Кое налага да се промени Законът за виното и спиртните напитки?
- Производителите, контролните органи и дори потребителите се намират в качествено нова ситуация с приемането на някои европейски регламенти във винарския бранш. Без въвеждането им в непосредствената практика оставаме в Бермудския триъгълник от многото поправки на действащия закон, част от които са в противоречие с европейските правила. За отделни групи продукти, например сортовите вина, сега отсъства необходимата нормативна база. Лозарството и винопроизводството в Европа подлежат на най-строг контрол. За всяка бутилка вино се знае всичко по веригата от гроздето до чашата. В България не е така. В търговската мрежа се откриват продукти с нелегитимен произход, често обявявани като "домашно производство". Въвеждането на европейските правила прави по-конкурентоспособни българските вина. Новите регламенти създават нова законова среда, която оптимизира контрола, дава повече възможности за взаимодействие, което да не е базирано на трите НЕ - непознаване, недоверие, неустойки.

Каква е философията на новия закон, кое е новото?
- Проектът на нов Закон за виното и спиртните напитки регулира цялата материя, като дори включва текстове от някои досегашни наредби. Целта е разпоредбите да бъдат събрани на едно място и да се създаде единен лозаро-винарски режим с ясни и ефикасни правила, който гарантира равновесие между участниците в процеса на производство и реализация, по-добро управление на лозаро-винарския потенциал, по-голяма прозрачност за потребителите. Актуализираните правила за производството на вина и високоалкохолни напитки са съобразени с общественото здраве и с очакванията на потребителите за по-високо качество. Законът въвежда европейските практики – той рационализира производството, без да го либерализира. Например, намален е броят на технологичните дневници, които се водят от страна на производителите на вина и спиртни напитки, като се предвижда също възможност за електронно водене. Това е съществено облекчение за бранша.

Има ли спорни моменти в законопроекта? Очакват ли се ожесточени дебати?
- Продължителен дебат се състоя относно предмета на закона – дали да е само за виното или както е било винаги досега – за виното и спиртните напитки. В работната група бяха внесени достатъчно значими и ефектни аргументи в подкрепа и на двете тези. Главно собствениците на малки, изградени в последните години изби поддържат становището, че виното е престижен продукт, а ракията – не. Смятам, че те грешат. Едва ли някой от поддръжниците на тази теза ще може да я наложи например във Франция, която се гордее еднакво както с вината, така и с коняка си... Личното ми мнение е, че в нашия консервативен бранш традицията е от най-голямо значение. А българската традиция е производството на вино и на спиртни напитки да се регламентира от общ закон.
На дискусия беше подложен и статутът на Националната лозаро-винарска камара – като престижна организация с международен авторитет и дейност, която има повече възможности от една традиционна браншова организация. Тя е представителна за лозаро-винарския сектор и активен партньор на правителството в усилията му да насърчава неговото развитие. Някои чисто уставни, вече остарели ангажименти на Националната и на регионалните камари, проектозаконът санкционира, а други – конкретизира.
Остава нерешен въпросът за единния контрол на цялата верига – от производството на грозде до продажбата на вино. Сега служителите на Изпълнителната агенция по лозата и виното нямат право да извършват проверки на предлаганите вина и високоалкохолни продукти в магазини и складове, а проверяват само винопроизводителите. Това е дълбоко порочна практика, благодарение на която сивият сектор процъфтява. Очаквам продължение на дебата по този въпрос.

Какъв е ефектът на предвидените промени върху бизнеса и сектора?
- Българските производители на вина и ракии добре познават и са привикнали да прилагат европейските регламенти, независимо от степента на тяхното транспониране в националното законодателство. По-голям интерес представляват онези норми, които отчита българската практика. Най-очакван ефект от законопроекта е облекчаването на бумащината. Споменах за технологичните дневници, които производителите са длъжни да водят. Те се намаляват наполовина, без да се занижава контролът. Голямо предимство е, че новият закон е добре съгласуван със Закона за акцизите. В работната група се постарахме да прагматизираме желанията на бизнеса. Проектът на закона отразява сечението им с европейските рамки. Разбира се, в някои направления и норми успяхме, в други - не. Но едно е безспорно – след приемането на закона няма да действат толкова много подзаконови нормативни актове, ще има по-голяма яснота и прозрачност, както и по-добра среда за честна конкуренция.