Управлението на риска не идва с кризата, то трябва да бъде една от движещите сили във всяка компания. Моделите за управление на риска обаче могат да работят в среда, която се смята за нормална, защото, когато има отклонения от нея, съществуващите модели за измерване на риска са трудно приложими.

Сегашната криза изисква "тотална преоценка" на взаимоотношенията между кредитните институции и техните клиенти. Кризата е наложила промени и в отношенията между клиентите и нефинансовите корпоративни компании. Това са част от изводите, направени по време на втората годишна конференция за управление на кредитния риск, организирана от ICAP Group.

"Вече подбираме клиентите си, не желаем да работим с всички", заяви Никос Параскевопулос, главен финансов директор на "Глобул". По думите му в условията на растеж не е имало изисквания при подбора на клиенти. Сега обаче фокусът се смени и искаме здравословен паричен поток от лоялни клиенти, посочи Параскевопулос.

Като проблем се открои забавянето на плащанията между компаниите, от страна на техните клиенти и доставчици. Според Владислав Вачков, заместник-управител на "Юробанк И Еф Джи факторс" в момента сроковете на отложено плащане между компаниите се удължават, като достигат до 90 - 120 дни, което е много. "Нередовен платец в кризата се оказва и държавата.

Правителствата в региона забавят плащанията си с 400 - 500 дни", посочи Марио Илиев, финансов директор в "Астра Зенека". "Вече имаме план A, B и C какво да правим с всяка продажба, ако плащането по нея се забави", посочи още той. И според Григор Миланов, финансов и административен директор в "HP България" трудно се вземат пари от публичния сектор: "Имахме период, в който изведнъж започва забавяне в плащанията.

Ще ги получим, но не знаем кога." Според Ричард Колард, ръководител "Управление на бизнес процеси" в IBM, кризата е новата реалност и всеки трябва да следи платежоспособността на клиентите си. "По два пъти на ден получаваме справка колко дължат клиентите ни и от колко време. По този начин знаем с кого как да работим", каза Златна Димова, финансов директор в "Кока-Кола България".

"Нестле България" например са губели годишно по 10-15% от клиентите си заради техни ликвидни проблеми, стана ясно от изказването на Матю Чандлър, финансов директор в компанията. Тя е загубила около 30-40 млн. лв. продажби, тъй като част от клиентите й вече не съществуват.

Преди кризата лошите вземания на "Нестле" са били 0.1-0.3% от всички продажби. Сега обаче всеки дилър знае, че ако направи лоша продажба, в края на тримесечието или годината ще получи санкция, каза Чандлър.

Кризата изисква и "тотална преоценка" на взаимоотношенията между кредитните институции и техните клиенти, каза Ричард Колард. Според Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на "Уникредит Булбанк", банките трябва да бъдат по-точни в измерването на риска, но е необходимо и да се работи в по-предвидима среда, която може да се осигури от правителствата в отделните държави.

Моделите за управление на риска могат да работят в среда, която се смята за нормална. Ако има изключителни събития и обстоятелства, съществуващите модели за управление на риска не могат да работят, посочи още Хампарцумян. И според Колард, когато има отклонения от нормалността, съществуващите модели за измерване на риска са трудно приложими.

Джовани Леоне, председател на борда на директорите на "Уникредит факторинг" посочи, че управлението на риска трябва да присъства непрекъснато в дейността на една добра компания и да бъде една от движещите й сили. Той посочи, че управлението на риска не идва с кризата.