Търговията на дребно във Великобритания през 2010 г. достига 300 млрд. паунда и десетте най-големи търговски вериги играят изключително важна роля за потребителите в страната, разказа Ричард Клег, управляващ съдружник във Wolf Theiss, във видео на конференцията Retail in Detail. Първите специфични регулации в сектора на търговията на дребно са въведени през 1999 г. и това дава възможност на страните, които в момента въвеждат подобно законодателство, да се поучат от опита на Великобритания.

През 1999 г. най-големите търговски вериги в страната достигат пазарна позиция, която им дава възможност да упражняват влияние върху договорите, сключвани с техните доставчици. Тези договори включват условия като заплащане на такси за продажба на продуктите в техните магазини, такси за поставяне на продуктите на основните места в магазините, както и прехвърляне на риска от търговеца на дребно към доставчика, особено в сферите на рекламата, маркетинга и логистиката, които налагат на доставчиците да променят своите системи.

През 1999 г. правителството на Великобритания започва проучване на пазара на дребно в страната и това проучване води до въвеждането на т.нар. Кодекс на добрите практики на супермаркетите през 2002 г., чиято цел е да осигури гъвкавост в отношенията между търговските вериги и доставчиците. В периода до 2002 г. основният закон, който регулира отношенията между вериги доставчици в страната, е Законът за конкуренцията. Този закон обаче не е най-подходящият от гледна точка на позиционирането на търговските вериги, тъй като Законът за конкуренцията обръща особено внимание на ефекта върху потребителите. С развитието на търговските вериги крайният потребител е облагодетелстван чрез по-голям избор на продукти и по-ниски крайни цени на пазара. Законът за конкуренцията се прилага само за конкретни фактически отношения, той не се прилага теоретично.

През 2006 г. правителството на Великобритания разглежда как Кодексът на добрите практики на супермаркетите се прилага на практика и това довежде до стартирането на двегодишна програма, която да следи пазара и неговите икономически аспекти. В следствие на тази програма през 2009 г. комисията по конкуренцията във Великобритания издава Кодекс на добрите практики на търговията с хранителни продукти, който съдържа 8 основни насочващи точки за индустрията с цел установяване на лоялни практики между доставчик и купувач. И осемте насочващи точки подчертават, че трябва да има равно третиране на всички доставчици, а не трябва да има предоговаряне с обратно действие, след като договорът е сключен, че не трябва да има промяна в условията за доставка без предхождащо обсъждане с доставчиците и условия като плащане за участие, плащане за поставяне на някои стоки на по-предни позиции в магазините са премахнати.

Интересно е да се погледне за кои компании се прилага английският закон, каза още Клег. В други сектори на икономиката като телекомуникации и енергетика регулирането post factum се прилага само за дружества с господстващо положение. Такава е ситуацията и във Великобритания. Кодексът се прилага само за дружества с над 1 млрд. паунда оборот. В момента правителството е идентифицирало четирите най-големи търговеца на дребно, а след тях - група от шест средни по големина търговеца на дребно, покриващи този критерий.

Що се отнася до това как страните от Източна Европа биха могли да регулират търговията на дребно, е ясно, че на някои пазари търговците на дребно упражняват надмощие над доставчиците. Много е важно е обаче за регулатора да проведе цялостно и пълно изследване на пазара, за да се увери, че в обхвата на регулацията попадат само търговци на дребно, които действително са в позицията да налагат едностранно неравноправни условия на своите доставчици, добави още Клег.

* Ричард Клег е управляващ партньор в адвокатско дружество "Волф Тайс"