Депозитите на домакинствата продължават да се увеличават през септември, расте и ролята им за финансирането на банките. За един месец те са нараснали с 496 млн. лв. до 30.5 млрд. лв., показва балансът на системата.

Така те формират почти половината (46.6%) от общата сума на привлечения ресурс. В същото време спада делът на парите, привлечени от кредитни институции (в общия случай това са банките майки).

Така това допълнително води до повишаване на дела на местния ресурс и в края на деветте месеца той е 79.1% от общата сума на привлечените средства в системата.

Печалбата в банковата система расте за втори път от началото на кризата - за деветте месеца на годината тя е 484.5 млн. лв., като годишният темп на нарастване е 1.7%. През май банките отбелязаха първи годишен ръст на печалбата си от началото на кризата (с 3.3%), който сега през септември се повтаря.

Досега финансовият резултат спадаше на годишна база, като от февруари насам банките успяха да свият темпа на спад от двуцифрен през 2010 г. до едноцифрен. От БНБ посочват, че годишният темп на нарастване на обезценката на кредитите е намаляващ, което влияе положително на финансовия резултат на системата.

Направените разходи за обезценка са в размер на 953 млн. лв. Продължава да намалява според централната банка и темпът на нарастване на необслужваните заеми над 90 дни. За деветте месеца делът им от брутните кредити (без тези за кредитни институции) е 14.45%.

Обемът на заемите с проблеми в обслужването повече от 90 дни е почти 8 млрд. лв., като за едно тримесечие те са се увеличили с над половин милиард лева (564 млн. лв.). Десет на сто (10.4%) са необслужваните заеми на бизнеса, просрочените ипотеки са 2.25%, а проблемните потребителски кредити са 1.76%.

Така в края на септември корпоративният сектор има проблемни кредити за 5.7 млрд. лв., като за три месеца са се увеличили с 350 млн. лв. Необслужваните жилищни заеми са за 1.2 млрд. лв., а тези за потребление – 968 млн. лв.