Някъде се създава впечатлението, че добавена стойност се създава само в производството. Нещо, с което никой икономически грамотен човек не може да се съгласи. Един производител прави своите инвестиции в производствени мощности, но ние също правим огромни инвестиции: логистика, хладна, студена верига, гарантиране на качеството на продуктите. Ние сме лице в лице с потребителя. Ако продуктът не е запазен по тази верига, той първо ще дойде при мен, а няма да отиде при производителя Х. Така че ние сме длъжни, инвестираме в това и намираме за редно и нормално тези разходи да влязат в стойността на продукта.

Що се отнася до закона, по принцип (разменяли сме мнение с колегите кой е за и кой против) сме против детайлното регулиране. Темата е изключително сложна и тя ще засегне не само нас, но и големите производители, които също имат доставчици, спрямо които също ще са със значителна пазарна сила. Имам опасения от една лавина от дела, ако се приеме необмислен закон. При нашата съдебна система, която е неукрепнала и претоварена, това крие огромни рискове от блокиране на икономиката.

Що се отнася до отстъпките, бизнес моделът на много световни компании се основава на подобни схеми. Мисля, че е естествено и нормално, ако продам паста за зъби за 100 хил. лева, да имам едни условия, ако продам за 1 млн. лева, да са втори и ако продам за 50 млн. лева, да имам трети. Това важи за всеки продукт. Тези отстъпки, които впоследствие се искат и се договарят предварително, мисля, че са нормални, естествени и стимулират крайното потребление.

Ние сме изсипали стотици милиони. И при нас работят хора, макар и не толкова, колкото в производството. С производителите сме били партньори и ще останем такива. Имаме нужда един от друг. Трябва да търсим начин да работим заедно, защото някои от оплакванията сигурно имат основания. В моята компания съм възложил да се гледа под лупа и когато има оплакване от доставчик, винаги много задълбочено и сериозно се отнасям към него.

Ние не искаме такси самоцелно, искаме участие в някои определени видове дейности. Например развитие на логистичната мрежа. Когато чрез централната ни логистична база сме намалили логистичните разходи и курсовете, мисля, че е обосновано да се каже – нека да си поделим тези икономии. И е нормално да спорим в какво съотношение. Същото е за качествения контрол - искаме участие на производителите. Съжалявам, не ми е достатъчно някой да каже страхотна ми е продукцията. Аз трябва да я пратя в лаборатория, за да мога да ви гарантирам, че като купите нещо, то ще е годно. А това струва пари. Промоционалните кампании: всеки производител иска неговият продукт да стигне до потребителя, той да се запознае с него. Това също струва пари.

Нямам проблеми да кажем кое колко ни струва, какви маржове имаме, коя услуга колко ни струва, но трябва да знаем и каква е себестойността на производителя. Имам фрапиращи случаи – иска ми 4.60 лева, а се оказва, че себестойността му е 1.18 лева. Темата за отложеното плащане е изключително сложна, не искам да се профанира. Има разговори, има нужда да се търсят решения, но темата е изключително многопластова.

Мисля, че основата е един диалог, да търсим баланс, равновесие в името на едно стабилно общество. Ще търсим начин - може да е кодекс, както е в Англия, може да е някаква друга форма. Смятаме, че законът би усложнил и не би решил проблемите. Но ще продължим да разговаряме - добронамерено, конструктивно, честно, почтено и да търсим общо решение в името на един уравновесени обществено-икономически отношения и за развитие на държавата България.

Бих апелирал към това да изчакваме ЕС да каже, а не ние да откриваме топлата вода.

* Е. Абаджиев уточни, че говори от името на "Метро", защото Сдружението за модерна търговия не се занимава с преговори производители - доставчици.