Идеята на германския канцлер Ангел Меркел и френския президент Никола Саркози за създаване на нов пакт за стабилност за еврото, за подписване на двустранни споразумения между няколко водещи страни от зоната и за засилване на ролята на Европейската централна банка не е само новина от потока съобщения за отчаяните мерки за спасяване на единната валута. Ако това бъде осъществено, Европа на практика ще бъде разделена на три – в средата ще останат отличниците, около тях ще гравитират проблемните страни от еврозоната, а в края ще са останалите държави от ЕС като България.

Това означава поне три неща. Първо, че един от най-често използваните през последните десетилетия изрази - "европейска интеграция", вече ще означава нещо по-различно. Второ, че който иска да остане в ядрото на Европа, ще трябва да се раздели с част от суверенитета си и да приеме някакъв контрол върху бюджета си от центъра, разбирай Германия и Франция. И, трето, че България отново трябва да решава бъдещето си. Това е и най-важната новина за нас.

Изводът за българското правителство е, че на въпроса за икономическото бъдеще пред страната вече не може да отговаря с "европейска интеграция" и "финансова стабилност". Първото вече го няма, а второто е толкова малка част от отговора, че на практика не е отговор. Пътищата пред България могат да бъдат различни и най-лесно е да си останем там, където сме – уж в Европа, ама не съвсем, уж под контрола на Брюксел, ама не чак толкова контролирани, уж под натиск за реформи и борба с корупцията, ама и не чак толкова натискани. Едно амбициозно управление обаче може да избере и друг път – към ядрото на Европа, където правилата се спазват, където се работи много и където отстъпваш част от свободата си да взимаш решения заради общата стабилност и просперитет.

Какво прави България, ако Европа бъде разделена на три, ако бюджетните и данъчните въпроси започнат да се решават в Брюксел, ако единната валута бъде обвързана и с еднакви данъци, ако пък еврото изобщо изчезне... Правителството засега няма отговори на тези въпроси, а е негово задължение да ги има. Променящата се среда задължава управляващите да мислят дългосрочно, далеч отвъд края на този мандат и следващите избори.

Да се надяваме все пак, че въпреки зачестилите в последно време знаци няма да ни сполети историческата ирония да се окажем в друг ЕС - Евразийския съюз, замислен от Путин, в който България е настоятелно поканена, както съобщиха руските медии.