Асоциацията на млекопреработвателите се ангажира в рамките на две седмици да представи пред БАБХ концепция, която да описва условията, при които да бъде разрешено връщането на дълготрайни млечни продукти в срок на годност от търговските вериги на доставчиците.

Не сме съгласни да се забранява връщането на сирена и кашкавал в срок на годност от търговските вериги на техните доставчици. Това беше общото мнение на членовете на Асоциацията на млекопработвателите вчера на дискусионната среща "Бъдещето на млечния сектор и приоритети за развитие". Тя се проведе в рамките на изложението Interfood & Drink. На нея присъстваха представители на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), Асоциацията на млекопреработвателите и други.

През август директорът на БАБХ Йордан Войнов издаде заповед, с която забрани връщането на стоки от търговските вериги на доставчиците с довода, че това нарушава проследимостта и контрола на храните. В момента Агенцията е готова с проектонаредба, която да включи изискването в националното законодателство. Очаква се промяната да стане факт до края на тази година.

Подобна регулация е прекалено обща, твърдят млекопреработвателите. От асоциацията смятат, че при забраната за връщане на стоки трябва да се прилага диференциран подход според вида на стоката. Сиренето и кашкавалът са дълготрайни продукти, при кашкавала срокът на годност е около 11 месеца. Според компаниите в бранша, няма проблем конкретният доставчик да си получава обратно сирене и кашкавал, заради това, че са с нарушена опаковка например, стига да не са с нарушени качества и да са годни за консумация.

Кашкавал с кратък остатъчен срок на годност, например един месец, се влага като суровина в прозводството на вторични продукти, например топени сирена, след термична обратка. След нея той има нов срок на годност, а полученият продут става отново годен за консумация, обясняват млекопреработвателите. Подобна забрана за ползване на суровината ще рефлектира върху цената на крайния продукт, защото компаниите ще си калкулират загубите. Още повече, че когато веригите не връщат стоките, те прехвърлят разхода си на производителя, твърдят от млечния сектор. Откакто важи забраната, повечето вериги въведоха нова такса свеж сервис от около 2%, казват те.

По думите на Любомир Кулински, директор на дирекция "Контрол на храните" в БАБХ, от асоциацията на месопреработвателите и от тази на хлебарите пък напротив са заявили, че твърдо искат да се забрани връщането на стоки от търговските вериги. Кулински обясни, че според законодателството в момента стоки могат да излязат от една търговска верига или през касата, или чрез екарисаж. Като цяло становището на БАБХ е че, храна, влязла веднъж в търговски обект, да не може да се връща обратно на производител, заяви той. Разбира са може да има изключения, например малка грешка в етикетирането на цяла партида. В този случай може да се допусне връщането и, като се спазва нужната документация. Това обаче са извънредни обстоятелства. За предпочитане е да се прилагат други практики от страна на търговците, например разпродажба на промоция и т.н., каза още Кулински.

Основен аргумент на БАБХ е, че ако се допусне практиката на връщане на млечните продукти за последваща вторична преработка, тя ще породи редица неясноти. Една от тях е например как ще се обвърже срокът на годност на вторичния продукт с този на вложените суровини, които може да са с изтичащ срок на годност.