ако има нещо, към което собственикът на магазините има силен афинитет, това са млечните продукти. Разпалено обяснява за това как по италианска рецепта се прави прясна моцарела, за пармиджаното, което в различните етапи на зреенето си носи различни имена. А това, че се работи с мандрата на Добрев, не означава, че не се продават и други български млечни продукти, които обаче да са с доказано и лично тествано качество.

"Сиренето, което не е зряло поне 60 дни, не се казва сирене. И не може да има рекламни трикове, в които се продава сирене за 4.20 лв. То не е сирене", казва Тони. Мандрата на Добрев произвежда ограничено количество продукти само за магазините. Разбира се, продава ги и в "Млекарницата на Добрев" в София, но никъде другаде. Тони обяснява, че на млекарницата и магазините "...за приятели" трябва да се гледа като на едно и също нещо. Разликата е, че в първия има само млечни продукти, а във вторите и редица други стоки, като вина и деликатеси.
За малкото време на съществуване на бизнеса вече прави впечатление, че хората са отвикнали от качествени храни. "Срокът за консумация на млеката е 3-4 дни, развалят се бързо, защото са истински. Прясното мляко, оставено извън хладилника, след 24 часа става на кисело. Дълги години не се е продавало такова мляко и хората са забравили как се употребява то и са учудени като се развали", разяснява Владимиров. Той смята, че истинското мляко е неприложимо за търговия във веригите и за това производителите влагат сухо мляко, което прави продуктът по-траен.

Здравей, разкош

В магазините "Хляб и сирене за приятели" и "Вино и сирене за приятели" предлагат 400 вида стоки, от които над 250 вида вино, и около 40 вида сирене. Стоките звезди са млеката (и прясното и киселото) и българското сирене и кашкавал. Третият фаворит по продажби е виното. "Това ни изненада много приятно. Явно покрай сиреното магазинът намери и хората, които пият вино", вярва Тони.

Иначе всичко може да се опита на място. Клиентите от офисите в близост ходят в магазините на обяд, сами аранжират сандвичите си. Хлябът и кроасаните са винаги пресни. Вечер е отворено до 19.30 ч., така че и след работа на ул. "Цар Иван Асен II" понякога хората се отбиват просто да изпият чаша вино. Местата за сядане там са около 10.
И по-възрастните не се плашат от лъскавите витрини и ходят да пазаруват. В магазините "...за приятели" цените са достъпни, кофичка кисело мляко (500 г) се продава за 1.09 лв., а литър прясно мляко е 1.98 лв.

Средната цена на предлаганите вина е 10 - 15 лв., но има и такива от 200 лв. Те също са намерили публиката си и се продават. В магазина на "Цар Иван Асен II" има консултант, който се занимава само с вината. Около Коледа за корпоративни подаръци са поръчвани много кошници със сирене и вино. Изборът на сирена не е само по производител, но и по видове. Има козе, овче, моцарела и някои вносни сирена. Италианската паста е 5.29 лв., предлага се и домашно направен терин от гуши дроб. Цената му е 45 лв. за килограм.

Какво не се вижда на щанда

Засега двата магазина покриват разходите по издръжката си. "Счетоводителката ми казва, че сметките за печалбата ще излязат със знак плюс в края на финансовата година", приятно изненадан е Владимиров. Не всеки млад бизнес може да се похвали с това.
Първоначалната инвестиция не чак толкова голяма, уточнява Тони, но без да разкрие размера й. Очакванията са тя да се изплати за три-четири години. Стратегията при работата с ниските надценки е да се печели от оборот, а той явно е добър.

"Реално правим задоволителен оборот, това ни позволява да не надценяваме стоките си. Иначе би било убийствено да се справим с високите наеми, сметките за електричество и всичко останало, още повече в криза. И вместо да има облекчения за млади фирми, всичко е в ущърб. Това е настроението, за мое съжаление", допълва той.
Владимиров прекарва времето си близо до бизнеса, затова е на мнение, че подобно начинание не може да се разширява до безкрай. Магазините от бранда "...за приятели" могат да бъдат максимум четири. "Това е по силите ми, защото смятам, че в търговията най-важен е личният контакт, трябва да съм наоколо. За това и не мисля, че има почва за франчайз", казва той.
Трудно е да се намери добър персонал. Собственикът търси хора, които имат желание и енергия, а не просто чакат да получат заплатата си. Това са хората, които правят контакт с клиентите и е важно да имат отношение и да са мотивирани. "От хиляди не мога да събера 5-6 човека, в които да видя желание, или живец да учат, да работят", казва той. Заетите в двата магазина в момента са 12.

Тези трудности обаче не намаляват ентусиазма на Тони. Той вярва, че това, което прави, не е само бизнес, а цяла философия към промяна на живота на всички в по-добра посока. И понеже иска клиентите да се чувстват добре и щастливи с храната си, е препратил тази мантра и в името на фирмата си. "Кръстихме я "Съм Сатис", което идва от латински и означава удовлетворен", завършва той.