За корпорациите, чийто бизнес се простира в различни страни, нивото на корупцията във всяка отделна държава добива все по-голяма важност, защото се свързва със сериозни правни и икономически рискове за тях и за техните служители.

Разработването на корпоративни програми за съобразяване със закона и бизнес етиката е задължителна необходимост, като един от факторите, които се отчитат при бизнес в чужбина, е "Индексът за възприятието на корупцията" за съответната държава, публикуван от "Трансперънси интернешънъл".

Корупцията, рекетът, прането на пари, данъчните и другите финансови престъпления се проявяват днес чрез все по-сложни форми, а като обхват все по-често корупционните действия се интернационализират, преминавайки границите на различни държави и континенти. Антикорупционното законодателство и неговото прилагане са ключови фактори в борбата с тези престъпления.

САЩ- наказанията растат

Безспорен лидер в международната битка с корупцията са Съединените американски щати, приели и прилагащи Закона срещу международните корупционни практики (ЗМКП). Нараства броят на разследванията по този закон, а налаганите санкции за нарушения по него са все по-сериозни.

Под приложното поле на закона попадат всяка американска корпорация, както и член на нейно ръководство, служител, представител или акционер, действащи от нейно име, които участват в корупционен акт, дори и ако действието се извършва извън Америка. Основните елементи на нарушението по този закон включват:
1. плащане, предложение или обещание да се плати или даде какъвто и да е дар, независимо от неговата стойност

2. чуждо длъжностно лице, включително на чужда политическа партия или неин служител

3. цел да бъде корумпирано:
-  за да повлияе върху действие или решение на чуждото длъжностно лице
- за да се получи или запази икономическо положение или за да се насочи икономическа дейност към определено лице.

Американските корпорации не могат да избегнат отговорност по ЗМКП за действия, извършени в чужбина, като просто прехвърлят международните си операции към дъщерни дружества в други държави.

Макар законът да не предвижда пряка отговорност на компанията майка за нарушения на нейно чуждестранно разклонение, правоприлагащите органи в САЩ държат отговорни и тези, които контролират дейността на дъщерните дружества в чужбина и поради това са били длъжни да разкрият и предотвратят всяка корупционна практика там.

Корпорацията освен това носи отговорност за неправомерни действия на свои служители, ако последните са действали в изпълнение на служебните си задължения и в полза на корпорацията.

Санкциите по ЗМКП за физическите лица са до 5 години затвор и глоба до 100 000 долара за всеки отделен акт, а за корпоративните организации – имуществени санкции в милиони долари, както и до двойния размер на получената от корупционния акт облага или причинената на трети лица вреда.

За ефективността на прилагането на този закон е достатъчно да си припомним само някои от последните осъждания, като например по случая Daimler с наложени наказателни санкции от общо 93.6 млн. долара или по случая Siemens – общо 1.6 млрд. долара.

Великобритания- непредотвратяването на подкуп е престъпление

В международната борба с корупцията наред със ЗМКП специално внимание заслужава Законът срещу корупцията от 2010 г. (ЗСК) на Великобритания. Този закон аналогично на американския широко дефинира лицата и действията, които попадат под ударите му. ЗСК обаче отива и по-далече, като се прилага и по отношение на дейността на всяка британска корпоративна организация, независимо къде по света се осъществява корупционният акт.

Освен това е криминализирано и непредотвратяването на извършване на корупция от всяко лице, с което британска корпорация е във взаимоотношения, без значение в коя друга държава това лице извършва дейност и под каква форма. Така екстериториалното действие на закона се простира и при корупция, извършена от агенти или консултанти на британски компании в държави извън Обединеното кралство.

Показателно за решимостта на правоприлагащите органи в Англия да преследват действия по ЗСК е, че само няколко месеца след като на 1 юли 2011 г. законът влезе в сила, по него беше постановена и първата присъда за корупция. На 18 ноември беше осъден на шест години затвор съдебен служител, който е признат за виновен, че е поискал и получил подкуп от 500 британски лири, за да заличи от официалните регистри вписани наказания за транспортни нарушения.

Макар първата прочетена присъда по този закон да не се отнася до мащабен международен корупционен акт, все пак чрез нея се дава ясен знак, че всяко престъпно деяние ще бъде наказано с цялата строгост на закона.

По света - все по-радикални действия

Законите на САЩ и Великобритания показват как при глобализираща се икономика правната регламентация вече не се затваря в национални граници. Подобни антикорупционни закони се подготвят и в страни като Русия, Индия и Китай.

Икономическият стрес очевидно стимулира законодателите към по-радикални мерки срещу тези престъпления, които смучат и пренасочват значителни средства от и без това изтерзаните публични финанси.

Разкриването на международните корупционни практики и осигуряване на гаранции за справедливо обезщетяване на жертвите на такива престъпления наред с координирани действия на институциите вътре в държавите изискват и международно сътрудничество.

Първият глобален международен акт, насочен срещу корупцията, е Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки, приета през 1997 г. от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) . Конвенцията установява задължителни стандарти за криминализиране на подкупа на чуждестранни длъжностни лица при международни бизнес транзакции.

България - редица мерки не са приети

Макар да не е член на OECD, България се е присъединила към конвенцията, която е в сила за страната от 1999 г. В тази връзка е изменен и допълнен Наказателният кодекс. Постигането на целите на конвенцията обаче изисква приемането и изпълнението и на други закони и мерки.

С приетия през март 2011 г. последен доклад на работната група по конвенцията за България са дадени конкретни препоръки за изменение и допълване на редица закони като Закона за административните нарушения и наказания относно санкциите срещу юридически лица, на някои данъчни закони, на Закона за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси и др.

Подчертана е нуждата от по-висока професионална подготовка и материална обезпеченост на разследващите органи, прокурорите и съдиите, които работят по сложни случаи на финансови престъпления. Отбелязва се значението на прилагането на средствата за международно сътрудничество при преследването, разкриването и санкционирането на корупционните практики.