Какво наложи да се обединим в Инициативния комитет за честна търговия - преди всичко политиката на големите търговски вериги, които непрекъснато настояват за увеличаващи се отстъпки и прехвърлят голяма част от оперативните си търговски разходи върху производители и доставчици. Заедно с условията, които предлагат при сключването на договори, и със значителното забавяне на дължимите ни средства те на практика поставят родния бизнес на колене.
Ние не сме против веригите, приветстваме ги, те са наши партньори. На определен етап от развитието на пазарните отношения изиграха своята положителна роля за регулиране на пазара. Но в създалата се ситуация няма печеливши и победители. Българският бизнес е губещ - това е ясно. За да отговорим на непрекъснато растящите претенции на големите търговски вериги, ние като производители сме принудени да намаляваме нашата рентабилност, да задържаме увеличаването на работната заплата, стига се и до съкращаване на работни места. А какво остава за свободни средства за развитие, за иновации, за обучение на персонала.
Губещи в тази ситуация са и търговските вериги, защото нашите работници и служители са техни клиенти. А те са с непрекъснато намаляваща покупателна способност.
Същността на проблема е чисто икономическа. Става въпрос за разликата между разходите, които даден производител и доставчик прави, и цената на съответния продукт на щанда. Към момента съотношението, в което тази разлика се разпределя между производители и търговски вериги, е изцяло в полза на търговските вериги. Оставащото за нас е крайно недостатъчно. Това налага и законодателно решаване на въпроса.
Вие казвате - това ли е единственият начин. Ние сме отворени, кооперативни за диалог, за всякакви разговори и инициативи, които са насочени към подобряване на бизнес средата. Защото, ще се съгласите, че връзките, комуникацията в бизнес отношенията между двете страни са нарушени.
Не бихме могли да седнем да се разберем помежду си практически по две основни причини. Първо, ако тръгнем да договаряме разпределение на маржове, директно нарушаваме антимонополното законодателство. Второ – веригите са много големи, те са силни. Затова и се обединихме (в комитета са представени 1400 предприятия с 240 000 заети работни места). Но когато едната страна притежава определени непазарни преимущества и се възползва от тях, едва ли доброволно, с лека ръка ще се откаже.
Очевидно проблемите са сериозни. Те са свързани не само със сегашната ситуация и икономическата криза, тези процеси ги наблюдаваме от повече от 3-4 години. От една страна, стоят големи силни пазарни субекти, които практически злоупотребяват с пазарната си сила. Затова ние настояваме като една значителна част от българския бизнес правителството да влезе в ролята на регулатор и да регулира тези отношения по начин, по който е направено това в повечето страни в Европа.
Приветстваме, че МИЕТ влезе в ролята си на арбитър, защото в крайна сметка става въпрос за един значителен и доста широк сегмент от производствените отношения на страната. В диалог с министерството под тяхно ръководство със заповед на министър Трайков беше създадена работна група, която повече от шест месеца работи по законово регулиране на тези отношения - става въпрос за закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Ние не приемаме всичко в този законопроект. Настояваме на три основни пункта. След пресконференцията ни в началото на седмицата (10 октомври - бел. ред.) МИЕТ незабавно реагира и на среща при министър Трайков договорихме в рамките на 10-ина дни нашият инициативен комитет да даде окончателно решение по същността на конкретните законови изменения.
Разчитаме, че нужните законодателни промени ще влязат в сила час по-скоро, защото много наши фирми фалираха, много съкращават работни места. А в цялостната ситуация, в която се намира икономиката на страната като част от европейската и световната икономика, този въпрос става още по-сериозен.