ПРОЕКТЪТ Албена Симеонова е сертифициран биопроизводител от с. Любеново, община Никопол. Отглежда по биологичен начин около 700 дка зърнено-житни култури (пшеница, ечемик, овес, царевица, слънчоглед) и 80 дка лозя, от които произвежда биогрозде. За тази си дейност тя получава субсидии по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони. Плащанията са за срок от пет години. Вече тече четвъртата година от началото на субсидирането. Досега Симеонова е получила около 90 000 лв. безвъзмездно по програмата. За 2010 г. още не е получила никакви плащания. До края на субсидиите за агроекология остава една година и след изтичането й проектът трудно ще се самофинансира. Но стопанството ще продължи да се развива като биологично.

Албена Симеонова е потомствен винар и собственик на лозя. Още прадядо й отглежда лозя и притежава едни от най-големите насаждения и изба в Северна България. Дядо й също е лозар. Само баща й отстъпва от традицията и става учител и автор на учебници. Албена обаче е вярна на семейното занимание – над 10 години живее в село Любеново, близо до Никопол, и е един от хората в региона, чиито имена безпогрешно се разпознават, когато става въпрос за земеделие и вино.

От биология до "Бъркли"

Биографията й безспорно е впечатляваща. Завършва Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Кл. Охридски". По-късно специализира управление на околната среда и агроекология в "Бъркли", Калифорния, САЩ. През 1996 г. печели най-престижната международна екологична награда Goldman и наградата на UNEP (Програма за околната среда на Обединените нации) в сериозна конкуренция с еколози от всички континенти. Всички те водят по думите й "тежки битки на екологичния фронт" – от изсичане на горите в Сиера Мадре заради създаването на кокаинови полета до борба с контрабандата на защитени видове в Уганда и замърсяването на Ганг от заводите за преработка на метал.

И досега Албена си остава яростен защитник на екоидеята и е един от основателите на Зелената партия в България, доброволец към Greenpeace и изявен противник на строежа на АЕЦ "Белене".

В Любеново идва през 2001 г. "Едно от най-прекрасните места, които съм виждала, е Никополското плато и Дунав. Обичам този край и винаги съм искала да се занимавам със земеделие тук", обяснява Албена избора си да напусне София (където работи във Фондацията за околна среда и земеделие) и да се захване с лозарство и винарство.

В началото бяха 40 декара

Започва с 40 декара лозя върху собствена земя. Засажда ги с посадъчен материал на най-големия производител в света – италианския консорциум за вино "Раушедо", и с материал от Института по винарство и лозарство в Плевен. В момента отглежда 80 дка лозя по биологичен начин. Биолозето се обработва ръчно и без никакви препарати за химическа защита, ползват се само биоторове и в крайна сметка се получава "изключително чисто и здравословно производство". От него в Института по лозарство и винарство в Плевен тя произвежда неголеми количества биовино, без стабилизатори и оцветители. Почти цялата продукция, която ще бъде готова тази година (около15 тона вино), вече е договорена и продадена предварително в биомагазините в страната и чужбина.

Симеонова отглежда по биологичен начин и 700 дка зърнено-житни култури. За тези насаждения тя получава безвъзмездно финансиране по 214 мярка "Агроекологични плащания" на Програмата за развитие на селските райони. Освен бионасаждения тя обработва (без еврофинансиране) още 3000 дка конвенционални култури - слънчоглед, царевица, пшеница, ечемик.

Чиновнически недомислия

"За жалост добрите новини са дотук", отсича Албена Симеонова. Категорична е, че има "много бюрокрация и много нежелание да се съдейства" на българския биоземеделец. "За биоземеделието в България са предвидени 440 млн. евро до края на 2013 г. А до днес не можем да похарчим и 10 млн.", обяснява тя. Според нея проблемите са в "тромавата административна машина на фонд "Земеделие", която реално пречи на ефективното усвояване на субсидии". И още. "Има редица технически и административни проблеми (като разминавания между кодове на различни насаждения в поземлените комисии и земеделското министерство и чиновнически недомислия, които бавят процедурите и плащанията", твърди Симеонова.

Албена (както и голяма част от колегите й биоземеделци) още не е получила парите за агроекология за 2010 г. Само за сравнение, тя разказва, че наскоро се връща от среща на международната федерация на биоземеделците (IFOAM) в Брюксел, където става ясно, че колегите й от западните държави получават безпроблемно сто процента от предвидените субсидии.

От винено биомагазинче до корабни круизи

Въпреки трудностите Симеонова не се отказва от инвестициите си в лозарството и винарството и изобщо в земеделието. Плановете й включват откриване на биомагазинче в София, където да продава виното си, както и създаването на изба в Любеново. Даже има предвидено за това място от близо седем декара - с дегустационно помещение и най-вече с много красива гледка, от която се виждат долината на р. Осъм и Троянският балкан. Убедена е, че "този край е създаден за земеделие и туризъм и за лека преработвателна промишленост – мелници, мандри, колбасарници, рибарство". И че държавата трябва да поощрява именно тяхното развитие.

Албена е живяла между София, Вашингтон и Сан Франциско, но сега мястото й е в Любеново. "Животът на биоземеделец в България не ми носи спокойствие, но ми дава лично вътрешно удовлетворение, разказва тя. Живея в собствената си къща, децата са по цял ден с колелетата, не се притеснявам къде са, занимавам се с това, което обичам, ходя в Никопол да плувам, да общувам с рибарите..."

Симеонова е възстановила клуба по гребане в Никопол и вече има и национални състезатели сред децата там. Заедно с колегите си и доброволци от Фондацията за околна среда и земеделие участва в акции по засаждането на дървета в Плевен, в почистване на кварталите, в реновирането и построяването на детски площадки. Освен това се занимава и с "просветителска" дейност - обучава фермерите на добри земеделски практики и как сами да подготвят проекти за усвояване на средства от европейските фондове. Има идея община Никопол да бъде включена в маршрутите на организираните корабни круизи по Дунав, които спират на пристанището, за да видят туристите скалните манастири по поречието на реката.

И като екоактивист винаги намира поле за битки – сега се бори за опазването на чистотата на река Дунав и за запазване на биоразнообразието там. Има намерение дори да направи румънско-български патрул и за тази цел даже вече е изкарала курс за капитан на малък кораб.

Най-важната кауза, на която се е посветила Албена Симеонова в момента обаче, е съхранението на българските села. Категорична е, че това може да стане, ако средствата от Програмата за развитие на селските райони отидат на мястото си – при малките и средните земеделски производители на село.

БЛИЦ Албена Симеонова: Стимулите за малките земеделски производители не са достатъчни Какво спечелихте и какво загубихте от участието си в Програмата за развитие на селските райони? - Загубих пари и време, а спечелих имидж. Спечелих и много съмишленици и приятели от НПО средите и сред фермерите в една обща битка за каузата ни. Бихте ли кандидатствали отново за европейски субсидии? - Стопанството ще продължи да се развива като биологично, но без да кандидатствам за подпомагане по Програмата за развитие на селските райони, защото трудностите са много, а сроковете за плащания не се спазват и в този смисъл главоболията са повече от позитивите. Какви грешки бихте избегнали при ново кандидатстване? - Допускала съм грешки - и аз, и екипът ми. За избягване на грешките бих сключила ранни споразумения с останалите арендатори, та полетата ми да са гарантирано мои и за следващите години. Бих търсила предварителни пазари и бих засяла култури по заявка, вместо да търся пазари в последния момент. Имате ли препоръки към Програмата за развитие на селските райони и към администрацията, която я управлява? - Да слушат нас – земеделците, и да стимулират дребния земеделец. Да изплащат всички субсидии по едно и също време, а не приоритет да имат големите производители. Смятам, че Програмата за развитие на селските райони не стимулира достатъчно малките и средните производители. Министерството на земеделието и фонд "Земеделие" да се разбират помежду си повече и да ни включват във всички работни групи, които създават наредбите, защото те засягат нас. И накрая - да ни разрешат да си преработваме продукцията в собствените ферми – т.е. ако произвеждаме грозде, да си правим и виното. И да имаме право да продаваме не само в своя регион, защото това ни ограничава – аз искам да продавам в София например. Искам да бутилирам, етикетирам и продам виното в условия, които аз избера, и разбира се - при спазване на изискванията на Агенцията по храните. Има още много административна работа, за да се подобри работата на земеделците и по този начин да се съхранят и българското село, и продуктите му.

ДРУГИТЕ ЗА ПРОЕКТА Петко Ковачев, изпълнителен директор на Института за зелена политика: "Албена развива биоземеделие от около 10 години, което е сравнително трудно в една враждебна за това среда. Тя, както и всички производители на биологична продукция, страда от многобройните и в някои случаи напълно тенденциозни проверки за най-различни неща. Биоземеделците са последните, които получават субсидиите си, а от друга страна, за да са изрядни, трябва да спазват много повече изисквания, които им костват и повече финансов ресурс. Като цяло смятам, че държавата на практика е против производството на биологично чиста земеделска продукция. Биовиното от лозята на Албена е признато от все повече хора, включително и в чужбина. За съжаление едва наскоро тя успя да регистрира марки и да започне производството на бутилирано вино. Освен вино Албена произвежда и други култури (жито, слънчоглед и т.н.), които също са биологично чисти. От години Албена Симеонова е въвлечена в една битка, изходът от която ще е знаков не само за региона, но и за българското земеделие. Това е битката за превръщането на сектора в производител на чисти храни и култури, за забрана на ГМО, за честно отношение към малките и средните производители, към семейните ферми. В крайна сметка това е битката за възможността българите, които искат и могат да намерят своята достойна реализация извън големите центрове, да се развият регионите и да се спре обезлюдяването". Борислав Сандов, организационен секретар на Българска асоциация "Биопродукти", природозащитник, член на националния съвет на "Зелените": "Албена Симеонова е един от хората, които давам за пример за находчив човек, който прави това, в което вярва. Албена е живяла дълго време в чужбина и е осъзнала ползите от биоземеделието за околната среда, здравето на хората и просперитета на районите. Личният пример, който дава, е от особена важност, а професионализмът, с който разполагат тя и агрономите й, добавя стойността в качеството на продукта. Освен че Албена е може би първата в България, която произвежда вино от сертифицирано биологично грозде, също така мога да кажа, че по моя преценка то е и най-хубавото. Трудностите в българските условия, свързани с Програмата за развитие на селските райони, са много и потърпевши са почти всички, които очакват финансиране за агроекология от програмата. Албена не прави изключение и тя често е потърпевша от некомпетентността на чиновници или променящи се условия, които третират нещата в минало време. Винаги намира начин да докаже, че е права, но това й коства много време, енергия и "потрошени" за път и адвокати пари. Освен постиженията в производството Албена е и най-големият застъпник за сектора на биоземеделието като цяло. Тя от дълги години работи за популяризирането на този тип земеделие и за осигуряване на добра нормативна база. Албена е една от ключовите фигури да се развиват зелени политики в региона и е най-големият местен активист срещу проекта АЕЦ "Белене", който, освен че би заличил тотално нейния поминък там, има риск да заличи и целия регион". Пепо Петров, директор на Фондация за околна среда и земеделие: "Албена е сред първите биопроизводители в региона. Тя е много активен и борбен човек. Учредител е на Българска асоциация "Биопродукти". Помага на колегите в бранша да разрешават проблемите си и трудностите, които имат с фонд "Земеделие" и Министерството на земеделието и храните. Тук основният проблем е, че администрациите на двете структури "не си говорят" и че си прехвърлят отговорности, което усложнява животът на биопроизводителите и изобщо на земеделците. Албена участва в неформални групи, в работни преговори и прави всичко възможно трудът на биопроизводителите да се цени повече и да е малко по-лек.