Потребителските цени в еврозоната са паднали повече от очакваното през декември и са отстъпили от върха си през ноември, което може да даде основание на Европейската централна банка (ЕЦБ) да намали още повече основния лихвен процент, пише Ройтерс.

Инфлацията в 17-те страни от валутния съюз е 2.7 на сто през декември на годишна база, като е малко под първоначалната прогноза от 2.8%, показват данните на статистическата служба на Европейския съюз Евростат.

"Напрежението отслабва, въпреки че рисковете от енергийния сектор остават", каза Фабио Фоис, икономист в Barclay's Capital. "Смятаме, че ЕЦБ би могла да понижи лихвата до 0.5% още през март", смята той. Банката направи две намаления с по 25 базисни пункта, след като Марио Драги пое ръководството й през ноември.

Много икономисти очакват основната лихва да падне под 1% за първи път през следващите месеци, но членът на управителния съвет на ЕЦБ Евалд Новотни намекна, че банката няма да бърза с подобно решение.

Ние всички сме съгласни, че сега целта е взетите от банката по-рано мерки да дадат своя ефект. Само след това ще може да предприемем по-нататъшни действия, каза той пред Wall Street Journal.

Последната анкета на Ройтерс сред 66 икономисти, преди последната среща на ЕЦБ през миналата седмица, показа, че очакванията им са финансовата институция да намали лихвата до ново рекордно ниско ниво от 0.75 процента през февруари или март.

Икономистите очакваха инфлацията в еврозоната да бъде 2.8% през декември.

Ефектът Иран

Нестабилните цени на енергийните носители бяха в основата на рекордната инфлация от 3% през есента на миналата година. Ако не се вземат предвид цените на енергията и храните, стойността на показателя е 1.6 на сто. А ЕЦБ си е поставила за цел инфлацията в еврозоната да не надхвърля 2%, което е критерии за ценова стабилност и здрава икономика, припомня агенцията.

Икономиката на еврозоната, обаче, е всичко друго, но не и здрава. Брутният вътрешен продукт на 17-те страни най-вероятно се е свил през последното тримесечие на миналата година, като същото се очаква и през първото на тази, което означава нова рецесия.

Отслабващата икономика и нарастващата безработица водят до намаляване на потребителското търсене и оказват натиск върху търговците на дребно да намалят цените.

Това обаче контрастира на продължаващия ръст на цените на петрола поради опасения за прекъсване на доставките в Иран. Петролните фючърси поскъпнаха в понеделник, след като Саудитска Арабия предупреди своите съседи в Персйския залив да не компенсират недостига, причинен от бъдещото ембарго върху износа на ирански суров петрол.

Именно цените на горивата за транспорт и отопление, на петрол, на газ и на електричество имат най-голямо влияние върху инфлацията в еврозоната през декември. Само през декември цените на енергийните суровини са поскъпнали с внушителните 9.7% спрямо същия месец на предходната година, сочат данните на Евростат.