Годината е 1970. Световното изложение в Осака, Япония. България представя своето традиционно кисело мляко. По това време в Страната на изгряващото слънце млякото, което се продава, е подсладено със захар или мед. Управляващият директор на Meiji Corp. решава, че българският млечнокисел продукт ще бъде приет и на японския пазар. Така започва историята на нашето кисело мляко в Япония, разказана от Шигеро Танигучи, генерален мениджър "Развитие на продуктите" в Meiji Corp., на конференцията Retail in Detail, организирана от сп. "Регал" и GfK.

Производството започва през март 1971 г., но продуктът няма никакъв успех. Две години по-късно японският производител получава разрешение от страната ни да използва наименованието "българско" в наименованието на киселото мляко. И през декември 1973 г. започва да го продава с това обозначение върху етикетите след многобройни кампании за дегустация. "В началото отзивите бяха отрицателни. Потребителите смятаха, че щом пише "кисело", то е развалено. Имахме много непродадени и върнати кутийки с мляко от супермаркетите", разказа Танигучи.

Усилията продължават. През април 1981 г. Meiji въвежда нови оригинални опаковки, които разширяват драстично продажбите. А през 1986 г. млякото е обозначено и като "продукт със специално здравословно предназначение". Това също разширява продажбите му.

Днес японската корпорация произвежда 26 разновидности мляко в четири отделни категории: обикновено, подсладено, с плодов вкус и за пиене. Компанията продава по 700 хил. кофички от обикновеното българско кисело мляко на ден и е лидер на пазара в Япония.

Четири фактора според Танигучи определят този успех - специфичната млечнокисела бактерия, името България, производствените технологии и маркетингът.

"Променихме млечнокиселите бактерии няколко пъти, за да отговарят на вкусовете на японските потребители. Основните ни усилия бяха насочени да се доближим колкото се може повече до автентичния вкус на българския продукт, но същевременно трябваше да се съобразяваме и с условията на местния пазар. По тази причина подбирахме определени щамове с не толкова висока киселинност. Но нашето мляко е най-кисело и най-близко до българското в сравнение с аналогични продукти на японския пазар", обясни Танигучи.

Според него "бактерията, символиката и мистиката, която носи името България, са основна причина за растежа на продажбите". И още: "Нашата технология е една от най-добрите в света, тя ни позволяват да поддържаме постоянно ниво на производство. Имаме и много добри охладителни системи", заключи японският мениджър.

Meiji променя опаковката на продукта 24 пъти през последните 39 години, провежда масирани телевизионни кампании и разширява пазара си. "България е известна с големия си брой дълголетници и като страна с богата култура. На това именно наблягаме в рекламните си кампании. Освен това акцентираме върху факта, че киселото мляко се предава от поколение на поколение. Това също е част от нашата рекламна стратегия", обясни Танигучи.

"Ние имаме много строги правила, които определят ясно какви промени можем да правим с продукта и какви не. Дизайнът на опаковката, рекламата, формата на кофичките може да се променят и ние го правим според времето и потребностите. Логото – неговият цвят и звук, както и оригиналният вкус на българското кисело мляко не могат да бъдат променяни. Спазването на тези правила ни дава възможност да поддържаме силата на нашата търговска марка", обясни Танигучи.

"Нямаме конкретни планове да продаваме в България или Европа, но това е възможност и част от мечтите ни за бъдещето. Ако се впише в плановете за действие на корпорацията, ще използваме своя опит", заяви още той.