Бизнесът е по-оптимистично настроен, отколкото преди два месеца. Основната причина за това е убеждението, че Европейската централна банка (ЕЦБ) е елиминирал риска от финансова имплозия в еврозоната.

Но дали това е така, и дали дълговата криза остана в миналото? Категорично не. ЕЦБ просто спаси еврозоната от сърдечен удар. Но нейните членове са изправени пред дълго възстановяване, което ще бъде по-трудно, имайки предвид фискалния глад, на който се подлагат слабите пациенти, което едва ли е правилното лекарство, пише в анализ за в. Financial Times Мартин Волф, водещ икономически анализатор на авторитетното издание.

Страх от фалити

"Никога не съм бил толкова уплашен, както съм сега", казва Доналд Цанг, главнен изпълнителен директор на голяма компания от Хонконг на приключилия Световен икономически форум в Давос. Някои от по-проницателните наблюдатели твърдят, че имат усещането, че съвсем малко трябва, за да се активира вълна от фалити на държави и банки от еврозоната с ужасни последици за глобалната икономика.

ЕЦБ само намали риска от незабавен срив в банковия сектор. Но търсенето на опции за защита срещу възможността от разпадането или да кажем от излизането на Гърция от еврозоната, може да доведе до паника и може да застраши перспективите за далеч по-важни страни.

Инвеститорите искат силен ангажимент

Това, което инвеститорите искат да видят, е ангажимент, че на уязвимите страни от еврозоната ще се даде време и средства, за да се възстановят. Разбира се, те също така искат да видят и ангажиране на ресурсите на еврозоната. Едва тогава според управляващия директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард, ще има смисъл и фондът да добави своя принос.

Защо наистина трябва и се очаква сравнително бедна страна като Китай да допринесе за спасяването на еврозоната, която от своя страна показва слаба воля или липса на способност да си помогне сама?

Уви, проблемът не е само във волята. Той е и в липсата на правилна диагноза. Това е проблем, който ЕЦБ не може да поправи. Германия, като държавата-кредитор, се противопоставя на "трансферен съюз" и настоява, че фискалната дисциплина е всичко, от което има нужда еврозоната. Федералната република е права за първото и греши за второто.

А в дългосрочен план прехвърляне на ресурси към неконкурентните страни би било катастрофално. Но фискалната дисциплина също не е панацея, точно както не е основната причина за колапса.

А конкурентоспособността винаги е относителна - ако Италия и Испания станат по-конкурентни в рамките на еврозоната, би следвало Германия или Холандия да станат по-малко конкурентни.
Така че е невъзможно отделни страни да се лекуват, без промените в тях да не се отразяват от други държави.

Както Лагард заяви: "Ако всички страни в Европа прибегнат към бюджетни съкращения, само ще добавите към рецесията допълнителен натиск". Затягането на фискалната дисциплина трябва да бъде селективно.

А важна индикация за това, че промяната се случва, което ще направи излишни дългосрочните
фискални трансфери, които Германия с право ненавижда - ще бъде растящото търсене в ядрото на еврозоната, като едновременно с това инфлацията да е доста над средното за еврозоната (огледален образ на това, което се случваше преди кризата). Така или иначе в дългосрочен план, за да се избегнат подобни кризи, е нужно конкурентоспособността да стане преоритет номер едно и да бъдат положени необходимите усилия, за да бъде еднаква.