Най-положителното нещо, което може да се каже за 2011 г., е, че вероятно е била по-добра, отколкото ще бъде 2012 г. Според мен обаче в това има някои положителни неща – например, изглежда, че САЩ най-накрая започнаха да осъзнават зеещата пропаст между богатия елит на обществото и всички останали американци. Освен това, младежките протестни движения – от Арабската пролет и испанските Indignados ("Възмутените") до "Окупирай Уолстрийт", доказват, че далеч не всичко е наред в капиталистическата система, пише в анализ нобелистът по икономика Джоузеф Стиглиц.

По всяка вероятност, икономическите и политическите проблеми на САЩ и Европа, подходът за решаването на които беше абсолютно неправилен, ще продължат да се изострят и през 2012 г. Прогнозите за настъпващата година ще зависят в още по-голяма степен отколкото преди от това как ще се държат политиците. 

Спиралата на смъртта

Европейските лидери не се уморяват да повтарят, че виждат спасяването на еврото като свой дълг. Въпреки това, тези, които могат да го направят, просто не смятат, че е тяхна отговорност да предприемат наистина най-необходимото за това. Те признаха, че вероятността за рецесия расте, а проблемните страни от еврозоната няма да могат да удържат дълговете си под контрол без възстановяване на икономическия растеж. Същевременно, не са направили нищо в подкрепа на икономическия растеж. Оказаха се въвлечени в т.нар. спирала на смъртта. 

Единственото нещо, което задържа ниски цените за рефинансиране и по този начин временно спасява еврото, е изкупуването на правителствени облигации от страна на ЕЦБ. Независимо дали ви харесва или не, но в момента ЕЦБ финансира отделни държави. Това не се хареса на германските политици и ЕЦБ веднага се почувства неудобно, ограничи обема на изкупуването на облигации и обяви, че спасяването на еврото не е задължение на централната банка, а на политиците.

Политическите мерки обаче бяха нерешителни и твърде закъснели. Така че най-вероятният сценарий за развитието на събитията е, че ще бъдат взети икономически мерки, но икономиките ще продължат да отслабват, безработицата ще се увеличава, бюджетните дефицити ще се запазят каквито са били, а същевременно политиците ще полагат минимални усилия за по-бързото справяне с кризата. Накратко: увеличаване на хаоса.

Денят на разплатата, когато еврото ще рухне или Европа ще предприеме така необходимите мерки, все още може да настъпи през 2012 г. Политиците ще се колебаят, Европа ще страда. А също и целият останал свят.

В САЩ никой не си признава грешките

В САЩ през 2012 г. ще се проявят първите истински последствия от икономическите мерки. Последствията от същата тази ипотечна криза, която през 2008 г. почти подкопа самите основи на финансовите пазари и срещу която досега така и не сме се борили, както можем да усетим и в момента – цените на недвижимите имоти продължават да намаляват, увеличава се броят на случаите на принудителни продажби на домове заради задължения и, като резултат, се увеличава бремето на американските домакинства.

Изглежда никоя от политическите партии в САЩ не иска да забележи факта, че ремонтът на банковата система се оказа недостатъчен за излекуването на икономиката. Жизнеността на американската икономика допреди кризата се осигуряваше от надуването на балон на имотния пазар, което доведе до прекомерно ниво на потребление. Няма обратен път.

Но нито една от партиите не прояви готовност да признае в какво действително са се състояли грешките или да формулира програма, която да бъдат идентифицирани фундаменталните проблеми.

Годината на президентските избори в САЩ ще бъде ознаменувана с обичайните баналности и празнословия от типа на призиви за създаването на нови работни места, съкращаването на бюджетните разходи, орязването на социалните програми и други подобни. Нито една от страните няма да предложи план за преструктуриране на икономиката или за борба с неравенствата.

Винаги съм бил изключително критично настроен по отношение на пазарите, но сега дори и играчите в САЩ забелязват, че политиците не се справят със задачите си. Точно както през 90-те инвеститорите пострадаха от безпочвената еуфория, така и през следващата година по всяка вероятност ще трябва да страдат заради напълно основателния песимизъм. Американците ще трябва да направят избор между един лидер, който вече доказа, че не е способен да изведе страната от икономическата криза, и друг, който все още не е успял да докаже неспособността си.

Надявам се, че бъдещите събития ще опровергаят аргументите ми и песимизмът ми ще се окаже прекомерен. Но се опасявам, че нещата може да се окажат дори още по-зле. Всъщност, 2012 г. може да бъде именно годината, в която експериментът с еврото, който е върхът на 50-годишния процес на икономическа и политическа интеграция в Европа, да приключи. Вместо да сложи край на продължаващата от 2008 г. голяма рецесия с всички, причинени от нея проблеми, 2012 г. може да възвести нов, още по страшен етап на най-дълбоката световна икономическа криза за последните 75 години.