Представете си, че сте едновременно в два града и стоите пред две сгради. Първата е ново, стъклено бизнес здание с огромни свободни пространства, а втората на жилищна сграда с малки стаи и тесни коридори. Ако трябва да изберете едната от двете сгради, коя ще е изборът ви?

А сега нека ви поставим в реалността. Първата сграда е във Варшава - целяща имидж на финансовия център на Централна Европа, и в нея се помещава Варшавската фондова борса. Втората е в София - живееща на лаврите на едни минали прекрасни финансови времена, и в нея се помещава Българската фондова борса. Сградите им илюстрират и позициите на двете институции във финансовия свят - първата елитна, а втората все по-маргинална. На кое от двете места искате да сте? За публичните компании този избор не стои - те могат да присъстват (или поне вече могат след доста регулаторни и технически перипетии) и на двете места чрез т.нар. двойно листване. Вратата за това е вече широко отворена и първата най-трудна крачка направи българската "Софарма".

Влизането в елитния клуб

Решението на фармацевтичната компания да направи двойно листване датира още от далечната есен на 2007 г.  Междувременно такова направи българският фонд за имоти "Интеркапитал пропърти дивелопмънт". Той обаче предложи акциите си за търговия на по-малкия алтернативен сегмент във Варшава New Connect. Така първата местна компания на полския пазар, където търгуват и гиганти като CEZ, реално е "Софарма". Миналата седмица акциите започнаха да се търгуват на официален пазар - считан за най-престижен заради най-високите критерии да бъдеш допуснат до него.

"За нас това е... началото на ново поколение български компании, които ще докажат, че прозрачността и доброто корпоративно управление са съзнателен избор. Вярвам, че ще сме бижу и за Варшавската фондова борса", каза при стартирането на търговията изпълнителният директор на "Софарма" и един от основните й акционери Огнян Донев. За да повиши още тогава интереса на инвеститорите, той очерта бъдещата "съблазнителна" дивидентна политика на компанията - през следващите три години да предложи до 60% от печалбата за дивидент, а след това - поне 50% от нея. За сравнение - тази година компанията разпредели като дивидент близо една трета от печалбата си за 2010 г.

Получаването на подобен доход е сред факторите, които привличат инвеститори, дори когато фондовият пазар не се представя блестящо, както в момента. От началото на годината основните индекси по света са загубили между 15% и 25% от стойността си. Затова по-високият дивидент може логично да е привлекателен за повече инвеститори както във Варшава, така и в София. За момента търговията във Варшава е по-скоро вяла. Това обаче е съвсем естествено за по-скоро нова компания в тези апокалиптични времена за Европа.

Освен това полският пазар е и изключително конкурентен. В момента той е стотици  пъти по-голям от българския. Общата пазарна капитализация на компаниите, които се търгуват там, е около 170 млрд. евро при едва 6 млрд. за българския, а годишният оборот с акции е близо 60 млрд. евро спрямо 200-300 млн. евро в София. Отделно някои от основните инвеститори на пазара там - пенсионните фондове, са с близо 30 пъти по-големи активи от българските, т.е. и възможностите им за вложения са подобни, макар пенсионната реформа в страната тази година да намали постъпленията в тях. Те са ограничени във възможността да инвестират извън Полша до едва 5% от активите им, но могат да инвестират в пъти повече от средствата си в книжа, търгувани в Полша.

"Условията на полския капиталов пазар в момента са различни от времето, когато повече български емитенти заговориха за двойно листване във Варшава. Основната разлика е, че инвеститорите са значително по-предпазливи във вложенията си и по-консервативни в оценяването на компаниите както заради случващото се на международните пазари, така и по чисто местни причини - най-вече ограничаването на възможностите им след промените в пенсионната система преди време", коментира Мирослав Стоянов, ръководител "Инвестиционно банкиране" в българския инвестиционен посредник "Елана трейдинг".

"Въпреки това липсата на ликвидност в София  най-вече заради липсата на купувачи е немалка причина една компания да предпочете дори и сега Варшава. Това е така, защото полският пазар предоставя по-голяма ликвидност при по-големи обеми на търговия. При тези условия по-голям акционер в български емитент може да предложи притежаваните от него акции, без да рискува сриването на цената им и съответно твърде негативен ефект върху дружеството", допълни той.

В случая на "Софарма" например инвестиционните фондове на групата от Gramercy, които имат интерес да излязат от вложението си, трудно могат да го направят в София, защото делът им в компанията е висок. Те притежават около 12.5% в два пакета от по 6%, които по настоящата цена на акция на "Софарма" струват поне 52 млн. лв. А дневният оборот на цялата борса в София трудно стига 1 млн. лв., т.е., ако се опитат да продават много бързо, ще сринат пазарната оценка на компания с изливането на голям брой акции на пазара.

Освен повече ликвидност, двойното листване на друг по-развит пазар има и други плюсове. По думите на Стоянов "дозата реклама от това да си сред първите направили тази крачка и достигането до значително по-голям брой инвеститори може да оправдае цената на листването" дори в трудните време. "Освен това свързаният с листването допълнителен преглед на дружествените документи на емитента от местни финансови и юридически експерти, пък дава повече доверие и за по-високата му прозрачност, което също има своите плюсове", допълни още той.

Към това влизат и достъпа до много повече инвеститори, които се насочват естествено първо към големите и едва след това към малките пазари. Затова и други компании от ранга на "Софарма" също обмислят двойни листвания или във Варшава, или във Франкфурт - една от основните фондови борси в Европа, заедно с Лондон и Виена.

Другите заинтересувани

До дни търговия във Варшава ще има и с акциите на "Еврохолд България". Книжата вече са регистрирани на полският пазар. През седмицата председателят на надзорния съвет на "Еврохолд" Асен Христов отново подчерта, че листването на "Еврохолд" е, за да може акциите на дружеството да станат по-ликвидни, а инвеститорите да получат по-голям шанс да ги търгуват и по-точна цена. "Реално нашият пазар го няма. Оттук нататък, ако някоя компания иска да бъде публична, трябва да намери подходящ пазар", каза Христов, цитиран от capital.bg.

По-висока ликвидност и възможност за разширяване на акционерната база ще търси на друг капиталов пазар и производителят на акумулатори "Монбат". Компанията вече е с одобрен за целта документ, но все още не е направила стъпки към реално двойно листване. "В момента конюнктурата не е добра за излизане на друг капиталов пазар и изчакваме подобряване на условията", поясни директорът за връзка с инвеститорите на дружеството Даниела Пеева. За "Монбат" не е ясно кой точно пазар ще избере - Варшава или Франкфурт. Намерение за двойно листване имаше и добивната компания "Каолин", част от "Алфа финанс холдинг", където основен акционер е съиздателят на "Капитал" Иво Прокопиев, но за момента не е направила постъпления за това, допълни Пеева, която е директор за връзки с инвеститорите и на тази компания.

Категоричен интерес за Варшава с цел набиране на свеж ресурс обаче има инженеринговата компания "Енемона". Тя вече нае нужните правни и инвестиционни консултанти, за да направи скока от българския към полския пазар, и беше обявила, че смята да реализира плановете си до края на годината. По всичко личи обаче, че листването ще се забави поне до излизането на годишните и одитирани отчети, което е поне в през пролетта на 2012 г.

Подобно отлагане при някои компании обаче изглежда по-скоро временно, защото при първите сигнали за подобряване на ситуацията както на макроикономическо, така и на финансово ниво, можем да очакваме и раздвижване на плановете на българските компании да достигнат до възможно повече инвеститори и потенциален свеж капитал.  В крайна сметка всеки уважаващ себе си бизнес рано или късно търси по-добри възможности да се представи. Българският капиталов пазар, освен че е малък, след години регулаторен вакуум почти загуби ролята си на място за финансиране и служи основно за бойно поле между недоволни миноритарни инвеститори и самозабравили се мажоритарни акционери. За разлика от Варшава тук не се качват нови компании, а вече малкото смислени компании си намират по-смислен пазар. А тъжната картина на тясната сграда с опърпания бик на столичната ул. "Три уши" е само най-видимото проявление на тънещата в разрухи мечта София да стане балкански борсов център.

Допълнителен пазар Когато акциите на една компания се търгуват едновременно на поне два различни фондови пазара, тогава се говори за двойно листване. Предимствата са основно в достъпа до още един пазар и по-добрата видимост. Обикновено цените на акциите на двата пазара са сравнително подобни в противен случай има арбитраж и инвеститорите могат да реализират директна печалба ако купят от пазара, които дава по-ниска цена, а продадат на този с по-високата. В повечето случаи обаче подобни дисбаланси в оценката бързо изчезват.

*Оригинално заглавие: Втори борсов дом