Да бъде въведена задължителна застраховка за земеделската продукция, средствата от която да се събират и управляват от държавен фонд. Това предложение направи и министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов, след като кризисната ситуация и щетите от наводненията и падналия в България сняг поставиха въпроса за превантивни мерки срещу природните бедствия. "Ако примерно на един декар обработваема земя, да кажем, 50 стотинки е задължителната минимална застраховка, ние можем да съберем един бюджет, при условие че площите в България, които подлежат на подпомагане, са около 30 милиона, това означава, че ще имаме около 15 милиона фонд. А 50 стотинки на декар е нищо", заяви Найденов пред "Дарик радио". Той посочва още, че е възложил на експерти да подготвят такава схема.

Тази идея обаче противоречи на пазарната логика, а и звучи и като принуда данъкоплатците да си плащат за рискове, свързани с безотговорността на институциите. Ако проработи, земеделските производители ще бъдат поставени в ситуация, в която не само могат да изберат дали да плащат, но по-голямата част от тях дори ще плащат по два пъти – веднъж на частните компании, където доброволно са сключили полици, и веднъж на държавата.

Застраховането не трябва да е задължително

с изключение на случаите, в които става въпрос за отговорност или риск, свързан с трети лица (Гражданска отговорност за шофьорите), или риск за живота и здравето при някои професии. Имущественото застраховане, както и застраховките на земеделска продукция са и трябва да останат обект на доброволното желание на собственика да защити собствеността си, реколтата или добитъка си, смятат икономисти. Опитите да бъде въведен задължителен елемент при тях обаче стават все по-чести. Особено по време на кризи, които причиняват огромни щети.

По-рано през седмицата представители на някои застрахователни дружества настояха за въвеждане на задължителни имуществени полици, защото в противен случай при бедствия и аварии се налага винаги държавата да плаща. В масовия случай обаче, именно държавата е отговорна за това, че няма капацитет за действия по превенция и защита на населението от климатични катастрофи и материалните поражения след тях. Наводненията от последните години пък са най-често обект на човешка безотговорност или грешка в контрола от страна собствениците на съоръжения или институции, които са държавата или общините. Ако бъдат въведени задължителни застраховки, това би означавало, че държавата ще задължи всички да се застраховат от риск срещу лошото й управление.

Земеделски застраховки има и в момента

"Мога да кажа, че голяма част от земеделските производители и сега сключват полици за продукцията си, защото това е задължително условие към инвестиционните им намерения по редица мерки от Програмата за развитие на селските райони", обяснява Ивайло Тодоров от Асоциацията на земеделските производители в България. "Когато става въпрос за задължителен елемент, вече говорим за такса", смята той. И допълва, че от създаване на такъв гаранционен фонд ще има смисъл само за рискове, които дружествата не покриват, като например суша, но дори тогава темата трябва да се коментира по съвсем друг начин, а участието във фонда да е доброволно. От сектора обясняват, че най-малко застраховки сега се правят за големите обработваеми земеделски парцели (между 5 и 10 хил. дка), но собствениците им сами решават да поемат рисковете, свързани с реколтата.

Зърнопроизводителят Христо Цветанов от "Кемапул" е застраховал вече по-голямата част от продукцията си. "За мен задължителната застраховка означава просто разход на допълнителни средства, а и не вярвам, че 50 ст. на декар могат да се покрият основните рискове при големи бедствия", казва той. Цветанов обработва 10 хил. дка, което означава, че разходите му, ако новата идея бъде приета, ще се увеличат с 5 хил. лв. В неговото положение са много селски стопани вече сключили доброволно своите полици с частни компании.

И застрахователите не харесват идеята

В България почти всички застрахователни компании предлагат полици за земеделски производители, но от Комисията за финансов надзор не публикуват точна статистика колко са земеделските застраховки. Премиите по такива полици са поне 20-30 млн. лв. на година, по данни на председателя на Асоциацията на българските застрахователи Данчо Данчев. Той определи предложението за 50 стотинки на декар като несериозно, защото сумата е крайно недостатъчна, изобщо не е ясно как се е стигнало до нея, нито пък някой предлага как ще се събират парите и дали държавата ще участва. Теменуга Ненова, изпълнителен директор на "Алианц България", смята за "безсмислено да се коментира" предложението за задължителна полица, защото у нас има много силни негативни реакции срещу всякакви застраховки по принуда. Предложението да се въведе 0.50 лв. твърдо плащане на декар обаче може да срещне пречки и да затрудни и самите застрахователи. Данчев обясни, че това е прекалено общо казано, без да се смята какви рискове ще се покриват, какви обезщетения могат да се очакват, за какви култури става въпрос.

Доброволният избор

В момента за сключване на полица на земеделски площи се прави след описване на площите, оценка на стойността им, както и според риска от евентуални бедствия. Това означава, че реколта от слънчоглед на място, застрашено от наводнения, може да бъде застрахована за по-висока цена, отколкото например реколта от ягоди на площ, където има малка опасност от бедствие. Освен това върху цената силно влияе покритието, за което се сключва – някои компании предлагат само базов пакет срещу градушка, пожар, буря, измръзване, а за загуби от наводнения се плаща допълнително. При други наводнението, бурята и градушката са в базовия пакет, но допълнително се плаща за измръзване или киша. Преди време земеделски стопанин разказа за опита си със застраховка на площи и защо се е отказал – при редовно сключена полица, в която влиза и рискът от наводнение, нивата му е залята след проливни дъждове. Компанията обаче отказва да изплати обезщетение, като назначава експертиза и доказва, че посевите са загинали "от задушаване вследствие нарушен достъп до въздух".