Десетки банки от страни от еврозоната, които се надпреварваха за пазарен дял в Източна и Югоизточна Европа през последните години, вече започват да преосмислят стратегията си, пише в. "Уолстрийт джърнъл".

На фона на дълговата криза в Европа, обаче ситуацията коренно се промени и банките вече бързат да се оттеглят от региона, за да запазят ограничените си ресурси и да се концентрират върху вътрешните си пазари. Оттеглянето им обаче разпали страховете в страните от Източна Европа, които досега се справяха сравнително добре въпреки кризата на запад, че икономиките им може да бъдат обречени на спад.

"Най-малкото, това означава, че ръстът в кредитирането в Източна и Югоизточна Европа ще остане много слаб", каза Нийл Шиъринг, главен икономист на Capital Economics. "Но аз мисля, че там има доста голям и недооценен риск от нова кредитна криза."

Трябва им кеш

Поне седем европейски банки искат да продадат поделенията си в Полша и Турция, за да си осигурят така необходимите пари в брой. Купувачите обаче са малко. Две от най-големите банки в Европа - германската Commerzbank и италианската UniCredit, обявиха плановете си за прекратяване на бизнеса си в някои източноевропейски страни, които преди това бяха обявявани за приоритети. Двете банки са под натиск от регулаторните органи да си осигурят допълнително капитал до юни следващата година.

Най-малко 20% от общите активи в банковата система на България, Хърватия, Македония, Полша, Румъния и Сърбия са собственост на банки със седалища в Гърция, Ирландия, Италия, Португалия или Испания, петте най-проблемни страни в Европа, според доклад на рейтинговата агенция Fitch от миналия месец.

Когато започнаха да се появяват първоначалните сигнали, за това че банките от еврозоната ще отписват активи и ще страдат от загуби, те обещаха да не напускат Източна Европа, която те определяха за важна част от операциите си. Но това бързо беше забравено и банките от Белгия, Германия, Гърция, Ирландия, Италия и Португалия вече усърдно търсят начин да се отърват от бизнеса си в Полша, Турция и другите страни от региона. Надеждите им, че поделенията, в които те са вложили толкова средства и сили, за да ги развият в успешен бизнес, ще привлекат интереса на здравите банки обаче, засега не се оправдават.

Очакван отлив

Полша, която беше една от най-желаните дестинации, сега е сред тези, от които се очаква да има отлив. Така например португалската Banco Comercial Português, която през юли 2008 г. твърдеше, че полският й бизнес е важен за нея не по-малко от португалските и операции, сега го обяви за продажба. Причина за това станаха изискванията на европейските регулатори банката да увеличи капитала си с 2.1 млрд. евро ($ 2.81 млрд.). По този начин португалците са сред малцината, които искат да продават своите полски активи, въпреки че засега няма кандидат-купувачи.

Големите банки в Австрия, включително Erste Group Bank AG и Raiffeisen Bank International, които създадоха големи клонови мрежи в Хърватия, Чехия и Унгария, също са изправени пред трудности, след като австрийските регулатори предложиха нови правила, които ще направят по-трудно за тях кредитирането в Източна Европа. Според тези наредби банките ще трябва да финансират кредитите си в региона с местно събрани средства, вместо с ресурс от Австрия. Този ход е предназначен да засили австрийските банки майки, а и за да се избегнат потенциални спасявания на чуждестранни дъщерни дружества.

Главният изпълнителен директор на Raiffeisen Херберт Степич заяви, че новите правила няма да накарат неговата компания да се оттегли от Източна Европа. "Трябва да се разграничават банки като нашата, които имат дългосрочни стратегически интереси в региона и други банки, които виждат в Централна и Източна Европа като не толкова важен за тях регион, те вече започнаха да се изтеглят."
"Трансграничното кредитиране ще замре", прогнозира Маркус Ферстел, изпълнителен директор хърватската Hypo Alpe-Adria-Bank, дъщерна банка на национализираната австрийска Hypo Group Alpe Adria. "Предприемачите ще са все по зависими от местното кредитиране, което пък ще е в пряка зависимост от набирането на местен ресурс за него".