Българската икономика може да стане по-конкурента с повече и по-ефективни инвестиции в иновации и научноизследователски проекти. В момента обаче страната ни отделя едва 0.48% от своя брутен вътрешен продукт (БВП) за това, или три пъти по-малко от средното в ЕС. Бизнесът също изостава значително в темповете на внедряване на иновации в сравнение със своите европейски партньори. Това са част от изводите в доклад на Световната банка, който анализира ролята на научните изследвания в икономиката на България.

"България си е поставила амбициозна цел – до 2020 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) да достигнат 1.5% дял от БВП, или три пъти повече, отколкото са сега. Това обаче няма как да се случи, ако се запазят сегашните тенденции", заяви вицепрезидентът на Групата на Световната банка за развитие на финансовия и частен сектор Джанамитра Диван. Проблемите са ясни отдавна - недостатъчна усвояемост на европейските средства и силен превес на държавните над частните инвестиции в наука и иновации. В допълнение могат да се посочат и недостатъчно ефективните институции, застаряването на научните кадри в страната и "изтичането на мозъци" навън.

Изоставане

България си е заложила като цел до 2020 г. да увеличи инвестициите в НИРД до 1.5% от БВП. Дори и парите за иновации да нараснат до този процент, страната ни отново ще е на опашката в ЕС. За сравнение, заложеният индикатор на общността е до 2020 г. за развойна и научна дейност да се отделят средно 3% от БВП. Постигането дори и на по-ниската цел обаче ще бъде по-скоро невъзможно за България, ако не се ускори усвояването на евросредствата. Към момента едва 1.7% от общо 482 млн лв. са разплатените суми за иновационни дейности от ОП "Конкурентоспособност", а са договорени малко над 33%.

Ефектът от липсващите иновации се вижда и в структурата на икономиката. Въпреки че българският експорт в последните години достига 60% от БВП, едва 3% от него са високотехнологични продукти, които носят голяма добавена стойност в икономиката. За сравнение, в ЕС този показател е средно 16%.
Положителна тенденция все пак има в патентната сфера. След срива през 90-те години на миналия век в последното десетилетие има огромен ръст на патентоването на иновативни продукти, но той е основно в комуникационния и компютърния сектор (виж графиката).

Ролята на държавата

За да достигне целта си, държавата ще трябва да увеличи и разходите, които отделя за наука. Причината е, че именно тя в момента има водещата роля за този вид инвестиции, се твърди в доклада. Според експертите от Световната банка обаче моделът трябва да се промени - вместо по-голямата част от средствата да отиват като директна субсидия за университетите и БАН, те трябва да се отпускат на конкурентни начала - за проекти.

Към момента това се случва само през Национален фонд "Научни изследвания", в който са едва 10% от всички публични средства за иновации. В същото време всяка пета фирма в България заявява, че не разполага с достъп до външно финансиране, необходим за дългосрочно инвестиране в НИРД. "Това са най-вече средни, малки и микропредприятия, към които трябва да бъдат насочени и публичните разходи за НИРД", смята Диван.

Бизнесът трябва да е водещ

Съотношението на частните и публичните инвестиции в иновации в България в момента е 30/70. За сравнение, в държави като Германия, Финландия и Швеция частният сектор поема над 65% от финансирането на научните изследвания. Затова и една от препоръките в доклада е водещата роля на държавата да се промени.

Частният бизнес е най-големият печеливш от иновациите и науката и той би трябвало да има най-голям интерес да инвестира в тях. Данните на финансовата институция показват, че в периода 2005/07 г. българските компании, които са инвестирали в иновации, бележат 26% среден ръст на печалбите на година, което е 1.5 пъти повече от останалите. Разликите са още по-големи при персонала. Иновативните фирми наемат средно 8% повече служители годишно, а неиновативните – нула.

Въпреки осъзнатите ползи обаче българският бизнес не е особено активен в тази насока. По данни на банката през 2008 г. (една от най-силните за българската икономика - бел. ред.) 55% от фирмите активно са модернизирали производството си, но само 28% от тях  са инвестирали в научноизследователска дейност, а дългосрочен ангажимент за инвестиции в наука и иновации имат броени компании.

"Проблемът е още по-сериозен. Фирмите, които все пак инвестират в развойна дейност, го правят извън страната. Така те изнасят и добавена стойност и ощетяват научния сектор. За това и икономиката ни е толкова енергоемка и неефективна", заяви изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев.

Скъсаните връзки

Страната ни има и още един проблем. Връзката между образование, наука и бизнес все още се губи, въпреки че законодателството, свързано с науката, вече е добро, призна образователният министър Сергей Игнатов. Според него застаряването на научните кадри в страната също е осъзнат проблем, който обаче няма да се реши просто с наливане на държавни средства в университетите и БАН.

"Моделът на финансиране вече е такъв, че повече ще получават по-добрите. А "изтичането на мозъци", основно към САЩ, е проблем на цяла Европа", заяви министърът. Думите му бяха потвърдени и от Джанамитра Диван. "Тенденцията е този натиск да се усилва все повече, трябва да намерите начин да му противостоите", каза той.

*Оригинално заглавие: Колко е важно да бъдеш иновативен