Българинът се храни почти всеки ден с месо независимо от формата и начина му на приготвяне. Близо половината сънародници (48%) са с наднормено тегло, но 40% от тях смятат, че нямат такъв проблем. Мит е, че българите обръщат голямо внимание на съставките на храните. Повече от 50% от потребителите не гледат дали в храната се съдържат консерванти и от изписаното върху етикета следят само на срока на годност. Всеки втори българин смята, че биологичните храни не са по-полезни от останалите. А 43% казват, че се придържат към по-лесни и по-бързи за приготвяне храни. Повече от една трета пък твърдят, че ядат, без да подбират много храната си. Тенденцията за здравословно хранене не е широко разпространена, така че на този фон темата за полезните и вредните храни е преекспонирана в България. Изводите са на агенция "Прагматика" и бяха представени от Юлиан Добрев, директор "Изследвания", по време на шестата конференция Retail in Detail, организирана от сп. "Регал" и GfK Bulgaria.

В същото време
всички говорят за качество,

но съдържанието на понятието не е изчистено и остава неясно, твърди Добрев. Според изследванията на "Прагматика" за мнозина качеството е синоним на вкусно, малцина го свързват с качество на входящите суровини. Според Добрев внушенията, които правят компаниите, могат да променят драстично съдържанието на понятието. "Ако фирмите твърдят, да речем, че качественият кашкавал е зелен, след време ще успеят да го внушат и качеството на този продукт наистина ще се свързва с този цвят", дава пример Добрев.

Противоречива е и нагласата към стандартите за храни. Част от хората ги възприемат като нещо добро за производителите, без да е ясно доколко е смислено за купувачите. Други, също скептично настроени, знаят, че има правила, но не им е известно кой ги спазва. За около 80% от потребителите е "ясно" само, че има много "неясноти" при прилагането на стандартите.

Агенция "Прагматика" е направила три изследвания за потребителските нагласи и очаквания специално към стандарта за месните продукти "Стара планина" - през август и ноември 2010 г. и през септември 2011 г.

Наблюдава се устойчива информираност за стандарта - който е искал да научи за него, вече го е направил. Според изследванията на "Прагматика" тези, които добре го познават, през септември 2011 са се увеличили с 2.4% до 22.5 на сто спрямо ноември 2011 г., обобщи Юлиан Добрев.

Наблюдава се обаче промяна
в очакванията за ефекта

от стандарта. През август м.г. потребителите възлагат големи надежди на "Стара планина" ("Най-после нещо ще се случи"). Подгряването на аудиторията води до убеждението, че въвеждането на стандарта ще има положителен оздравителен ефект (74% от запитаните) върху пазара. Близо 60% са склонни да купуват от продуктите по стандарт, а почти 40% твърдят, че биха купили, за да опитат. През септември тази година обаче само 38.8% виждат реален положителен резултат.

Първоначалният ентусиазъм бе смачкан от последвалия през есента на миналата година (само няколко месеца след въвеждането) скандал с уж наличието на соя в продукти по стандарта. Набедените от министъра на земеделието и храните фирми бяха оневинени от германска лаборатория, но горчивият привкус за нещо нередно остана, смята Добрев.

Вероятно затова през ноември същата година "Прагматика" отчита рязък спад в положителните очаквания към "Стара планина" - 52% от запитаните твърдят, че ще бъдат по-предпазливи в избора си на храни по стандарта, а почти 14% - че изобщо ще престанат да ги търсят.

Една година по-късно, през ноември 2011 г., интересът към продуктите с логото "Стара планина" рязко пада - твърдите им фенове са 13%, а почти 53% са спорадични купувачи, посочи Юлиан Добрев. Най-купувани са каймата и кренвиршите по стандарт, по-малък е интересът към луканковите деликатеси. През 2010 г. 44.7% от запитаните твърдят, че няма съществена разлика в качеството на тези продукти, а през 2011 г. те вече нарастват до 53.4%.

Няколко са причините

за затихващия интерес към "Стара планина", посочи Добрев. Сред тях ефектът от втората вълна на световната икономическа криза. И още - липсата на яснота по въпроса какво означава качествен продукт, което за съжаление никой не се опита да разясни. "Информационният вакуум не бе запълнен от тези, които създадоха "Стара планина". Месопреработвателите не защитиха своя труд и своята позиция. Действията на правителството не бяха дотам адекватни по отношение на стандарта и не успяха да подкрепят създателите на стандарта и компаниите, които искат да го спазват. Така нещо добро не проработи на практика. Затова 80% от фирмите, които са получили лиценз за производство по стандарта, не го използваха", обобщи Юлиан Добрев.

Според него последвалият "соев скандал" допълнително е компрометирал и принизил доброто начинание. Към всичко това се прибавят и по-високите цени на продуктите с логото "Стара планина".

"Ред е на компаниите да преценят докога ще им е изгодно да произвеждат по стандарт. Възможно е да се стигне дотам малък брой фирми да трябва да покрият интереса на тези 13% твърди фенове на "Стара планина" и това да се окаже добър бизнес", отбеляза Добрев.

Той е убеден, че "един стандарт или един закон сам по себе си не може да промени отношението на масовия потребител към качеството на храните и културата на хранене на българина". "Промяната ще стане благодарение на компаниите, а не с един стандарт, един закон или една наредба", обобщи Юлиан Добрев.