Събитията в Гърция от последните дни, негативните сценарии за евентуалното излизане на страната от еврозоната и връщането й към драхмата не се оказват толкова инфарктни за българските фирми износителки. Не защото са безразлични и напълно независими от случващото се там, а защото отдавна са взели мерки за ограничаване на риска и са сложили Гърция в черния списък.
Компаниите, които имат бизнес отношения с южната ни съседка, вече са започнали да ограничават, а някои от тях дори са прекратили търговските си отношения, показва проучване на "Капитал Daily".
Евентуалното излизане на страната от еврозоната обаче ще има негативен ефект върху цялата европейска икономика, което неизбежно ще засегне всички държави. Това няма да подмине дори и фирмите, които са ограничили бизнеса си с Гърция.
Гърция остава извън сметките
Основната причина компаниите да избягват Гърция е несигурността на плащанията и ниското потребление в страната. Оказва се обаче, че тази тенденция не е само от последната една-две години. "От година на година усещахме, че пазарните позиции в Гърция се губят. Тяхната платежоспособност намалява.
Всички искаха разсрочвания, а много от плащанията въобще не можахме да си ги вземем", каза Анка Гаджелова от благоевградската компания за производство на мебели "Мебелфаб". "За нас това беше достатъчен сигнал, че не трябва да разчитаме на Гърция и трябва да търсим нови пазари", обясни Гаджелова. По думите й страната върви по тази наклонена плоскост вече от 5-6 години.
Затова и "Мебелфаб" е пренасочила продукцията си към пазарите в Англия, Италия, САЩ, Израел, Литва, Холандия и др. и едва 1-2% от продукцията й в момента се изнасят към южната ни съседка. "Бих казала, че чековите им разплащания доведоха не само Гърция, но и света до тази криза", каза още Гаджелова. Производителят на хартия и опаковки "Дурапак Родина" също от няколко месеца не изнася за Гърция.
Проблемът е вътре в страната
Притеснени от случващото се са и гръцките компании, които развиват дейност у нас. На този етап повечето от тях се въздържат от коментари за развитието на ситуацията там и евентуалните последици за бизнеса им. Все повече фирми обаче разчитат на разширяване на бизнеса на други пазари.
"Последните събития в Гърция засягат основно нашата дейност вътре в страната заради спадането на потребителското доверие до най-ниските му нива. Бизнесът ни в другите държави е независим от всяка гледна точка", каза Джордж Алевизос, финансов директор на "Фурлис", която държи франчайз правата на ИКЕА за България.
По думите му въпреки че към момента излизането на Гърция от еврозоната е най-малко вероятният сценарий, компанията е готова с решения за всеки възможен вариант, така че да защити бизнеса си.
"Освен това винаги си поставяме за цел да постигнем оптимален баланс на оборота за период от пет години - 50% от него да бъдат от местния гръцки пазар и 50% от останалите държави, в които развиваме дейност", обясни още Алевизос. Според него най-лошият възможен вариант е Гърция да излезе от еврозоната, което в средносрочен план ще доведе страната до нестабилност във всяко едно отношение.
Точка за премиера
Междувременно събитията в Гърция продължиха да се развиват със светкавична скорост. След поредица от срещи и изказвания вчера премиерът Георгиос Папандреу отбеляза точка, като получи подкрепата на опозицията за спасителния план за страната.
Това засили съмненията, че предложеният от него референдум по въпроса не е бил нищо повече от блъф, който да принуди парламентът да прокара пакета заедно със съпровождащите го мерки за намаляване на бюджетния дефицит.
Премиерът подчерта, че членството на Гърция в еврозоната не е под въпрос и че провеждането на предсрочни избори в момента носи голяма опасност страната да фалира. На дневен ред сега излиза политическата криза, която най-вероятно ще намери разрешение на планирания за днес вот на доверие към правителството.
Мнения
Анка Гаджелова, "Мебелфаб" АД: Отдавна спряхме да разчитаме на Гърция и потърсихме нови пазари.
Страната върви по тази наклонена плоскост от 5-6 години
Не бих казала, че случващото се в Гърция в момента ще ни се отрази фатално. Първо, защото ние невинаги сме разчитали на този пазар и той не е заемал най-голям дял в експорта ни. Една компания винаги трябва да се застрахова и да мисли за най-лошите варианти. Ако сега започнем да мислим и за това как да се спасим от липсата на пазар в Гърция, разбира се, че ще бъде фатално. Но ние ежечасно работим по въпросите за пазарите. Затова и случващото се в Гърция не ни сварва неподготвени.
От година на година усещахме, че пазарните позиции в Гърция се губят, платежоспособността на гражданите намалява и т.н. Всички искаха разсрочвания, а ние не си получавахме парите. Много от плащанията дори не можахме да си ги вземем. За нас това беше достатъчен сигнал, че не трябва да разчитаме на Гърция и трябва да търсим нови пазари.
И това не е от 1 или две години, това е вече от 5-6 години. Гърция върви по тази наклонена плоскост. Бих казала, че чековите им разплащания доведоха не само Гърция, а света до тази криза. Заради това повечето хора и фирмите не могат да си правят добра преценка и сметка на финанси и плащания и се стигна до тези критични ситуации.
Цветослав Цачев, главен анализатор, "Елана": Плюсовете няма да са повече от минусите
Ако Гърция излезе от еврозоната, това ще има много негативен ефект върху външната й търговия и оттам България ще бъде засегната значително. Плюс за икономиката ни евентуално може да има в износа на капитали, но компаниите в Гърция по-скоро биха трупали резерви или биха ги използвали при нужда. Не мисля, че плюсовете биха били повече от минусите.
