Фермерите правят протестите си през зимата. Това е толкова неоспорима истина, колкото и тази, че слънцето изгрява от изток. Правителството, изглежда, я забрави тези дни и се озова под обсадата на 170 трактора, паркирани на жълтите павета. Походът на зърнопроизводителите, предвождан от няколко гайди, обаче няма да остави кой знае колко спомени след себе си. След него те и тракторите им си заминаха, като обещаха, че остават в стачна готовност.

Това, което остана, бяха няколко въпроса с доста неясни отговори. Какво искат и за какво се борят хората с тракторите? Нали получават толкова много пари като субсидии от Европейския съюз? И изобщо - защо те получават пари, а останалите сектори - не. Защо само зърнопроизводители? Кой в крайна сметка бърка - държавата, която смело отряза парите, или зърнопроизводителите, които си ги искат? Опитахме се намерим отговор.

За какво бяха протестите?

За пари, макар да се твърдеше, че протестират за принципи.
Държавата намали националното доплащане за един декар обработвана земя. След като обеща на асоциациите 240 милиона лева преди няколко месеца, сега в бюджета са записани  100 милиона лева, които ще бъдат разпределени на единица площ. Симеон Дянков казва, че ситуацията налага намаляването на тези пари - държавата просто няма откъде да намери останалите. Зърнопроизводителите казват, че обещаното е обещано и трябва да бъде изпълнено. Меко казано спорна позиция, предвид затягането на разходите във всички останали сектори, където няма директни европейски субсидии.

От министерството на земеделието уточняват, че съгласно бюджета за 2012 г. се очаква националното доплащане за земеделска земя да бъде 3 лв. на дка за кампанията 2011 г. То е допълнително финансиране към субсидиите от Европейския съюз, които са в размер на 22.40 лв./дка.

За какво са националните доплащания?

За смекчаване на разликите в ЕС.
Това е възможност, предоставена на новите държави - членки на ЕС, да компенсират фермерите си за периода, в който те получават по-малко директни субсидии от средното за ЕС. За България този период продължава до 2016 г. Целта е да се изравни позицията на българските фермери, които след присъединяването стават част от общия европейски пазар, с конкурентите им от останалите страни, включително тези, които получават по-високи субсидии (по исторически причини).

Държавата може да дава на селскостопанските си производители разликата до 100% от определената субсидия. Тоест, ако през 2011 г. фермерите взимат 50% от нивото на субсидията през 2016 г., държавата може да им доплати останалите 50%. Така през 2012 г. те ще взимат 60%, а държавата може да додаде до 40%, и т.н.

Длъжна ли е държавата да плаща тези пари?

Не.
Всяка страна е свободна да определи какви пари да допълва към субсидиите от ЕС, като Европейската комисия определя само тавана, но не и долната граница. Ако се откаже да плаща обаче, би поставила в неравностойно положение селскостопанските производители спрямо останалите фермери в ЕС, като доплащането може да е различно всяка година.

Защо протестираха предимно зърнопроизводители?

Защото взимат огромна част от субсидиите.
Европейските субсидии се плащат на единица площ. Това е стара схема, избрана от ЕС, за да се избегне свръхпроизводството, тъй като парите не зависят от количеството произведена продукция. По този критерий не може и да се лъже, казва депутатът Димитър Чукарски, тъй като има обективен фактор като декар площ. Националните доплащания на декар просто следват формулата на европейските плащания.

Ето защо като използващи най-много земя зърнопроизводителите се облагодетелстват непропорционално от тази схема. Затова и повечето фермери се ориентират към зърнени култури - това е отрасъл, който може да се механизира тотално и е с гарантирана печалба. Така от 32 млн. дка обработваема земя в България над половината - 18 млн., са засяти със зърно. Тези площи се обработват от 7.4% заети в селското стопанство.  

Специфичните субсидии за останалите сектори в селското стопанство не са намалени, затова те не протестират.

Има ли търкания между секторите в селското стопанство?

По всичко изглежда, че да.
Зърнопроизводителите са в тиха война с много от другите подсектори в земеделието и селското стопанство. Докато първите получават все повече пари след влизането на България в ЕС (повечето от най-големите получатели на субсидии са зърнопроизводители - виж графиката),  останалите сектори в селското стопанство, като зеленчукопроизводство, животновъдоство, винарство, страдат. Някои от тях също имат субсидиране в различна форма, но тя тепърва навлиза и е все още малка на фона на помощите на декар. "Благодарение на САПАРД зърнопроизводителите се въоръжиха с голямо количество техника, която им позволява да преодолеят засушавания, с препарати, торове, семена и да имат добра продукция", констатира Чукарски. Той освен това припомня, че не е тайна, че зърнопроизводителите имат свое лоби в парламента. Освен това наблягането на зърнопроизводството, особено субсидирано такова, е една от причините за западането на животновъдството.

Самите производители назърнени култури обаче смятат, че имат право на преференциално третиране, тъй като огромна част от износа на продукция е техен (виж графиката). Или както каза пред "Капитал" Орлин Панев по време на протеста, "аз съм социалният министър на селото и хората зависят от мен".

Има ли как да се коригират дисбалансите?

Да, с национална дългосрочна политика.
Основният фактор на земеделския пазар в Европа - субсидиите, са факт и няма да изчезнат в близко бъдеще. Каквото и да се обсъжда за Общата селскостопанска политика, тя зависи от упоритостта на държави като Франция, Испания и Полша и изглежда непоклатима. Разпределянето на субсидиите обаче ще става все по-диференцирано и ще зависи от изпълнението на общи цели. България има как да създаде собствена политика в този сектор и предвид надеждите, които му възлага, е доста учудващо, че досега не го е направила. Парите от евросубсидиите в момента предимно отиват в големите обработватели на земя, казва Чукарски, модел, който е непознат на много места в ЕС, където такава концентрация липсва.

Един от начините е директните плащания да отразяват услугите, които земеделци и животновъди извършват за държавата, казва Любомир Ноков - собственик на един от големите дистрибутори и производители на биохрани "Био България" ООД. Такива са намаляването на вредни емисии, грижа за биоразнообразието, за водата, за поддържане на почвите, за опазване на местни породи, създаване на работни места, а самите фермери да изкарват допълнително от продажбата на продукцията си.
Биоземеделието е една от основните изгряващи надежди - то е твърде скъпо към момента за българския пазар, но има редица производители, които успешно се конкурират на европейския. Освен това регламентът на ЕС позволява подкрепата за видове дейности, които са важни за подобряването на околната среда.

От МЗХ твърдят, че въвеждането на нови схеми за доплащания се ограничават от европейското законодателство. И тъй като нямало предвидено обвързвано подпомагане за пресни плодове и зеленчуци в старите страни членки, не можело да има такива и в новите. За 2012 година МЗХ изпратила искане до еврокомисията за разрешаване на подпомагане на производители на традиционни производства на плодове и зеленчуци - домати, краставици, пипер, ябълки, череши, праскови и кайсии.  Става въпрос за бюджет от 15 млн. лв., ако плащанията бъда одобрени от ЕК.

по темата работи и Велина Господинова

*Оригинално заглавие: Зад тракторите