След тенденцията за повсеместен спад на данъците, които бизнесът плащаше през 2010 г., данните за миналата показват, че във всички региони на страната има леко раздвижване в посока нагоре. Това се вижда от информацията на  Националната агенция за приходите (НАП) за 2011 г., която беше предоставена на "Капитал Daily" от ведомството. Данните са за приходите от данък печалба, данък върху доходите на физическите лица, осигурителни вноски и ДДС при търговия в България или с партньори от Европейския съюз.

Големите плащат повече

Числата затвърждават тенденцията, че по-голямата част от данъците и осигуровките в бюджета се плащат от едрия бизнес. През миналата година той осигурява 54% от постъпленията, които събира НАП. Това са фирмите, които се обслужват от създадените преди няколко години специални звена "Големи данъкоплатци" и "Средни данъкоплатци" към НАП.

За да получи статут на голям данъкоплатец, една фирма трябва да покрива поне два от следните критерии: да има годишен оборот над 20 млн. лв., да поддържа персонал над 120 души, да плаща поне 2 млн. лв. осигурителни вноски и други (виж карето). По последни данни на приходната администрация такъв статут имат 1428 компании при над 800 хиляди регистрирани на територията на България. За това кои компании са средни данъкоплатци обаче няма официална дефиниция. Към края на миналата година Търговският регистър отся с пререгистрация "спящите" фирми, които не осъществяват дейност, но не са закрити. Така дружествата, които реално осъществяват някаква дейност, се оказаха 454 хиляди.

Фактът, че едрите компании внасят над половината от осигурителните вноски, събирани от държавата, може означава, че или в тях доходите са много високи, или че те имат по-малка склонност да са в сивата част на икономиката.

Югозападна България е най-важна за бюджета

Друга тенденция е, че бизнесът в София и околните градове формира една трета от постъпленията, докато малките градчета губят икономическа си активност. Затова и НАП пренасочват щатни бройки от офисите в по-малките градове към областните центрове и столицата.

"Бизнесът се концентрира около София и областните градове, до 2009 г. структурата ни не беше съобразена с това, поради което имаше дирекции в по-малки градове, където нямаше достатъчно работа за всички служители, а в големите дирекции изнемогваха. След промените, които влязоха в сила от 2010 г., опитваме да концентрираме ресурса там, където са и фирмите. Затова следим новорегистрираните фирми по ДДС, както и новосъздадените дружества", обясни говорителят на НАП Росен Бъчваров. Той предупреди, че данните по териториални дирекции трябва да се гледат внимателно, защото през последните 4 години много компании са минали от  местния офис към дирекцията "Големи данъкоплатци" или са обслужвани като средни данъкоплатци.

Ето и конкретика: почти една трета от всички данъчни приходи в България се събират от София и околностите й. От общо платените през миналата година 12.7 млрд. лв. приходи от данъци и осигуровки от НАП териториална дирекция на агенцията в София е осигурила на бюджета 3.95 млрд. лв. След преструктурирането на приходната агенция, което финансовият министър Симеон Дянков направи през есента на 2009 г., дирекцията обслужва гражданите и фирмите, регистрирани на територията на Столичната община, София-област, Благоевград, Кюстендил и Перник. Така в нейния обхват попадат общо 540.9 хил. фирми, от които 88.3 хил. са с регистрация по ЗДДС, а това е почти половината от всички компании с ДДС регистрация.

Въпреки че в юрисдикцията на НАП - София, попада цяла Югозападна България, големият й дял в общите данъчни приходи се дължи на концентрацията на бизнес в София и околностите й. Затова миналата пролет, когато финансовият министър Симеон Дянков упрекна дирекцията, че не се справя с данъчните измами, и предизвика рокади на върха й, се обмисляше дирекцията да се раздели на две звена. Едното щеше да отговаря за администриране на приходите само в София-град, а другото за всички останали населени места. Впоследствие идеята отпадна.

Най-голям дял столичната дирекция има в събираемостта на ДДС – 33%, или 2.5 млрд. лв. от общо 7
млрд. лв. Отношението на приходите от корпоративни данъци спрямо общите постъпления е 25%, от плосък данък е 32% спрямо всички приходи в страната, а от осигурителни вноски събираемостта е 26%.

Намаляват ли предприемачите
 
През миналата година в статия за вестник "Сега" лидерът на ДСБ Иван Костов коментира, че от началото на този век българите отново се пролетаризират и зависят от заплати и пенсии вместо от доходи, за които са отговорни сами. Той цитира и данни на Националния статистически институт, според които през 2001 г. работната заплата и пенсиите формират около 62 на сто от общите доходи на домакинствата, а останалата е идвала от приходи извън работната заплата - предприемачество, от собственост и от домашно стопанство. За сметка на това обаче през първото тримесечие на 2011 г. работната заплата и пенсиите формират над 85% от общия доход на домакинствата и само 11.9% от доходите са от дейности, характерни за нормална бизнес среда с развит дребен бизнес. "Това е структура на домакински доходи на социалистическа, а не на демократична държава с пазарна икономика", коментира тогава синият политик.

Икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев обаче опроверга тезата на Иван Костов. Той посочи, че като база политикът дава данни от период с висока безработица дори спрямо сегашното й равнище. "Естествено, че когато заетостта расте, и делът на заплатата в доходите ще расте. Освен това през 2005 г. се промени и методологията, която намали делът на продукцията в домашните стопанства. Не мога да се съглася, че предприемачеството намалява, нито пък доходите от собственост", каза той за "Капитал".