Опит за подреждане на винaрския бизнес



Автор: Капитал Daily 03 януари 2012



Като сравнително практичен и ориентиран към производителите определиха представители на винарския бранш новия закон за виното и спиртните напитки, който бе одобрен на заседанието на кабинета в сряда.

След повече от година и половина работа по проекта, в която участие взеха и представители на бизнеса, надеждите сега са насочени към това проектът наистина да изпълни заложените в него добри намерения -  хармонизиране на българското законодателство в сектора с регламентите на Европейския съюз, както и по-високо качеството на продуктите.

Новите правила също така се очаква, от една страна, да облекчат административните задължения на производителите и да намалят бюрокрацията, а от друга - да засилят контрола в търговията с продукти без ясен произход. С последното ще бъде натоварена Изпълнителната агенция по лозата и виното. Ако тези мерки доведат до свиване на сивия сектор, новината ще бъде наистина добра, коментират от бранша.

В името на качеството

"Новият закон за виното ще бъде фокусиран върху контрола и качеството на продуктите", обяви земеделският министър Мирослав Найденов. По думите му част от сега продаваните напитки, които се обявяват като вино, всъщност не са произведени от грозде. Тази "публична тайна" едва ли изненадва някого, но въпреки това тя е факт.

С цел да се противодейства на този "феномен",  в новия закон е заложено изискването виното да е направено само от грозде. Разписани са и редица други изисквания, които изначално са залегнали в европейските регламенти за винопроизводство и целят да гарантират качество - забрана да се добавя спирт, въвеждане на защитени наименования за произход, строги изисквания за етикетиране и т.н.

Законът фиксира и "традиционни български напитки" - пет вида ракия, мастика и мента, които също трябва да отговарят на строго определени градуси, процент алкохол, получен единствено от ферментация на земеделски продукти, и т.н. Неспазването на изискванията ще бъде санкционирано със солидни глоби - от 10 хил. до 100 хил. лв. До 30 хил. лв. ще достигат пък санкциите за производство на ментета на известни марки.

Облекчение

Като цяло в частта, засягаща качеството, законът не разписва толкова нови неща, колкото хармонизира вече съществуващите европейски и национални регламенти. "Тези изисквания не са проблем за коректните производители, защото те и сега се спазват от всички, които искат да бъдат конкурентоспособни. Важно е обаче, че сега се разписват в законодателството и се събират на едно място", казва Наталия Къснеделчева, изпълнителен директор на "Винпром Русе".

Това от своя страна ще доведе и до значително административно облекчение за производителите. До момента те например трябваше да поддържат шест дневника по технологичния контрол за производство, които след промените ще намалеят до три, тъй като част от документите, които се изискват от различните контролни органи, ще бъдат уеднаквени.

Облекчение ще бъде и възможността за електронно подаване на данни към контролните институции, което до момента не беше възможно. "Най-малкото фактът, че законодателството няма да се променя по няколко пъти годишно, също е достатъчно позитивен", казва Наталия Къснеделчева.

Проблемът с контрола

За бизнеса най-сериозен проблем остава контролът. В момента той е разпръснат в няколко институции – Комисия за защита на потребителите, Агенция "Митници", МВР и т.н. "Размиването на отговорността прави контрола на ниво търговски обекти почти невъзможен и сивият сектор в алкохолния бранш процъфтява", казва председателят на Националната лозаро-винарска камара Пламен Моллов.

Именно затова и производителите намират по-скоро за добра новина новите правомощия, които законът ще даде на Изпълнителната агенция по лозата и виното. Нейните инспектори по подобие на тези на Агенцията по храните ще могат да правят проверки не само на ниво лозарство и винопроизводство, но и в магазини, хипермаркети, заведения.

Целта е предлагането на алкохол без ясен произход да бъде пресечено и на ниво търговия, където досега контролът е бил най-слаб, а при продажбата на наливен алкохол масово има нарушения, призна Мирослав Найденов. За момента обаче не е ясно как точно ще бъде реализирано това намерение и ще се наложат ли структурни промени в агенцията.

Въпреки че браншът очаква новия закон с оптимизъм, все пак производителите остават с едно наум доколко добрите намерения в него ще могат да бъдат реализирани на практика. "Не очакваме чудеса, нито перфектен закон, но все пак мисля, че постигнахме практична нормативна база, която ще улесни всички страни по веригата.

И това е така, защото в работата участваха и представители на бранша. Това е правилният начин на работа за всички закони, които засягат даден бизнес", обобщи Наталия Къснеделчева.

Мнения

"Имаме усещане за добронамереност от страна на държавата с цел да се улеснят производителите"
Пламен Моллов, председател на Националната лозаро-винарска камара: Промените са в полза на бизнеса
Този законопроект беше необходим и като цяло той отразява нуждите на бизнеса. Бих отличил два много важни момента в него. Първият е, че ще се увеличат правомощията на Изпълнителната агенция по лозата и виното да контролира не само производството на грозде и преработката му на вино и ракия, но и да влиза в търговската мрежа и ресторантите, т.е. да проверява на ниво търговия какви продукти и с какъв произход се пласират.

Аналогията е с Българската агенция за безопасност на храните. Това е полезно, тъй като досега нямаше такава опция и т.нар. сив сектор си действаше безнаказано. Нямаше кой реално да спре продуктите с неясен произход, защото на теория контролът е разпределен между много звена – Комисия за защита на потребителите, Агенция "Митници", полицията и т.н., на практика ефектът се губи.

Другият важен момент е облекчаването на административната работа на винарските изби. Разпоредбите са опростени, събрани са на едно място, също така големият проблем – бумащината - ще намалее. Сега винопроизводителите трябваше да водят цели шест дневника за всички европейски и национални изисквания. По-големите компании имат дори отделни служители, които да се занимават само с това - огромен по обем работа, а за малките беше почти непосилно.

С новите изисквания производителите ще водят три дневника и данните вече ще могат да се подават в електронен вариант.
Разбира се, най-вероятно ще има и известни несъвършенства в законопроекта, които се надявам да изгладим преди окончателното му приемане, но като цяло това е един добър, полезен и нужен закон. Имаме усещане за добронамереност от страна на държавата с цел да се улесни работата на бизнеса.

"Засилването на контрола и ефективното му упражняване е много важно за нашия сектор"
Наталия Къснеделчева, изпълнителен директор на "Винпром Русе": Законът е практичен и полезен
Ако трябва да обобщя с едно изречение този законопроект, то хубавото му е, че ние като представители на бранша и като участници в процеса, който този закон ще контролира, бяхме поканени и взехме участие в изработването на текстовете. Това е добрият подход и това трябва да е подходът към всички нормативни актове, които касаят пряко бизнеса. Защото когато ние участваме в процеса, можем да споделим как стоят нещата на практика, какво би ни помогнало, какво ни пречи. А не да се прави една нормативна уредба просто ей така, за да съществува, и после ние да търсим вратички, през които да заобикаляме неработещи текстове.

Разбира се, не очакваме всичко да е 100% перфектно, вероятно има пропуски, които впоследствие ще обсъждаме и изглаждаме. Но дори да се запазят само основните положения на закона, пак ще бъде добре за нашия бранш. Целта ни беше да създадем работен документ, а не поредната поправка, както и да се приведе законът в съответствие с европейските и международните правила, да се усъвършенстват още повече контролът и административните санкции, които се налагат за нарушения. Силен момент е, че законът е направен доста практично. Облекчаването на бумащината, разбира се, също е много добра новина и за производителите, за търговците.

Засилва се контролът, надявам се да бъде и ефективен. В този бранш това е много важно, защото сивият сектор при нас наистина е много сериозен проблем. Например дори да сме достигнали същите обеми на продажби през 2011 спрямо 2010 г., в парично отношение годината бе доста по-слаба. Тоест ние сме продали същото количество бутилки, но на по-ниска цена – в ниския и средния ценови сектор. Това означава, от една страна, ниска покупателна способност на хората - такова е търсенето, а от друга, означава, че и сивият сектор се храни от този факт и от липсата на ефективен контрол.

Из новия проектозакон за виното и спиртните напитки
- Вино ще се нарича напитката, направена само от грозде
- Въвеждат и нови категории лозаро-винарски продукти - вина със защитено наименование за произход (ЗНП), защитено географско указание (ЗГУ) и сортови вина
- Означаването на сорта и годината на реколтата ще става след сертифициране на вината
- Забранява се купажиране на вино с произход от трета държава с вино, произведено в ЕС, както и купажирането между вина с произход от трети държави
- Добавянето на спирт се забранява, а добавянето на захар ще става само при нужда
- Продукт с алкохолно съдържание под 37,5%, не може да се нарича ракия
- Пет вида ракии се разписват като традиционни български напитки - гроздова, винена, плодова, както и ракия от гроздови или от плодови джибри
- Минималното съдържание на алкохол в гроздовата ракия се фиксира на 40%
- Мастиката трябва да е поне 47 градуса
- Използваният в спиртните напитки етилов алкохол трябва да е получен единствено чрез ферментация на земеделски продукти
- Засилват се контролните функции на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ)
- Въвеждат сеединни документи за водене на технологичен контрол и електронно подаване на данни