България е на път да се включи в ново геополитическо партньорство с Германия, което да гарантира доминиращата роля на Берлин при решаване на дълговата криза в еврозоната и следкризисния ред в ЕС.

Първи за това спомена финансовият министър Симеон Дянков, който тази сутрин пред bTV заяви, че в рамките на следващите 6 месеца има голям шанс еврозоната вече да не съществува, но вместо това страната ни може да се включи в нов клуб на страните отличници по финансова дисциплина.

Той щял да гарантира икономическото и политическо оцеляване на Европейския съюз, като стожерите му ще са Германия и Франция. Западни издания коментираха, позовавайки се на официални лица от френското правителство, че може да се стигне и до разцепление на еврозоната, след което само дисциплираните държави да въведат единна валута - т. нар. северно евро, а Гърция, Италия и останалите да се върнат към националните си валути.

"За икономическото и политическо оцеляване на Европейския съюз, трябва да влезе някаква нова система. Тази нова система, поне от последната седмица разговорите на големите политици в Европа, е този фискален съюз. България е готова и ще бъде една от членките на този фискален съюз, защото ние изпълваме критериите", каза Симеон Дянков.

Източник на Capital.bg също потвърди, че на страната ни се гледа като на съюзник в опитите на Германия да надделее в съвета на върха на ЕС, чието следващо заседание ще е на 9 декември.

Членство във фискалния съюз, а не в еврозоната

Симеон Дянков ърдо се разграничи от преследването на членство в еврозоната - цел, с която правителството на ГЕРБ се захвана от първия си ден, но не постигна краен успех. Вместо това министърът изтъкна като нова външнополитическа цел на България членство във "финансовия Шенген". Идеята за него видя бял свят през уикенда, когато се разбра, че Германия и Франция обсъждат създаване на нов фискален съюз, обединяващ държави със строга бюджетна дисциплина. Целта му е да се спре разрастването на дълговата криза и да се наложи по-строга финансова дисциплина на силно задлъжнелите страни членки.

В тази коалиция, доминирана от Германия държавите ще спазват по-голяма фискална дисциплина, писа миналата седмица германският Welt am Sonntag, а Wall Street Journal уточни, че се предвижда националните правителства ще очертаят задълженията си с двустранни споразумения и по този начин ще се избегне тромавата и продължителна процедура на внасяне и одобряване на поправки в договорите на ЕС. Германското правителство обаче има скрита цел да използва този съюз за натиск над държавите от еврозоната, които са против идеята за директна намеса на Европейската комисия в бюджетните процедури на страните членки на Европейския съюз.

Миналата седмица Берлин и Париж предложиха още по строги регулации за бюджетните процедури, според които Европейската комисия ще може да връща проектобюджетите за доработване, ако те не са съобразени с правилата за стабилност. Ако се приеме, това ще е още по-крайна и директна намеса на ЕК в бюджетните процедури на държавите в сравнение с механизма, който създаде пактът "Евро +". Директивите и регулациите на ЕС, които чертаят рамките му, влязоха в сила миналата седмица, но те се обсъждат вече 8 месеца, а новите предложения на Франция и Германия идват след шока, който бившият гръцки премиер Георгиус Папандреу предизвика, предлагайки спасителния план за страната му да се подложи на гласуване в референдум.